Тимен Тимев: Христос е върхът на човешкото въжделение! (ВИДЕО)

29.04.2016 г.
9616 прочитания
13 коментара
Добавена от:
Портал12
Най-сюблимната и най-трудната тема днес е темата за Христос. Цялата съвременна цивилизация днес сякаш е насочена да отдалечи човечеството от Христос. Това заяви пред камерата на Портал12, д-р Тимен Тимев - учен, философ, психиатър, писател, драматург и композитор.

Тимен Тимев

Христос е върхът на човешкото въжделение. И примитивните, и цивилизованите народи все още искат да прескочат страшната преграда на смъртта, искат да прескочат тази жестока преграда на малкото самочувствие, искат да почувстват, че е възможно да въстанат срещу това зло, което сякаш е основало всичко. Има ли оръжие срещу злото? Има ли оръжие срещу смъртта? Има ли оръжие срещу нашата малоценност? Всичко това ни се дава чрез Иисус.

Когато се чувстваш бурмичка, в матрицата, захвърлен в тази враждебна вселена, когато не си поет и композитор да знаеш, че Вселената е на твоя страна..., когато се чувстваш отчужден в природата или потиснат в обществото, когато се чувстваш малък, дребен, нищожен, незначителен, временен и смъртен в този кръговрат на природата, тогава се явява Христос!

Не само като един Бог за общото, а Иисус се явява като всеобщото спасение за всеки, който иска да преодолее смъртта, да се запознае със своето величие, да осъзнае, че той е Богоподобен. И че той всъшност има оръжие срещу злото. А това е оръжието на обичта, на Любовта!

ВИЖТЕ ВИДЕО ИНТЕРВЮТО НА ПОРТАЛ12:
Тимен Тимев - интервю за Исус Христос и съвременния свят

Ние живеем във времена, които са изцяло анти-христови. Днес младите хора се чувстват ентусиазирани не от своето благородство, а от своята демонична енергия. Интелектуалците днес са най-неблагородните хора. Когато отидеш в едно планинско село, с когото и да говориш, той излъчва много повече това, което има в сърцето на Иисус, отклокото това, което го имат хиляди и милиони професори. Това са изводи от моя горчив опит, в който години наред обикалям света и търся интелектуалци, които да са ангелични, благородни, да имат милост, състрадание, съчувствие. От седем милиарда човечество, шест милиарда почти не живеят, а този един милиард, който живее, той живее под знака на антихристиянството.

Човечеството днес изживява ужасния период да се свали от кръста на Иисус и да се премести върху кръста на фалоса. Култът към тялото, абсолютното занемаряване на духа, култът към всичко, което носи животното показва, че човешкият род днес се стремят да го разделят на машини и на животни.


Иисус Христос дойде като Бог на времето, защото времето носи нашата неповторимост. А гръцката образованост носеше този коефициент на хармония. Христос дойде във време на разрушение, на смущение, за да ни донесе вечния кураж да бъдеш и вечното спасение. Той казва, че „Моето царство не е от този свят“. Тук, където ние съществуваме, ние сме само сенки на нашата истинска душа. Въпреки, че нашето тяло е толкова съвършен автоматичен механизъм, то е изградено по модела на нашата душа. Истинската душа живее извън тези сетивни измами, към които се води съвременното човечество.

Кръстът на Иисус е кръст на любовта към другия и на любовта към страданието. Какво значи любов към страданието?
Какво означава да се наслаждаваме – означава в един миг да изгубваме енергиите и силите, които сме събрали. Защото в кулминацията на насладата изведнъж ние се изпразваме. А когато страдаме и обичаме страданието, ние събираме в себе си напрежението, енергиите, и ставаме силни. Наслажденията ни отслабват, а страданието и напрежението, и усилието ни правят силни.
Исус ни казва най-простите формули – да се бориш срещу злото с добро. Това означава, че когато злото ти удари едната страна, да си покажеш другата. Това означва, че ти не бягаш от неговата агресия, напротив – ти я приемаш. Щом я приемаш – ти имаш сила да я приемеш. И щом ти приемаш страданието, значи ти имаш в себе си моралната сила да обикнеш страданието.  А когато обичаш страданието, тогава ти започваш да го ръководиш. Това е учението да усвоиш изкуството на дирижираната гибел.

Ролята на Иисус е да ни накара не само да не се страхуваме от смъртта, а да вземем енергията на смъртта, за да можем с нея да отидем в безсмъртието.
Умират тези, които не само се страхуват от смъртта, но които нямат куража да живеят по пътя на влюбване в страданието, в мъките и в тежките условия. Когато се влюбим в страданието, ние се приближаваме до там да сложим ръка върху господарството на смъртта. Иисус Христос ни учи да вземем силата на смъртта, която унищожава живота, защото само с нейната сила ние можем да преодолеем нашата смъртност и да отидем в безсмъртието. Любовта към страданието означава, да се стремим да се изкачим на кръста и да бъдем разпънати. Защото когато си разпънат, ти чувстваш, че почваш да служиш на нещо , което е по-велико от теб.

Всички наши добродетели, които водят към нашата самолюбов, и водят към насладите, те допринасят за нашата смъртност.
Насладата е материалът, от който ние приготвяме изделието на нашата смърт. Страданието е материята, чрез която ние изготвяме тялото на нашето безсмъртие. Истинското християнство говори: има два вида любов – любов към себе си и любов към другия. Защо е казано да обичаш Бог повече, отколкото себе си и ще обикнеш себе си едва, когато Бог те обикне и ти Го обичаш. Защото Бог е кулминативното събирателно име на любовта към другия. Ние трябва да преодолеем преградата на нарцисизма, да анулираме нашата самолюбов, да я намалим, за да можем да прехвърлим тази огромна шуртяща любовна енергия към другия. Всичко в нас, което стимулира и изгражда любовта към другия, това е пътят на добродетелта.

Нито един голям учен не е обичал себе си – той е обичал този Друг, който се нарича Тайна на Вселената или Бог под някаква скрита или открита форма на някакъв закон. Учените, композиторите, поетите и всички духовни хора, които предпочитата да обичат другия – това са всъщност последователите на Иисус.

Иисус казва: „Любовта към другия те прави безсмъртен“.
Моята формула e The Ego is mortal, the Other is immortal – Егото е смъртно, Другият е безсмъртен – т.е. Аз-ът в нас е този, който умира. Този в нас, който остава безсмъртен, е Другият. Това е една прекрасна формула за медитация. Ние се страхуваме от смъртта, защото се страхуваме да загубим Аз-а си. Ако ние увеличим Аз-а до безпределност и се идентифицираме с всичко, т.е. когато аз се чувствам безброен, безкраен и множествен Аз, когато всички други около мен са само някакви мои образи – това е техниката на трансперсонализацията.  

Трансперсонализация означава да свикнем да се въплъщаваме във всички хора, във всички същества. Това е най-важната техника. По пътя на трансперсонализацията ти ставаш множествен, безброен, безкраен и всъщност виждаш, че всеки, когото наричаш „друг“, е само част от твоята душа. Формулата на Иисус Христос „Обичай другия повече от себе си“ е пътят към безсмъртието. Този в нас, който умира, е Аз-ът, а този в нас, който остава безсмъртен, е Другият, обаче като друга форма на нашето Аз. Ние сме безсмъртни, чрез тези множество Други, които носим в себе си, а не чрез този малък Аз, който така или иначе умира заедно с тялото.
 
Източник: Портал12

Коментари: 13
  • НикНейм
    05.07.2016 г., 15:17 ч.
    0     0

    Чета, прочитам и не знам смешно ли е или е страшно.Да обичаш не е добре, да е страдаш е важното и прилагане на факти от четива, които разумният човек отдавна трябва да чете само с исторически интерес, с лек фантасмагоричен наклон.  

    А как мислите- смъртта да се окаже просто смърт, чиста и семпла, край на едно начало и нищо повече?Явно е трудно за преглъщане.А с какво всички вие / и ние/ се различаваме от червея?Кое ви дава право да се чувствате велики?И защо си мислите,че сте безсмъртни?

  • Ентусиаст
    02.05.2016 г., 13:22 ч.
    4     0

    Всъщност Тимен говори много добре за енергитичните принципи. Страданието не е страдание, когато вече го владееш, разбира се. Но еволюцията е очевиден пример, че трудностите ни развиват и е естествено, че когато сме се развили, вече ги управляваме, владеем. Тоест Духът владее материята, но Пътят е през Голготската битка и себенадмоги. Иначе Тимен ясно си подчертава, че не става въпрос да заличиш егото, а да го надкрачиш с разширяване на съзнанието... Както още в древноиндийските епоси даже си е прекрасно и даже поетично описано:  

    Съзнанието казва: аз,  

    да, аз съм всичко туй – Всемира  

    безкраен, който не умира.  

    Невежеството – мрак дълбок –  

    изчезва и се слива Бог  

    с душата на човека. Няма  

    различия: едно са Брама,  

    светът и нашите души.  

    Не може да ги съкруши  

    ни заблуждение, ни тлен...  

    /из Морално-философски трактат към българското издание на избрани части от индийските епоси “Махабхарата” и “Рамаяна”/  

  • Eli Hristova
    02.05.2016 г., 09:35 ч.
    1     0

    Чудесно видео ! Благодарим!

  • Даниел Борисов
    30.04.2016 г., 17:38 ч.
    1     0

    Може ли една тема в дълбочина за Музиката и ролята и за духовното развитие?...на фона на ужасите по Voice, Fresh, Planeta и т.н....

  • Биляна Николова
    30.04.2016 г., 12:21 ч.
    4     0

    искам да се включя с коментар по отношение на това, кое е Любовта.  

    Според мен както и при различните души, има ралзични нива: първичната, примитивната любов , е тази, която е свързана със страстите, сексуалното привличане и емоционалните дерзания...докато висшата Любов, но наистина най-висшата, е тази която е свързана именно с отрицанието на материалните опаковки и именно тя намира себе си в саможертвата. Не казвам да се разпънем всички на кръста, за което нямаме сили и Вяра, но поне да саможертваме собствените си амбиции , за това да се отдадем за другите или за някаква кауза

  • Ния Ангелова
    30.04.2016 г., 09:36 ч.
    3     0

    Тъжно е, че все още масовото човечество само почита и милее за спомена на Христовата смърт на Голгота, която и сега все още не може да схване освен като позорна и необяснима, защо е била необходима и допусната тази смърт, щом Той е Бог?! Ще дойде време, когато всички ще знаят, че точно в тази неразбрана засега смърт на кръста, че точно от тоя миг нещата са се променили за човека, позволявайки му отново да се включи във възходяща градация към своето развитие.

  • Пресияна Иванова
    30.04.2016 г., 09:24 ч.
    3     0

    И така, след "Мистерията на Голгота" и след "Възкресението", Христос се превръща в "Аза" на Земята, която от своя страна - рано или късно ще се наложи да приемем този извод – е едно живо Същество. Отсега нататък Христос не може да бъде намерен с помощта на старите мистерийни принципи, с помощта на вярата, а чрез онзи "път на познание", който ни дава Антропософията.  

    Според Рудолф Щайнер "второто пришествие на Христос" изобщо няма физически характер. През нашата епоха Христос започва да се проявява в етерния свят на Земята. Още в това столетие, заявява Рудолф Щайнер, определени хора ще стигнат до своето "изживяване пред Дамаск", а по-късно броят на хората, възприемащи Христос в етерния сбит ще нараства непрекъснато.

  • Пресияна Иванова
    30.04.2016 г., 09:23 ч.
    1     0

    Първо, във Витлеем се ражда не едно дете Исус а две деца със същото име, но в различни семейства. Евангелието на Лука (2:41-50) описва случката с 12-годишния Исус в храма, при която ясновиждащият поглед на Рудолф Щайнер установява, че по един тайнствен начин Духът на Соломоновото дете Исус преминава в тялото на Натановото дете Исус.  

    Второ, нито едно от двете деца Исус не предоставя физическо тяло за "слизащия" Христос. И трите същества "произведоха" едно човешко физическо тяло и един човешки Аз, които вече можеха да приемат Христовото Същество и да устоят - в продължение на три години - на Неговата огнена, Слънчева сила.  

    Това второ раждане, т.е. истинското раждане на Христос, става по време на Кръщението в реката Йордан. Христовите сили са толкова могъщи и космическият им заряд е от такова естество, че физическото тяло на Исус от Назарет може да издържи само три години: от Кръщението в Йордан до смъртта на Голгота. Фактът, че физическото тяло на Исус от Назарет би било сполетяно от смъртта дори и без предателството на Юда, дори и без Разпятието на Кръста, е една от най-разтърсващите тайни, която Рудолф Щайнер се осмели да постави пред пробуждащото се съзнание на съвременния човек.

  • Пресияна Иванова
    30.04.2016 г., 09:21 ч.
    1     0

    Според Антропософията еволюцията на човечеството представлява един продължителен процес на откъсване от духовния свят, съпроводен с все по-дълбоко потъване в материята. Човешкият Аз се въплъщава, или инкарнира, в днешното физическо тяло на човека. При това отдалечаване от своята духовна родина човек попада под влиянието на определени окултни сили, които - заради своя собствен напредък - се стремят окончателно да прекъснат връзките между него и духовния свят. Рудолф Щайнер нарича тези сили с обобщаващите имена Луцифер и Ариман. Атаката на Луцифер започва през древната Лемурийска епоха. Благодарение на Луцифер, човек постига своята свобода, но я заплаща с цената на това, че покварява своето астрално тяло (Библията описва този процес като "Грехопадението"). Атаката на Ариман започва в средата на следващата Атлантска епоха: човек постига интелектуалното мислене, но за сметка на това напълно изгубва поглед върху живота преди раждането и живота след смъртта. Разрушаването на физическото тяло - този възможно най-прекрасен момент от човешкото съществувание според ясновидеца - се превръща за човека в най-болезнения и трагичен миг от живота. Откъснат от духовния свят, човек изпада в помрачение и лудост. Макар и временно, той остава сляп за висшите духовни сили, които Библията нарича "Бог Отец" и за решението на Бог Отец да пожертвува своя Син, изпращайки Го на Земята. Синът влиза в човеш

  • Радостин Николов
    30.04.2016 г., 09:12 ч.
    4     0

    Голям!!! Благодарим за споделените размисли!...Най-хубавото е че ни кара да се замислим!

  • Елена
    30.04.2016 г., 09:09 ч.
    5     0

    Просто невероятно видео! Поредното силно и дълбоко изказване на Тимен Тимев! Даже...на моменти виждам как му е трудно, че се налага да обяснява , така да се каже някои неща, които закостенелия ум не може да възприеме. Но наистина поздравления и респект!

  • Irina Delina
    30.04.2016 г., 02:03 ч.
    6     0

    Прекрасно мадам! Много бих искал това да е ваше собствено мнение, но уви, това е мнение на комбинациата от  

    женски биологичен егоизм плюс дигиталното 3Д програмиране, което има за резултат Дигиталният Демоничен Нарцисизм, които се чувствува много добре ,олекотен от премахването на ценности, идеали и отговорности,  

    кам които зове великата Разтревоженост на Свободния Дух.  

     

    Но вие сте права, животът (Биологията) е Естетически и Егоистичен, а психологията е етична и смъртоносна.

  • частица Любов
    30.04.2016 г., 00:28 ч.
    3     5

    Това си е неговата интерпретация на нещата, но ми идва прекалено мазохистична.  

    Не разбирам защо не трябва да ценя Божията искра в мен, а да я тъпча и отричам.  

    Предпочитам една по балансирана версия, а не обезличаване, отричане и отхвърляне на СЕБЕ СИ ! Изобщо не си мисля, че съм слязла тук, в това дуално и трудно 3Д пространство с подобна цел и желание ! Мога да обичам, ценя, уважавам, да бъда съпричастна и състрадателна към другите и след като изпитвам това към СЕБЕ СИ, защото Любовта не е само страдание, тя е и радост, щастие, удовлетвореност !  

    Той е избрал този Път, но моят определено е друг и много различен !

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай