Земята няма нужда от честване, тя иска промяна в начина ни на живот

23.04.2016 г.
1759 прочитания
2 коментара
Добавена от:
Портал12
Деня на земята отмина и както каза една наша съмишленичка, Денят на земята не трябва да се чества, Денят на земята трябва да се чувства всеки ден и да ни изпълва с отговорност в действията. В тази връзка Портал12 публикува интервю излъчено по БНР, Програма Христо Ботев. В него доц. Григор Сарийски и участника в Европейска гражданска инициатива, целяща въвеждането в Европа на т. нар. права на природата, Свилен Ташев говорят за това как въпреки че  ползваме 160 % от ресурсите на планетата за година и ясните последствия за Земята, няма световен консенсус за нуждата от непременна работа по отказ от разрушителните за Земята технологии.

В първото изречение на допитване до натурата и причините за богатството на нациите, написано през 1776 година, Адам Смит предвижда какво ще представлява индустриализма няколко века по-късно. „Всичко ще бъде основано на разделянето на труда и всичко това ще доведе до незавидно богатство на всички хора в света“. Когато фабриките отварят, започва и именно този процес. В края на него обаче, никой не предвижда какви ще са цените, които обществото ще трябва да плати, а именно – отношението между човек и природа се влошава до крайна степен.
Доцент Григор Сарийски – икономист от БАН

Проблемът със замърсяването не идва от друго място, колкото и да убеждават, че това е от отпадъците от животновъдството, от растениевъдството и какво ли още… все неща, които налагат своя екологичен отпечатък, но в крайна сметка основният фактор за екологичния отпечатък – това е човекът. Достигнали сме до етапа, в който човечеството употребява всяка година 1,6 пъти производството на планетата, тоест всички онези ресурси, от които зависи нашият живот.

Свилен Ташев, юрист, занимаващ се с права на природата.
Тази криза до голяма степен е обусловена от мирогледа, от културните нагласи на западния човек. И причината за тази тенденция е заложеният в основата на западната цивилизация антропоцентризъм – едно разбиране на хората, че ние сме отделени и по-важни от природата и останалия естествен свят. И това разбиране е залегнало в почти всяка една сфера на обществото и обществения живот. Това обуславя и отношението на хората към околната среда – като просто една съвкупност от предмети, които служат единствено да задоволяват нуждите и потребностите на човек.

Доцент Григор Сарийски
До около 1968-69-та година човечеството е употребявало изцяло ресурса на планетата, а оттам насетне започва да навлиза в преразход. За съжаление ще се  получи както с дълговите кризи – всяка една страна, която започне да увеличава безконтролно дълга си, постепенно достига до етапа, в който тя не може повече да го обслужва и се достига до фалит.
Последиците които идват на хоризонта:

Екологичен фалит
Достигаме един момент, в който повече населението не може да бъде изхранвано, не може да диша повече чист въздух, не може да се подсигурява с питейна вода. Всичките тези неща звучат наистина катастрофално. За съжаление това вече се случва. В Индия и Пакистан всяка година се увеличава смъртността от топлинен удар, в следствие повишаване температурата на Земята. В Китай се внася чист въздух, бутилиран в Европа, чиято цена не може да бъде заплатена от един среден жител на Китай.

Има един много интересен показател – изгубени години човешки живот в резултат от техническата революция. Това се измерва като хванете всички онези, които са умрели преждевременно в резултат на замърсения въздух, с колко години им се е съкратил животът и по този начин получавате колко години човешки живот е бил унищожен от мръсния въздух. Само за една година в България умират по 14 000 души в резултат от замърсяването на въздуха. В рамките на ЕС са около 400 000 души на година.

Изчезващи видове
Темпът, с който изчезват видовете, е с 1000 до 10 000 пъти по-ускорен от естествения темп на изчезване на видовете. Някои учени започват да говорят за шестото голямо измиране на видовете. За четири десетилетия човек успява да унищожи над половината от гръбначните видове. С тези темпове на развитие, може би до още 2-3 десетилетия нещата ще станат съвсем необратими. Тоест нашето поколение е поколението, което може да направи промяната. Ако ние сега не променим манталитета си и отношението си към природата, този озверял консумеризъм, ако не го преодолеем, най-вероятно ще изчезнем заедно с природата.

Капитализъм
Проблемът е, че за да печели бизнесът, на него му трябва разширяващ се пазар. И именно поради тази причина моделите на устойчиво развитие или моделът на антирастежа, който налага един румънски икономист, няма как да бъдат популярни, тъй като това би означавало свиване на печалбите на капитала, а естественият стремеж на капитала е увеличаването на печалби. И в крайна сметка ако се замислите, че именно едрият капитал е онзи, който определя регулацията, правилата, ще достигнете до извода, че това нещо няма как да се случи по мирен път.

Цинизмът на честванията в деня на Земята и къде се крие липсата на цялостна промяна?
Не е тайна, че едни от основните спонсори на Деня на Земята са именно най-големите замърсители. Има организация на 20-те държави, които са най-засегнати от екологичните промени. Това са все държави от третия свят, понеже те плащат най-високата цена. По груба оценка всяка година обществото плаща около 1,2 трилиона долара за тези проблеми.

В съвременните правни системи един от големите минуси е, че отсъства връзката човек-природа. И по-точно отсъства позитивното задължение за грижа към природата. В резултат  на това природата остава до голяма степен незащитена. Все пак съществува екологично законодателство, което създава необходими протекции, но те са постфактум. Очевидно този подход не е достатъчен.

Еквадор е първата държава в света, която през 2008 година имплементира правата на природата в конституцията си. Конституцията гарантира правото на съществуване и способността й да възстановява сама своите жизнени цикли, структура, функции и еволюционни процеси.

Имаме нужда много ясно да осъзнаем, че нашето собствено благоденствие зависи пряко от благоденствието на природата. Имаме нужда да персонифицираме и да обожествим природата, да си спомни, че сме неразделна част от нея и самите ние сме природа.
Също така е нужно разбиране и прилагане на идеята за „устойчиво развитие“ а това означава сегашното поколение да посреща нуждите си без да се налага идното поколение да прави компромис със своите нужди.

В последните няколко години се публикуват новини, в които става ясно, че човечеството е изчерпало всички ресурси, които природата може да възстанови в рамките на настоящата година. Това означава, че по няколко месеца в годината ние използваме ресурси, които вземаме на кредит от следващите поколения.
Източник: Портал12, БНР - програма Христо Ботев

Коментари: 2
  • Христо Аврамов
    26.04.2016 г., 10:48 ч.
    1     0

    Поздравления за статията!

  • Велможд
    26.04.2016 г., 10:46 ч.
    3     0

    Точно така, какво ще му чевстваме с лицемерни усмивки! Този ден трябва да е ден на траур, на всеки да му е тъпо, да е сам и да размишлява върху себе си и Света!

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай