Ваклуш Толев: Датата на Възкресение Христово е 8-и Април (ЛЕКЦИЯ)

08.04.2017 г.
5316 прочитания
0 коментара
Добавена от:
Портал12
Предствяме ви пълна лекция от 09.04.2005 г. Пловдив – Етнографски музей, която Ваклуш Толев държи по темата за истинската историческа дата на Възкресение Христово. 

"Тук се каза, че голямата, официалната, законната бих казал, исторически вярната, психологически потребната на душата ни поревнала за Възкресение, дата е 8-ми април. Аз с особено чувство на признателност благодаря на уредниците, благодаря на госпожа диригентката, която безспорно със своята плавност водеше този хор, който ми напомняше на раждането, когато се съобщаваше радостта на света, защото на Възкресението за жалост нямаме ангелски хор. Защо е счела така институцията, аз не зная. Може би не са знаели да слушат гласа на Онзи, който каза Свърши се!, може би защото не са ходили Голготи, както Христос изходи своята Голгота и направи своето Възкресение.

На 8 април 2017. (събота) от 12:00 ч. в Културен център „Тракарт“,  Пловдив ще се отбележи Възкресение Христово на истинската му историческа дата

Ваклуш ТолевРазбира се, предварата за едно Възкресение беше дадена в светите Евангелия и осъществена от белязания Син на човечеството и на Бога, с голямата своя теза: Бях, защото ме няма; няма ме, защото бях – Възкресението!

Странно е. Много е странно. Но наистина, за да стане едно Възкресение, би трябвало да има една Тайна вечеря. Тази Тайна вечеря говори за преобрата – за преобратението на светите дарове, който след това влизат в институциите и института. Тази Тайна вечеря беляза бъдещия Път. Тя посочи необходимата верност, тя отлъчи онова, което нееволюиралото „зло“ още трябваше да направи, т.е. нееволюиралото добро. Тя трябваше да посочи своя любим ученик. Трябваше да посочи и онзи, който е извършил и това, което се нарича предателство, но което беше потребно.

Винаги трябва да намерите един предател. Страшното, когато той е във вашата собствена духовност. Не е страшно, когато е вън от вас. Защото онзи, който е вън от вас – вие видяхте неговото обесване. А онзи, който е вътре у вас и ви предава, няма да може да видите неговото обесване. Това е голямата съдбовност, която се нарича Голготски път.

Голготският път е пътят на свободата. Той никога не е бил път на мъчението, както институциите го правят и потребите на злосторството го характеризира. Не! Голготският път е път на Свободата. Много потребен. И затова миналата година Посланието беше – Извървете своите Голготи! – ако искате да имате Възкресение. Ако не изходите своите Голготи, вие няма да имате Възкресение. И странно е, че институциите и културите са направили така, че считат, че до гроба беше Иисуса, а от гроба нататък започвал Христос. Тази културна смешка може да обслужва някого, но не може да обслужи истината. Защото помазаничество не бихте имали, ако нямахте реалния Роден. Това е Моят възлюблен син – когато се ражда – над Когото е Моето благоволениеi. Отца не може да има благоволение над Христос, Който е помазаничество. Той има благоволение върху Иисуса. И това благоволение го прави след това Христос – и Син Човечески и Син Божий. Не търсете облекчение от онова, когато не сте извървели Голготата. Не се освобождавайте от гвоздеите, нито от разпятието, което съм казал, че е битка между Дух и материя и след Възкресението е победа на Духа над материята.

Освен това, което е една Тайна вечеря (която ви чертае пътника съвечен с вас, оня събожник и оня, който може да ви предаде) трябва един Голготски път. Трябва един Голготски кръст…

На този кръст вие сте съпроводени образно казано – не е верно, че са били един разбойник и още един разбойник, от които единият е станал „добрият“ разбойник, а другият още стои там. Това сте вие. Затова казвам, че Възкресението е Живот. То е Свобода, то е идея. То не е илюминация, на която може да правят тържества и да избягат ония, които са били уж верни. Да остане само един верен и една майка. И там наистина вие трябва да споделите. Вие трябва да подарите онзи, когото е любим у вас. Вие трябва да поверите една идея и една утроба, която е Мирова, която създава живот. Да дадете на тази майка: Иоане, ето майка Ми. Майко, ето сина ти!ii Така вие давате всичко. Вие ставате свободен. Вие нямате карма. Вие имате изходен Голготски път. Но преди да стигнете до това нещо, когато трябва да подарите всичко не, а просто да се освободите от всичко... Защото подаръкът някога може да ви наведе на скръб, че много сте дали или малко сте си позволили да жертвате. Не! Там е цялостен.

Какво трябва да сте извършили, за да сте свободни в своя дар? Да сте извършили своето Преображение. Трябва да имате една планина, в която трябва да отидете, да направите своето Преображение. В това Преображение какво трябва да направите? Да се освободите от своето минало, да се освободите от Себе Си. Затуй Учението Път на Мъдростта казва, че има Служение без Себе Си. Това е и Мировата даденост тази година на Посланието – Свобода от Себе Си. Ако вие не направите това Преображение с Този, Който е бил у вас във всички векове, вие не сте извършили дело – свобода от Себе Си. Вие винаги ще ставате жертва на подвластна недоживяна, неосвободена от вас карма, дълг. Дълг към света. Дълг към майка, дълг към приятел…

Тази е голямата тайна на Учението Път на Мъдростта, когато ви казва, че Възкресението е Живот. Това е да характеризирате Смъртта. Хората още се колебаят в битката умиране и Смърт. В Смъртта може да чакате Възкресение, защото тя е на Личност. А умирането е на света, който го имате – като животни, като дърво, като какво ли не. Тогава, когато направите тази разлика, вие ще знаете, че Смъртта ще стане добродетел и затуй е казано, че Възкресението е Живот.

Значи трябва да направите едно Преображение с Хермес и с Кришна – предишните животи на Иисуса Христа. А не с Моисей, не с пророк Илия. Разбира се, егоцентризмът на една култура, в която юдеите останаха, не може да небъде техен. Но първом Христос не е техен – Той е Миров. Така че, когато Му давате своята багреница, тя Го ограничава в предназначение и раждане. Значи трябва да извършите това – Преображение на планината. За да можете свободно да отидете на Тайната вечеря (свободно от Тайната вечеря) когато сте направили великото тайнство причастие.

Вижте, тайни няма да има, но тайнства ще има. Тържествата винаги ще свършват, но тържествеността – не. Така е и с тайните. Тайни няма да има, но тайнства ще има, които ви правят преобрат, които ви връщат в насъщност. Тази насъщност на хляба да бъде тяло Господне е онова, което Възкръсналият от гроба отива в идеята на Единосъщието. Това е голямата истина. Другото е да се правят скръбни, след това да отидат да седнат и дори да се понапият и да бъдат весели. Вижте, това не е. Голямата истина е, че човекът е един бог в развитие. А и това е, което ви дава основание на Възкресение.

Имало е възкресения и преди Христос. Той не е белегът на Възкресението. И Озирис е възкръснал, и Адонай е възкръснал, и Дионис е възкръснал, и още много са възкръсвали. Но са възкръсвали с Мирова енергия, която идва отвън навътре. А не с Мирова енергия, сложена в самия човек, с която трябва да извършите Самокръщение, та вашата Висша духовна сила да пръсне материята. Възможно ли е материята да бъда пръсната? Възможно е, нещо повече дори! Може, и го прави. Но можете ли да понесете? Можете ли да понесете събудения Кундалини? Можете ли да направите тази властност? И тогава чак може да се каже с всичката тази отговорност, как е казано в рекламата: Възкресението е Живот. Ще имаме ли единство между Смърт и Живот? Тогава защо е родена, щом тя е дала антипод безсмъртие? Или защо безсмъртието е родило антипод смърт? Защото е реалност. Защото поселението на бъдещето на тази планета ще бъдат Децата, които са богове в развитие. Още навремето египетският бог Тот е казал: Човекът е смъртен бог, боговете са безсмъртни човеци. Той не казва, че слонът е безсмъртен. Той не казва, че голямото дърво е безсмъртно. Те умират, за да се връщат, но нямат Смърт. Смърт има личността. Личното Дихание предавано във вековете, в хилядилетията. В този смисъл именно трябваше да се извърви Голгота, трябваше да бъде погребан, трябваше да извърши Своето Възкресение, трябваше да стане хляб насъщни в пътя на Единосъщието.

Така че от това може да се прави тайнство, но не е тайна идеята за Възкресението. Даже най, така, шеговито казано, една нова теза се промушва – как е бил оживен Христос, Иисуса. Тогава, подобен род оживяване, което след това Го праща в Индия на култура, не е ли едно от най-големите признания в наличието на Иисус, който е присъствал на Собственото си Разпятие? Щом имате оживяване, взимате този гробник, извеждате го и го поливате със 100 литра миро, в което, тъй или иначе, Той успява да оживее, и след това Го съхранявате и Го пращате наляво и надясно – не е ли реално признание тогава, че Тази Личност е била и че тази Личност е носела един кръст, че тази Личност е свалена от кръста? В това, което казваме – мнимата смърт. А мнимата смърт е смъртта на тялото и будността на астрала. Възможна ли е тезата – като ви полеят и ви обвържат с платна и с миро от сто литра да се съживите? Аз съм, който казах на света преди 4-5 години, че водата е астралният образ на светлината. Японците го доказаха. Може ли чрез този прилив на води да стане съживяване? Добре, може. Това ли е решение на големия въпрос? Вие приемате една Голгота, но не може да приемете едно Възкресение. А приемате, че Озирис може да бъде възкресен с енергия отвън! Реалностите на Възкресенията са безспорни. Реалностите на нашия път, са много ясни. Този възкръснал Христос, Който отива да види Своите ученици, които отиват за риба и се връщат без нищо.

Единственото место в цялата култура на християнството е, когато Христос, Иисуса се обръща и казва: Деца… След 2000 години ние трябваше да ви кажем „Деца на Деня“. Възкресението не е ли Живот? Намерете този израз, единствен в цялата култура на християнството, където в Йоановото евангелие мисля, че глава 21-ва беше, Христос, Възкръсналият, се обръща към учениците и казва: Деца, имате ли нещо за храна?

В този смисъл ние трябва да кажем, че ето – имахме Преображение, имахме Тайна вечеря, имахме изходен Голготски път. А логиката е вътрешната потреба на среща между черепа на Адам и Кръста на Христос. Тази среща е безспорна. Нейните знаци са очертани в историята. И битието на Адамовото поколение трябваше да свърши своето тайнство Възкресение. И то го свърши.
Тенденцията на някои учени да направят, че до гроба е бил Иисус и след гроба започва Христос. (И така се говори, разбира се, наляво и надясно. Така Го утвърждават дори и самите институции – Църквите!) Къде отиде Иисус? Къде отиде голямата истина, че човекът е един бог в развитие? Без Иисуса бихте ли имали Възкресение? Не бихте имали, защото Помазаничеството е благоволение на събудени енергии в Иисуса, в човека. Това е и тезата на Учението Път на Мъдростта, че човекът е един бог в развитие. А историята ни го потвърждава. Тя ни го дава. Този, който иска да намери обяснения, трябва да ги търси в себе си. И да не слага под ключ онова, което е сътворено. И Сътворителят го чака: Ти си Моят възлюбен Син, над Когото е Моето благоволение.

Иначе какъв е Пътят? Само еволюция? Не! Единосъщие. А от тука нататък, от Единосъщието, какво ще правите е проблем, че ставате Творци. Тогава защо да няма една планета с поселници богове, които ще създават други планети? Можем ли тогава да кажем, че Възкресението е Живот, щом може да бъдете Съсътворители? Логично е и безспорно е, че бъдещият човек е Съсътворител! Другото е да правите погребения. Да искате, затова че се загуби голяма част от традицията, с манифестациите на стената на плача да връщате поклонение.Това не е култура.

Вижте, едно хрумване, ако не направи идея за творчество, увяхва. Идеята за творчеството е изразена в този единствен израз, който сме казали сега: Възкресението е Живот! А Животът не може да бъде ограничен с определенията, които еволюцията му дава. Животът е надмога. Затова Учението Път на Мъдростта сложи йерархия на Духовните вълни. За да не ви остави замръзнали в тотема хиляди години, за да правите след това насилие да им сложите човек-бог. Тотемът си отиде и приземеният бог си отиде – бог, който се гневи; и бог, който може да прави потопи. Защо не дадем право, на онова, което умира в своята еволюция, да прави потопи, а ще я припишем на един бог, който от злини се чуди какво да измисли?! Това е тайната на бъдещето Учение.

И аз наистина съм много благодарен, че мога да ви кажа тази неизповядана истина, като потреба на утрешния ви ден. Без да се обвързвам с това, което са направили някои – да сложат Йосиф Ариматейски и Никодима в идеята на „оживотворяването“ на Иисуса. Дори има една арамейскаv дума, която се нарича хатоюта, че Той е съживен. Защо се страхуваме от онова, което като предшествие беше дадено? Ами няма ли реален образ Възкресението – сънят. Снощният сън е най-добрият образ на възможна видимост с нашето четвърто измерение. Защо бягаме от големите тайни? Защото навикът ни да живеем в подчинение на културни доктрини е по-властен от събудената ни отговорност.

Учението Път на Мъдростта зове Децата на Деня да се събудят в своята отговорност и, както е казано в Посланието, да защитят своя Земен и Небесен Адам. Защо? Защото Осветена бъдност е Пътят към Дървото на Живота. Осветена бъдност! Имало е Възкресение и не е проблем на чудотворство, а на реално ползване на енергии. Така че един нов плод с енергия на Дървото на Живота е пред вашите нозе. Дървото на Живота. Осветена бъдност е Пътят към Дървото на Живота. А тя е именно овладяната сила на Възкресението като наша даденост. Тогава безспорен остава дългът ни: Възкресението – Живот!

Благодаря ви! Честито ви големия празник! Много благодаря на хора, благодаря на актьорите. Нека не забравяме, че всичко е у нас. Една потреба имаме – да извървим осветения Път към Дървото на Живота.

Още веднъж ви честитя големия празник!
Трябва да ви кажа, че в Световната енциклопедия, която излезе преди няколко години, и там е внесен като реален ден на Възкресението 8-ми април. Аз разбира се, че го празнувам повече от 40 години, защото за мен реалностите имат други измерения. Но все пак голяма култура е това, което направи тази енциклопедия, за да съобщи за този празник – Възкресение Христово. Ама трябвало да бъде съобразено с еди-какво си, с Пасхата? Ами първом, Христос я беше нарушил, Иисус, Той празнуваше Пасхата един ден по-рано.

И можете ли да си представите сега, че Той е в битие на Възкресение, а те още Го държат в гроба? Другите пък, както Западната църква – Той не беше възкръснал, а те Го развеждаха като възкръснал? Както датата на рождението, така и датата на умирането не могат да бъдат сменяни. А съображенията, които човекът има, те са съображения, в които не сте длъжни да се съобразите.

Не мога да ви пожелая „весел празник“. За мен това е една изхабена дума. Какво значи „весел празник“? По-скоро – достойно да се празнува и отговорно да се извърви Пътя.
Честито! Благодаря ви!"

09.04.2005 г. – Пловдив – Етнографски музей
Източник: Портал12

Все още няма коментари. Бъди първият, който ще напише коментар!

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай