Тялото е нашето превозно средство в Света, но е робство да приемаме, че ние сме тялото

13.09.2016 г.
2839 прочитания
4 коментара
Добавена от:
Портал12
Попитали един 105-годишен човек каква е тайната на неговото дълголетие. Той отговорил: “Тайната е, че още не съм умрял и затова живея!”  Казано е, че този, който диша - живее; човекът в кома също е жив. Човек, който се грижи за основни нужди като храна, дрехи и подслон, без други стремежи, също живее. Друг вид живеене е този на един изключително амбициозен човек, който жадува за власт, име и слава, и се държи като булдозер - иска да мачка и завладее целия свят. Четвъртият тип живеене е когато човек е много загрижен за щастието и благоденствието на другите хора, и ги поставя преди самия себе си.

Свами Чинмаянанда казва: “Понеже си се родил, трябва да умреш. Но не умирай, докато живееш.”

Най-разпространеният погрешен смисъл на свободата е да имаш възможност да живееш според прищевките и капризите на ума. За да оценим значението на свободата, ние трябва да разберем значението на робството. Робството е зависимост от неща, без които човек чувства, че не може да функционира.  

Например, някои са роби на първата чаша кафе сутрин. Всеки знае колко дълбоко зависими и пристрастени сме също към предмети. Когато си лягаме да спим, трябва да имаме една точно определена възглавница. Ако леглото е сменено, някои от нас не можем да спим. Ако стаята е друга, не можем да спим, и т.н…. Робството се е появило в ума и от нашите интереси и предпочитания. Харесваме нещо и казваме: “Това е красиво и ме радва.” Не харесваме нещо и казваме: “Това е грозно и ме натъжава.” Това са нищо друго, освен нашите собствени умствени проекции. Третият фактор се отнася до физическото лице или Аз-ът, който казва “харесвам” и “не харесвам”. Аз-ът е наречен его, което е с различно значение от общо възприетите “гордост” или “високомерие”.

Его е чувство за индивидуалност, произтичащо от идентификацията на човек с едно или друго нещо. Робството на едно неуловимо ниво е да се идентифицираме с нещо, което не е истинската ни природа. Погледнете тялото - това е нашето място на пребиваване, нашето превозно средство и инструмент, чрез който ние работим в света. Но да си мислим, че ние сме едно физическо тяло, е първото робство. Дори да го смятаме за “наше” е робство.

Колко контрол имаме върху това тяло? Мога ли да спра това тяло от процеса на остаряване? Мога ли да контролирам жажда, глад или болест? Второто робство произлиза от първото схващане, че “Аз съм тялото”. В резултат на тази погрешна мисъл и схващане ние искаме още и още удобства, удоволствия и сигурност за него. По-голямата привързаност към тялото води до по-големи желания. А от друга страна самата сигурност е присъщото качество на смъртта.

И понеже не всички наши желания могат да бъдат изпълнени, ние ставаме тъжни, разочаровани и депресирани, и така потъваме в още по-дълбоко робство. Така се случва в живота - искаме щастие, но създаваме повече мъка за себе си, заради погрешното вярване, че някакви предмети ще ни направят щастливи. Ако можем да бъдем щастливи без предмети, значи сме свободни - това е истинско щастие.

Едно красиво определение за “знание” гласи, че това да не настояваш за едно определено нещо, е знание. Истинската природа на човека трябва да съблюдава настояването. Що се отнася до светски дела, човек трябва да бъде гъвкав.

Мъдрият човек би осъзнал, че няма смисъл да бъде непреклонен в един свят, който постоянно се мени. Мъдрият човек живее с всичко, изправя се лице в лице с всички благоприятни и неблагоприятни ситуации, и остава всякога свободен. Това е наистина да живееш в свобода.
Този, който остава невъзмутим във всяка ситуация - който не приема обида - е наистина освободен от робство.
 
Източник: Портал12

Коментари: 4
  • Саня
    14.09.2016 г., 19:22 ч.
    0     0

    Зорница, не само випассана, а и много други учения и школи ни учат именно на това - да приемаме с безусловна любов събитията и обстоятелствата в живота ни. Това, разбира се, не ознавача да живеем посредствено! По природа ние се стремим към съвършенство, но бихме го постигнали само ако намерим баланса в материалните стремежи.

  • Надежда
    14.09.2016 г., 16:31 ч.
    1     0

    Тялото е обвивка или дрехата на душата и когато тя остарее,се освобождава от него

  • Abat jour
    13.09.2016 г., 17:47 ч.
    2     0

    Тялото е само светлина, спряла хиперскоростта си....

  • Зорница Найденова
    13.09.2016 г., 15:17 ч.
    6     0

    Точно на това ни учи випассана - да се освободим от вредните рамки, които си поставяме чрез непрестанния копнеж по това и онова. Смири се, приеми каквото ти се дава и не искай повече, защото не се знае докъде ще стигнеш.

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай