Времето прекарано сред Природата създава нужния баланс за мозъка

24.02.2016 г.
5004 прочитания
4 коментара
Добавена от:
Портал12
Представете си терапия, която няма странични ефекти, лесно достъпна е, подобрява когнитивните ви функции, чрез нея ставате по-добри към себе си и околните, и след лечението имате нулеви разходи. Тази терапия съществува и се нарича „взаимодействие с природата“.
Когато се приближим до природата – била тя недокосната дива природа или дърво в нечий подреден двор – правим голяма услуга на претоварения си мозък.

Човешкият мозък не е някаква машина, той се изморява лесно. Когато забавим темпото, прекратим трудоемката работа и поемем със сетивата си красивата природна околна среда, не само се чувстваме възстановени, но нашата умствена дейност се подобрява.Така нареченият „тридневен ефект“ е един вид почистване на умственото „предно стъкло“, което се случва когато сте били сред природата достатъчно дълго. На третия ден сетивата ви са освежени – помирисвате и чувате неща, които преди не сте забелязвали. Ако за два или най-добре три дни можете да съзерцавате природни гледки и да се отдадете на момента тук и сега, ще усетите разлика в своето качествено мислене.

Времето прекарано сред природата позволява на префронталния кортекс – командният център на мозъка – да забави темпото и да си почива, както претоварен мускул. Когато сте в естествена природна среда, не мислете за нищо. Не поглеждайте телефон, компютър или друго подобно устройство. Просто наблюдавайте, съзерцавайте, слушайте. Обърнете внимание на дърветата, тревите, птиците, поточето, реката. По този начин влизате във връзка с природата, заземявате се и правите обмен на енергии. Това е безценно и жизненоважно общение, което ви пречиства и зарежда.

Мотивирани от повсеместните здравословни проблеми, засягащи обществото, като затлъстяване, депресия, безпокойство, късогледство, астма, диабет, мигрена – всяко от които се свързва с времето, прекарано на закрито, учените с интерес разглеждат влиянието на природата върху мозъците и телата ни. Въз основа на напредъка в областта на неврологията и психологията те са започнали да определят количествено онова, което някога е изглеждало божествено и загадъчно. Тези измервания на всичко – от хормоните на стреса, през сърдечния ритъм и мозъчните вълни, до протеиновите маркери – показват, че когато прекарваме времето си на зелени площи, нещо проникновено се случва в нас. Изследователите вече са убедени, че природата работи главно чрез намаляне на стреса. В сравнение с хората, които имат оскъдна гледка през прозореца или тя е неестествена, тези, които виждат дървета и трева показват по-бързо възстановяване в болници, представят се по-добре в училище, поведението им е по-малко агресивно. Дори само картина с изобразен на нея природен свят може да успокои човек.

15-минутна разходка в гората предизвиква измерими промени в човешката психология. Някои учени смятат, че телата ни се отпускат в приятна природна среда, защото са еволюирали там. Нашите сетива са пригодени да интерпретират информация за растения и потоци, а не за трафик и високи сгради.

Доказателствата за ползите от природата ни заливат във време, в което отдалечаването от нея прониква във всяка сфера от живота на хората. Ние обичаме нашите държавни и национални паркове, но посещенията в тях намаляха след появата на електронната поща. Намалели бяха и посещенията в селския двор, но щастливата тенденция показва завръщане към него.

Масово се подценява ефектът на щастие след разходките на открито – не се мисли за тях като начин да увеличим щастието си. По-скоро мислим, че пазаруването, преяждането или гледането на телевизия ще ни направи щастливи. Ние еволюирахме в природата. Странно е да сме толкова откъснати от нея. За щастие винаги е имало инициатори, които дават добри примери за възстановяване на връзката ни с нея. В края на краищата ние излизаме в природата не защото науката ни казва, че така трябва, а заради начина, по който ни кара да се чувстваме.
Източник: Портал12

Коментари: 4
  • Рада
    24.02.2016 г., 14:39 ч.
    6     0

    Споделих веднъж с един познат, че градската обстановка ме потиска и ме напряга, кара ме да си стискам челюстите. "Какво точно те напряга?" пита ме той. "Всичко - сградите, билбордовете, автобусите, колите, шумът, хората, постоянното движение, миризмите." Той ми се изсмя.  

    Много хора така си живеят - не забелязват или не усещат, че големият и натоварен град ги убива бавно. После се чудят защо се разболяват от това и онова, а тези с по-развита интуиция поне от време на време чуват зова на планината и морето, та успяват да рестартират някак.

  • Vortex Иванов
    24.02.2016 г., 12:26 ч.
    4     0

    Ивайло много си прав, много е трудно да си дзен в такава агресивна антиприрода. Хубаво е да се правят и практики на открито - спорт, йога, медитация, четене на обогатяваща книга, който каквото му харесва - въпросът е да са на открито при възможност, а не да си направиш практиката в панелката и после да излезеш сред природата и да лентяиш по поляни и пейки. Самият енергиен поток навън е по-добър и презареждаш много повече, съчетавайки с нещо одухотворяващо.

  • Анна Поляна
    24.02.2016 г., 11:36 ч.
    5     0

    Едни от най-ярките и любими мои детски спомени е когато ходехме на лозето с мама, тати и бати. Безценни мигове сред природата, цял живот ще ме изпълват с щастие

  • Ивайло
    24.02.2016 г., 10:20 ч.
    6     0

    Предвид къде живеем.... Та ние живеем в постоянен стрес 24 часа в денонощието - панелките, трафика, бетона, цялата инфраструктура крещи срещу нас! Добре че съм до парк и не ми се налага да чакам слънчев уикенд да отида до парк или извън града... иначе ще изтрещя яко!

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай