Цветелин Андреев: Мисията на Кайнак е да представим родопския фолклор възможно най-близо до извора (ИНТЕРВЮ)

08.06.2016 г.
1336 прочитания
0 коментара
Добавена от:
Портал12
Утре приключва онлайн кампанията за набиране на средства за проекта “До Чикаго и напред” на група Кайнак. Наскоро групата получава покана да посети два фестивала в САЩ през есента. За да успее Кайнак да представи българския фолклор пред света, има нужда от подкрепата на всички нас.

Първоначално групата е съставена от трима приятели гайдаджии, които заснемат видео уроци по каба гайда и също така преподават и по интернет в реално време. Портал12 потърси Цветелин Андреев - част от група Кайнак и ръководител на проекта kabagaida.com. Цветелин разказва за особената сила на родопската гайда и защо е важно светът да чуе именно група Кайнак по време на предстоящото турне в щатите.

Какво носи родопската гайда в себе си и защо ни пленява по този магичен начин?
За мен гайдата е инструмент, който в наши дни се е запазил най-близо до автентичния и това носи едно звучене от незапомнени времена. Това прави мелодиите и нейния звук много близки до нашите корени и затова ни въздейства.

Гайдата е един много богат инструмент, с който човек може да усъвършенства личните си качества. Тя го успокоява емоционално и умствено, кара го да се фокусира, да е в настоящия момент. Освен това гайдата свързва човек с останалите - свързва хората заедно. Като свирим заедно, веселим се, някой път споделяме знание за гайдата. Въобще тя е много специален инструмент, който помага на целия свят да върви към по-добро.

Откъде идва при вас любовта към каба гайдата и родопския фолклор?
Аз имам отношение към музиката, което идва от семейството ми. Сравнително късно започнах да свиря на родопска гайда - преди 11 години. Докато повечето приятели, с които свиря, те свирят от малки. Те са от Смолян, аз не съм от Родопите. При мен се получи така, че прекарах известно време в Родопите, посетих едно гайдарско надсвирване и от там нататък, от любовта ми към музиката и планината, двете неща се съединиха.

Какво дава на един музикант свиренето на фолклорен инструмент?
Първо да кажа - аз не съм музикант, т.е. не съм завършил музикално училище,  не си изкарвам хляба по този начин, по който го правят музикантите. При мен няколко модерни проекти се съчетават с традициите, така да се каже.

Специално за гайдата мога да кажа, че е прост инструмент - прост в смисъл, че тоновият обем е малък, могат да се свирят ограничени неща. Това идва от самата специфика на изработването. Тя се е запазила във възможно най-автентичен вид - както са я правили преди много време, така се прави и сега.

Тая простота на мелодията прави самата музика на гайдата доста по-близко до душата на човека. Не толкова до мозъка, колкото до душата - т.е. едно ниво по-навътре. Когато е сложна музиката, първо мозъкът я обработва, и после каквото мине навътре... ако мине нещо. А когато музиката е по-проста - по-бързо минава.

В повечето случаи мелодиите се състоят от 4-5 тона, което не е сложно за изпълнение. Красотата при каба гайдата идва от орнаментиката. Родопската музика е изключително богата на орнаментика. Орнаментиката всъщност е сложна. Гайдата е прост инструмент, но с него можеш да предадеш сложни емоции.

Как решихте да правите обучения?
Ние не сме решавали - хората решиха. Просто ни потърсиха с молба. Преди 4-5 години, когато връзката по скайп стана достатъчно добра, за да може да звучи добре инструментът в реално време, станаха възможни тези уроци по цял свят. Прочетохме една статия за гайдар, който дава уроци по интернет в града и по този начин спестява на хората задръствания и т.н. Разбрахме, че това е добро решение и заработихме с няколко групи хора. Едните са българи зад граница, пътуват много. Другите са чужденци, които имат отношение към българския и балканския фолклор. Има и такива, които свирят на други видове гайда и искат да свирят на родопска гайда.

Какво е да обучаваш деца и какъв заряд носи за Вас това?
Ние с децата заедно преживяваме нещо в тези ателиета, които аз организирам, но не бих казал, че обучавам децата. Разбира се, занятието има намерение, но няма някакви задължителни изисквания, които трябва да се научат. Това за мен също е обучение, с помощта на децата научавам нови неща и за гайдата, и за самите деца. Получавам и професионални умения за това как се работи с деца. Най-голямото нещо, което ми дават тези обучения, е радост. Към децата аз подхождам не като към ученици, а по-скоро като равни. Моята роля не е на някой, който да ги научи на нещо, а по-скоро да ги насочи.

С Ваши приятели сте сформирали група “Кайнак”. Как избрахте името на групата и какво означава “кайнак”?
Името го предложи единият от тези приятели - Янко. Думата “кайнак” е от турски произход, означава “извор”. В Родопите като кажат “хай на кайнака”, значи отиваме да напълним вода от извора. При гайдарството има една такава дума - когато гайдаджията свири нещо специфично за него, обикновено това са виртуозни изпълнения, тогава се казва “това му е кайнака” - т.е. това идва от неговия извор.

Нашата мисия е да представим родопския фолклор възможно най-близо до извора - като казвам извора, имам предвид същината на цялата музика и култура. Нямам предвид да вземем 1000 овце и да ходим по планините, както са правили хората едно време. Имам предвид по-дълбоките неща, които стоят зад родопската култура.

Вие сега се готвите за два фестивала в САЩ през есента. Те какви възможности откриват за група Кайнак?
Фестивалите са Chicago World Music Festival и Richmond Folk Festival. Това са два от най-големите фестивали за световна и фолклорна музика в щатите - събират общо над 700 000 човека. На 24 септември е първият, на 9 октомври е вторият. А между тях имаме доста участия в градовете по източното крайбрежие - Вашингтон, Балтимор, Бостън, Ню Йорк и т.н. Т.е. ще бъде нещо като турне. Това ,че сме канени на тези два фестивала е голям успех. Те вече ни дават много. Намеренията ни са да се справим добре и да си прекараме добре. Турнето не е организирано от българска страна, както се случва с повечето български турнета в щатите. Тръгнахме от други канали. Сега започваме и с българските общности да сформираме контакти, което ни дава двойно по-голяма сила.

След като се върнем от Чикаго, като следствие на това, че ни поканиха на първите два фестивала, сме канени на още един фестивал - гръцки, в Санторини. Той събира традиционни фолклорни групи от Балканите. Там, живот и здраве, ще има представяне на този фолклор и по модерен начин. Поканени са саунд инженери - хора, които работят със звук. Може би ще направим нещо с тях.

Въпреки опорочаването на българския фолклор в последните 20 години, защо според Вас все повече млади хора се завръщат към неговия автентичен вид и започват да го преоткриват?
Балансът е много тънък. От една страна имаме традициите, които ги помним както са били преди. Да кажем за родопската гайда - тя е овчарска традиция. Гледали сме по филмите и сме чели как в Родопа планина едно време хиляди овце слизат надолу към Беломорска Тракия, овчарите изкарват гайдите, цялата планина ехти… Ясно е, че това нещо - чистата традиция - няма как да се върне в този си вид.

От друга страна имаме - да хванеш гайдата и да почнеш да свириш неща, които нищо общо нямат с фолклора. Балансът в средата е много индивидуален. С идеята, че старото не може да се върне, не трябва пък и да бягаме от същината на фолклора - защо го е имало, защо продължава да го има и т.н.

Хората да се връщат към фолклора, особено към каба гайдата тук в София има доста голям интерес - ние организираме уроци на живо и общо взето всеки ден ни звънят хора за уроци. Защо се връщат - то си е наше, познаваме си го и знаем, че гайдата е много силен инструмент.

Като зазвучи гайдата, всички настръхват, нали? Това е достатъчно, за да знаем, че този инструмент е специален. Гайдата е инструмент за разтуха.

Също така тези групи, които представят родопската гайда по по-модерен начин, те също помагат за това завръщане. Като Тъпани и гайди, които съчетават диджериду, кахон с гайда, като Кайно Йесно Слонце, Исихия… Има редица такива проекти и чрез тях хората виждат красотата на инструмента, въпреки, че е показан по не чисто традиционен начин в Родопа планина. Хората разпознават самата същина на гайдата.

Българският фолклор лековит ли е?
Със сигурност е лековит. Има различни философии и термини, които могат да се използват - позитивни вибрации и т.н. - то е едно и също.

Само фактът, че хората пеят заедно - това лекува. И то лекува не само на физическо ниво, но и на духовно.

Хората, които идват при нас да свирят - те творят, изграждат нови умения. Идват да правят точно това, вместо да си губят времето с нещо безсмислено за тях. Свирейки на гайдата, хората са по-спокойни - това е един вид социално лекарство, разтоварващо е.

Тук можете да подкрепите кампанията "До Чикаго и напред": https://www.indiegogo.com/projects/kaba-gaida-to-chicago-and-beyond--2#/
 
Източник: Портал12

Все още няма коментари. Бъди първият, който ще напише коментар!

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай