Йордан Камджалов: Тишината - това е Алфата и Омегата на музиката, нейната кулминация

11.08.2016 г.
8606 прочитания
4 коментара
Добавена от:
Портал12
На 08.08.2016 година в препълнената зала на Интерхотел Черно море в град Варна се проведе среща на именития български диригент Йордан Камджалов с варненската общественост. Един приятен и непринуден диалог, в който всички заедно търсеха отговори и откровено споделяха за Изкуство, Духовност, Битие и Житейски смисъл.

Световноизвестният диригент Йордан Камджалов участва в АртЕкстремните разговори на АНДАРИ – Анатолий Радев и ДАРИя Василева. Събитието се проведе със съдействието на Фондация „Йордан Камджалов” и домакинството на Интерхотел Черно Море. За връзката между слово, образ и музика говориха културологът Чавдар Колев, композиторът Иван Кръстев и Анатолий Радев от АНДАРИ.

Разговорите бяха част от програмата на многожанровата изложба "ArtExtreme 15" на АНДАРИ, която се показва до 31 август във Военноморски музей – Варна под патронажа на вицепрезидента на Република България Маргарита Попова. Посветена е на големия скулптор Кирил Шиваров и е призив за преоткриване и осъзнаване стойността на културното наследство на Варна и България.

В Портал 12 Ви представяме накратко едни от интригуващите фрагменти от срещата в един спонтанен разговор с музиканта и философа Йордан Камджалов.

Кой съм „Аз - Йордан Камджалов“?
Йордан Камджалов: Един Човек, който търси и учи всеки ден.

Какво е отношението Ви към тишината и как звучи тя във Вас?
Йордан Камджалов: Това е кулминацията на музиката, това е Алфата и Омегата на музиката. Всичко започва и свършва в тишината. Всичко между полюсите на тези две тишини са подробности.

Ако си представим, че Светът е един оркестър, България кой инструмент е според Вас?
Йордан Камджалов: Контрабас. Това е велик инструмент, най-дълбокият и прекрасният, без него оркестърът изобщо не може да звучи. Един нелек инструмент…


Какво е българският дух за Вас?
Йордан Камджалов: Феникс, който се появява и изчезва. От хиляди години се наблюдава тази картина. И в момента сме на етап на ново възкресение от пепелта, това в момента е пепел.

Какво бихте ни казали за Орфей и за Космичната хармония, която е във всеки един от нас?
Йордан Камджалов: Ние не знаем какво е хармония, какво е светлина, какво е музика… Можем все още само да предполагаме... Истинските физици имат дързостта да кажат, че още не знаят какво е светлина. Истинските музиканти имат дързостта да кажат, че още не знаят какво е музика…

Правите чудесна музика, инициирате много хубави събития като Музикална Лаборатория, създадохте Генезис Оркестра. От гледна точка на средностатистическия българин - как всичко това, което правите и създавате в България, би могло да повдигне уровена в съзнанието на нацията, да стане тя по-богата? Как изкуството Ви би повлияло за това?

Йордан Камджалов: Доколко ще повлияе зависи от това доколко сме се отдали на него. Оказва се, че всичко е в наши ръце, защото ние постоянно търсим някой отвън да дойде и да ремонтира нещата. Какво ще постигнем, какъв принос ще дадем, зависи изцяло от нашата всеотдайност. Чака ни много работа. Ние сме в Зорите на всичките тия неща и е истина, че никой не може да направи нищо сам, от обединението на усилията зависят резултатите. Спешно е нужно едно истинско обединение на хора, които мислят, чувстват и действат в една посока. В България като едно абсолютно уникално място тия хора ги има…

Бих цитирал отново Вагнер, който казва:”сцената като трибуна и олтар”, т.е. какво ще можем да транспортираме от сцената зависи изцяло от нашето схващане за нещата, от съзнанието, зад което стоим.

Добрият пример е на първо място, защото всяко едно възпитание, несвързано с примера е обречено и ще има ограничено във времето въздействие, ако изобщо има такова. Ще се опитаме да дадем пример за пълна всеотдайност, за пълна отговорност, за професионализъм, за разбиране, за дълбочина, за красота, за сила, за свобода, повече не можем да направим. И колкото повече хора участват, толкова по-далече ще стигнем ние всички като общество.

На Вас като българин какво Ви дава в повече това, в сравнение с Вашите колеги, които са чужденци?
Йордан Камджалов: Много неща. Всяка една нация има своите преимущества. И съответно от ъгъла, от който тя гледат, има неща, които никой не може да види. Всяка една нация е сляпа за едни неща и всяка една нацияима поглед върху неща, върху които друга няма.

Ако искате да похваля България? Мога. Какво ми е дала България? Толкова много неща, не знам как да ги изброя, но въпросът е кое е специфичното, защото другата нация също дава въздух, дава хляб, дава вода. Основните неща ги дава всяка нация. Въпросът е какво стои над тях.

Истината е, че има изумителни хора във всички нации и култури. Всяка една нация в конкретни отношения е много по-напред от друга и мисля, че нашата задача е ние да учим от тях.
Ако Светът реши, че няма какво да научи от България, тогава загубата е тяхна. От България може изключително много неща да се научат, но първо ние трябва да научим…


Ние често се нуждаем от доказателство отвън - другите да кажат колко е велик Панчо Владигеров, колко е красиво нашето Черноморие. Ние трябва да вярваме в нещата. Мисля, че България е едно от най-изумителните места на планетата. Тука почти всичко е изумително. Това е една страна на абсолютни крайности…

Това е страна на абсолютния абсурд и на абсолютната гениалност едновременно. Гениалността и абсурдът се срещат тука в пълна експанзия и едва ли тия неща могат да бъдат разделени тотално. Ние искаме да ги разделим, ако може да остане само гениалността, обаче това е отново неразбиране на закона, защото ние отново искаме море, в което има само прилив...

Конкретно! Най-покъртителната музика в Света е тук, една изключителна природа е тука, една изключителна история е тук, една изключителна философия е тук, една изключителна храна е тук, една изключителна вода е тука, изключителни хора са тука. И ако се фокусираме върху тая изключителност, ние сме благословени. Ако не се фокусираме върху нея, тогава не виждам какъв е смисълът да сме родени тука.

България е една библиотека, както и всеки един народ. Влизаме в библиотеката, и ако не отворим книгите, защо сме влезли? Ние изобщо не знаем къде се движим, изобщо не знаем какво правим тука, защо живеем тук. Значи като сме влезли в България, дайте да отворим книгите. Иначе въпросът е безсмислен. Можеше да се родим в Турция, в Армения, Америка, Франция, Холандия, Белгия. Библиотеки всякакви, но никой няма да отвори книгите вместо нас. Библиотеката на всеки един народ е пълна с изключителни “книги”, но ние трябва да се научим да четем.
 
Източник: Портал12, Фотография АНДАРИ

Коментари: 4
  • Искра Иванова
    13.08.2016 г., 16:30 ч.
    1     0

    „Мисълта е облекло* на човека. От чувствата се зараждат човешките мисли. От мислите се зараждат идеите. Идеята е оформена мисъл.“ Учителя

  • Деница Георгиева
    12.08.2016 г., 16:31 ч.
    4     0

    "...но първо ние трябва да научим"

  • Борис
    12.08.2016 г., 12:38 ч.
    7     0

    Хората ги е страх да остават в тишината, защото остават със вътрешното си аз, което не познават и се чудят какво да го правят... Ако само протегнат ръка към тишината колко биха си помогнали...

  • Вахту
    12.08.2016 г., 00:15 ч.
    8     0

    "Ако си представим, че Светът е един оркестър, България кой инструмент е според Вас?  

    Йордан Камджалов: Контрабас. Това е велик инструмент, най-дълбокият и прекрасният, без него оркестърът изобщо не може да звучи. Един нелек инструмент…" ... евала за въпроса както и за неговия отговор

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай