Тема за размисъл: Нова година 1927 - с писмо до мъртвия Райнер Мария Рилке

01.01.2017 г.
1540 прочитания
0 коментара
Добавена от:
Портал12
Макар и странно, за някои може би тежко...искаме да споделим с вас едно докосване до различно преживяване за Нова година. Новата година - 1927-а, през очите на Марина Цветаева, руска поетеса и писателка, един от най-оригиналните руски поети на 20 век., която написва писмо до току-що починалият Райнер Мария Рилке.


"
Годината свършва с твоята смърт? Край? Начало? Ти сам по себе си, си самата нова година. /Любими, зная, че Ти ме четеш преди да съм писала/ - Райнер, ето аз плача, Ти се лееш от очите ми!

Мили, щом ти умря – значи няма никаква смърт /или никакъв живот?/. Какво още? Малко градче в Савоя – кога? къде? Райнер, а как е там с гнездото за сън. Ти нали сега вече знаеш руски и знаеш, че Nest е гнездо, а също така и много други неща.

Не искам да препрочитам писмата ти, току виж ми се прииска да съм при тебе – ще ми се прииска там, - а аз не смея да го искам, - ти знаеш какво значи това „искам”.

Райнер, аз неотменно те чувствам зад дясното си рамо.

Мислил ли си понякога за мен? Да! да! да! – Утре е Нова година, Райнер – 1927. 7 – твоето любимо число. Значи ти си роден в 1876? /така пише във вестника?/ - 51 годишен?

Колко съм нещастна.

Но не смей да си тъжен! Тази вечер в полунощ ще се чукна с Тебе./Ти нали знаеш моя удар: съвсем тих!/

Любими, направи така, че често да Те виждам насън – не, не е точно: живей в моя сън. Сега ти имаш право да желаеш и да правиш.

В тукашната среща ние с тебе никога не сме вярвали – както и в тукашния живот, нали? Ти ме изпревари - /и това е на хубаво/ и за да ме посрещнат добре там, си поръчал – не стая, не къща – а цял пейзаж. Целувам та по устните? По слепоочието? По челото? Мили мой, разбира се, по устните, най-истински, като жив.

Любими, люби ме по-силно и по-иначе от другите. Не ми се сърди – ти трябва да привикнеш с мене като такава. Какво още? Не, ти още не си така високо и така далеко, ти си съвсем до мене, твоето чело е на моето рамо. Ти никога няма да бъдеш далеко: никога недосегаемо високо.

Ти – мое мило, старо момченце.

Райнер, пиши ми! / Ама че глупава молба?/

Желая ти честита Нова година и прекрасен небесен пейзаж!

Марина

Бельвю 31.декември 1926. 10 ч. Вечерта

Райнер, Ти още си на земята, не е минало и едно денонощие.
Източник: Портал12

Все още няма коментари. Бъди първият, който ще напише коментар!

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай