Сурат Анаами Баба

01.04.2017 г.
45 гледания
0 коментара
Добавена от:
Упражнения Песни

„Анаами Баба“ означава „безименен татко“. Въпреки, че авторът никога не се е стрещал с Анаами Баба и няма никакви доказателства за съществуването, той свято вярва, че този човек е ходил по земята и е давал по един зад врата на всички задрямали бхагавати.

1. Попитали Анаами Баба:
-Какво е ДАО?
-Това е поток, – отвърнал Баба.
-За какво съществува той?
-За да бъдем в хармония с него.
-Какво трябва да правим, за да го постигнем?
-Нищо.
– Не трябва да правим нищо?!
– Трябва нищо да не правим.

2. Когато остарял Анаами Баба и загубил зрението си, той казал: „Бодхидхарма имал хиляда очи и ни едно истинско, а аз – нито едно, и проблемът отпада от само себе си!“

3. На Анаами Баба постоянно досаждали разни бхагавати (БХАГАВАТ (санскр. благословен)), желаещи да им даде посвещение или да им стане гуру, затова решил да им „помогне“ и дал обява във вестника: „Анаами Баба набира хора за тоталитарна секта с рязко изразен самодеструктивен култ. Понеделник – зомбиране, сряда – подготовка и осъществяване на масови терористични актове, неделя – ритуални самоубийства“. Месец никой не го безпокоил.

4. Попитали Анаами Баба дали постът помага в духовния живот?
-Не помага-отвърнал той.
-Но във всички книги е написано, че помага.
-Тогава постете – вдигнал рамене Баба.

5. Попитали Анаами Баба:
— Бабаджи, защо имате такива дълги коси и брада? Само не казвайте, че „просто им позволявате да растат“!
— Дрън-дрън, извикайте бръснар,— въздъхнал Баба и се обръснал доголо.

6. Попитали Анаами Баба, притежава ли кучето същността на Буда?
„Същността на Буда,— отговорил Баба,— не е нещо, което може да се притежава и даже Буда не я притежава. В кучето няма от същността на Буда, а в същността на Буда няма куче. Аз също го нямам, но вие — да“.

7. Попитали Анаами Баба, защо не иска да има последователи? „Ако имам последователи, – разяснил Баба, – то рано или късно те ще ме хванат“.

8. На Анаами Баба му омръзнали постоянните въпроси има ли бог или не и казал: „Дали съществува или не съществува – това си е лично негов проблем и той мен не ме засяга. Откъде мога аз да знам? Мен ме няма.“

9. Попитали Анаами Баба: „Какво е истина? “
Вие какво, оглушахте ли?“— заинтересувал се той след минута, проведена в мълчание.

10. Попитали Анаами Баба:“Кое име на Бога е истинско? “
— Това, на което Той отговаря.
— Ти как му викаш?
— Ако Му трябвам, Той сам ме вика.
— И какво ти казва?
— Ние няма за какво да си говорим.

11. Един бхагават се оплакал на Анаами Баба, че не може да се измъкне от мрежата на Майа, илюзията.
— Какъв е проблема?— попитал Баба.
— В епохата на Кали-Юги, Майа е практически неразрушима.
— И как я преодоляваш?
— Повторям мантрата „Джаи Рам!“(„Слава на Рама!“ )
— Ти оказваш почит на Рама и Той не ти пречи, виждаш как работи вежливостта? Ще ти дам друга мантра,— казал Баба.— Отсега повторяй:“Джаи Махамайя ки джаи! Джаи Кали-Юга ки джаи!“

12. Попитали Анаами Баба, кой е бил негов учител?
По-лесно да се попита, кой не е бил“— отговорил Баба.

13. Попитали Анаами Баба, в какво е същността на страданието и той плеснал питащия по шията:
— Боли ли?
— Боли, Баба…
— Е те това е.

14. При Анаами Баба дошла група бхагавати и след няколко приказки го попитали, защо той е такъв, кефещ се Баба, а те са едни такива загрижени бхагавати? “ Защо стене флейтата? „— цитирал той Руми и многозначително повдигнал пръст.

15. „Вие какво , съвсем ли нямате сърце?“— попитал един бхагават Баба след поредното му остроумие и Анаами Баба заплакал.

16. „Някога исках да правя чудеса,— признал Анаами Баба,— но не можех. А сега мога, но не искам „.

17. Когато бил млад Баба отишъл в Мекка на хадж. „И какво получи?“— попитали го по-късно. „Мазоли на краката „— мрачно отговорил Баба.

18. Веднъж някакъв бхагават завлякъл Анаами Баба на кино на индийски филм. „Задник!“— измърморил Баба след половин час и се дематериализирал.

19. Когато извършвал сутрешното си къпане в Ганг, Анаами Баба видял недоизгорял човешки труп, който се носел по водата наблизо. „Във вода не потъва, в огън не гори“— измислил гатанка Баба.

20. Анаами Баба отишъл в джамията да послуша четенето на Корана и когато се стигнало до думите:“Да бъде! И всичко станало“, Баба станал от мястото си и казал:“Да не бъде!“— и всичко се прекратило.

21. „Бабаджи, защо никога не Ви виждам медитиращ?“— недоумявал един бхагават. „Действително, защо?“— попитал Анаами Баба и внимателно погледнал бхагавата.

22. Веднъж вкарали Анаами Баба в затвора за скитничество за два месеца, но тъй като един от надзирателите бил голям бхагават, Баба излязъл едва след двe години, когатопреместили надзирателя на друго място. „Обичаше ме копелето“— спомня си Анаами Баба.

23. Попитали Анаами Баба, :
— Баба, Вие подвластен ли сте на закона на кармата?
— Ако ме бутнеш – ще падна.
— Но този случай те бутам аз и аз си заработвам кармата. Добре, ще попитам по друг начин, какво ще стане, ако Вие ме бутнете?
— Тогава ще паднеш.

24. Анаами Баба умрял насред улицата. Цял ден играл с децата, а когато се стъмнило, започнали да се разнасят гласовете на майките, викащи своите чада вкъщи и децата един след друго напуснали улицата. Когато Баба останал сам, очите му заблестели. „О, мен също не викат вкъщи „— прошепнал той и оставил тялото си.

25. Попитали Анаами Баба, може ли да се яде месо? „Защо искате разрешение от мен?!— възмутил се Баба.— Попитайте месото! Виждате ли тази крава? Приближете до нея и ако ви разреши, можете да я излапате цялата“.

26. Веднъж на даршан при Анаами Баба дошъл премиер-министър.
— Защо си дошъл?— попитал Баба.— Искаш да станеш велик светец като мен?
— Бабаджи,— усмихнал се министърът,— аз не смея и да се надявам на това.
— Правилно,— одобрил Баба,— няма надежда. Искаш да станеш велик премиер-министър?
— Ако това е Вашата благословия— зарадвал се премиерът.
— Неправилно,— заключил Баба.

27. Анаами Дасс бил единствен ученик на Анаами Баба. Когато за първи път отишъл при Баба, той го попитал:
— Как да ти викам, синко?
— Както искаш, Баба— отговорил той.
— Ще бъдеш мой слуга.
— Вие се нуждаете от слугуване?
— Ти си този, който се нуждае, глупако,— засмял се Баба.

28. „Едни казват, че Бабаджи е потънал,— разказвал Анаами Дасс,— други твърдят, че изгорял по време на горски пожар, но истината е тази, че е жив и досега. Къде ли живее?“

29. Анаами Баба учеше Анаами Дасс на изкуството на медитацията:
„Седни на тихо и спокойно място… по вечерно време,
можеш да стоиш или да отиваш за някъде, ако е необходимо това…
Затвори очи… или ги отвори ако ти се иска…
Събери цялото си внимание… т.е. разсей го… не…
Помни едно – дхяна трябва…
Оооо! Забрави за това. Донеси да ударим по едно мляко“

30. „Какво е самадхи?“— попитал Анаами Дасс.
„Ела ме погледни“— заповядал Баба.

31. Един бхагават помолил Анаами Баба да прочете мислите му. “
Една рупия!“— намръщил се Анаами Баба и бхагаватът му дал една рупия, но Баба не започнал нищо да чете.

32. „В какво е същността на вашето учение?“— попитал Анаами Дасс. “
Същността на учението,— казал Баба,— се намира в самото учение, така, както и смисълът на живота е в самия живот, водата на реката е в реката, а сърцето на човека е в самия човек“.

33. След среща с Баба Анаами Дасс оставил своя дом, за да следва своя учител и когато след няколко години минавали покрай тази вече полуразрушена къща, Баба предложил да влязат. В къщата се било заселило улична кучка с малки кученца и когато Анаами Дасс влязъл вътре, получил няколко болезненни ухапвания. Започнал да търси из двора пръчказа неканените гости, но Баба, смеейки се, го спрял: „Тя има деца, значи, има какво да защитава. Tи нямаш нищо, този дом — повече не е твой или ти мислиш иначе? Ще спим на двора“.

34. „Какво правите с мен?!“— от време на време се отчайвал Анаами Дасс.
„Само това, което ти позволяваш“— невъзмутимо отговарял Баба.

35. „Анаами Дасс, ти тъгуваш ли? – попита Баба, – аз също съм печален.
– Как може светец да бъде печален?
– Може, – отговори Баба.
– Единственото, което не може светеца е да бъде воден на каишка от тъгата.“

36. „Боли ме главата,— казал Баба на Анаами Дасс,— моля те, отрежи ми я“. Анаами Дасс застинал от изумление. „Нещо не както трябва ли говоря?— полюбопитствал Баба.— Нима това не е пътя на всички садху — да се опитват да отсекат страданието, а не неговата причина?“

37. Анаами Баба и Анаами Дасс тръгнали на поклонение към светите места и по пътя им свършила всичката храна.
— Какво ще ядем днес?— попитал Анаами Дасс.
— А ти какво би искал?— поинтересувал се Баба.
— Малко хляб и мляко, ако може.
— А какво имаме?
— Нищо, Баба.
— Тогава на какво е основан твоя въпрос, на твоите желания или на реалното положение на нещата? Ако нищо нямаме, Анаами Дасс, то и Нищо няма да ядем,— радостно съобщил Баба.

38. Анаами Баба и Анаами Дасс отишли в храма на Шри Кришна. „Погледни тези хора,— казал Баба,— те разтварят сърцата си на тези каменни фигури, молят им се и медитират на тях. Но това не е Кришна, това е само камък. Откъде е възниква любовта?“ Анаами Дасс не знаел, какво да отговори, но все пак предположил:“Може би, играе роля това, че камъкът има формата на Кришна?“ Очите на Баба блеснали:“Анаами Дасс, ти твърде дълго искаше да получиш от мене тантрическо посвещение в садхана, това време дойде. Къде е твоята чиния за ядене?“— и Баба накарал Анаами Дасс да медитира на своята чиния, да пее за нея мантри и да й се моли. След година Анаами Дасс казал:“Любовта възниква от никъде, Баба. Бих могък да кажа: от сърцето, но това е едно и също „. Тогава Баба взел от Анаами Дасс чинията и я счупил.

39. „Ей, Анаами Дасс!“— викнал Баба и Анаами Дасс получил просветление.
„Кучи сине, ти какво, оглуша ли?“— закрещял Баба и Анаами Дасс загубил просветление.

40. „Понякога трудно мога да бъда разбран,— признал Анаами Баба,— но това не пречи на работата, та каква полза има от това, да бъда разбран? Разберете себе си „.

41. Попитали Анаами Баба, какъв е бил в миналия си живот?
„Миналото е капан на ума“— отговорил той.

42. На Анаами Баба му се дояли гъби, той отишъл в гората и донесъл кофа с мухоморки. „Да живеете ли ви омръзна?!“— ужасил се Анаами Дасс. „Откъде-накъде ще ме задължаваш да разграничавам желанията си?— възмутил се Баба.— Желание е само желание, независимо дали това е желанието на живот, или гъби. А ти какво, НЕ ИСКАШ ЛИ?“

43. „Умът е като автомобил,— казал Анаами Баба,— неговата скорост ми дарява такова щастие, а сблъсъка с него — такава болка!“

44. Анаами Баба и Анаами Дасс пиели чай.
-Ти си глупак, – казал накрая Баба. – Защо ти е бог? Пий чай.

45. Попитали Анаами Баба , кой е най-достоен за почит — Брахма, Вишну или Шива? „Брахма забърка цялата тази каша със сътворението на света,— отбелязал Баба,— за какво да го уважавам? Но Брахма — това са зелените пъпки, първата топлина, цъфтящите дървета и пролетния вятър… Вишну се старае да запази Майа, въртейки колелото на сансара и това е подло по отношение на вас. Но Вишну — то е и знойното лятно пладне над неподвижното езеро и песента на самотна кукувица… Шива разрушава всичко, което са построили предишните двама глупака и у него съвсем няма жалост към тях, а това е жестоко. Но Шива — това е също и аромата на жълти листа в прозрачния есенен въздух и първия сняг… Аз не почитам тази троица, но те са така красиви и как да не ги обичаш?“

46. Попитали Анаами Баба обича ли музика? „Tова е глупост,— отговорил той,— в сравнение с това, колко музиката обича мене“.

47. Попитали Анаами Баба , на колко плана се дели Съществуването? „Съществуването не се дели,— обяснил Баба,— делят го такива глупаци като тебе“.

48. Анаами Баба и Анаами Дасс нощували под открито небе. „Погледни Луната, Анаами Дасс,— казал Баба,— в нея е цялото учение. Луната е мъртва и изпълнена с бездействие, но тя отразява слънцето точно така както светеца Бога. А наоколо — тъма“.

49. Един бхагават написал книга за Анаами Баба и отишъл при него за разрешение да издаде ръкописа. „Ех ти!— казал Баба.— Дай да почета“. Бхагават му донесъл тлъста папка с плодовете на своите безсънни нощи и Баба в същия ден успешно я загубил.

50. Когато Анаами Баба бил в Мекка, си спомнил за гуру Нанак и решил да полежи с крака към Кааба, за да подразни мюсюлманите. Видял го първосвещенникът, но също си спомнил за гуру Нанак и решил, за всеки случай, да не закача Баба.

51. Когато бил млад Анаами Баба едва свързвал двата края и единствения му източник за доходи била продажбата на мантри.
— Бабаджи,— пошегувал се някой,— не отива на садху да търгува с Бога.
— Вие дори и да искате не може да купите от мен Бог,— възразил Баба,— но специално за вас имам отлична мантра!

52. „Не можете ли да изразите своето учение с една дума?“— попитал Баба Анаами Дасс. „Моето учение?— засмял се Баба,— СПОКО, синко!“

53. Веднъж към Анаами Баба се лепнала една проститутка и даже успяла да го завлече у дома си. Тя изброила ред услуги, които срещу дребно заплащане Баба може да се възползва , но той само махнал с ръка:
— Това са глупости! Твоето тяло не струва даже това. Аз ще ти заплатя, колкото поискаш, ако ми дадеш своята любов.
— Такива неща не се продават лесно ,— възразила жената.
— Тогава ти си лоша проститутка,— заключил Баба.

54.“Има,— казал Анаами Баба,— има такава дума „трябва!“. Но аз не я ползвам“.

55.Или ето още:
– Учител, в какво се състои същността на Дзен?
– Ех, ама си глупак… Аз мислех, че само в книжките такова нещо може да се пита.
– Но Бабаджи…
– Не изпитвай търпението ми, Анаами Дасс, иди на майната си!

56.Веднъж на даршан при Баба дошли няколко бхагавати и всеки по ред се обръщал към него с лична молба.
— За тебе какво?— попитал Баба поредния бхагават.
— Аз дойдох при вас, за да получа Свобода…
— СВОБОДЕН си,— казал Баба.— Следващия.

57.Веднъж хода на мисли на Анаами Баба приел такъв идиотски обрат, че той не на шега се изплашил, че изпада в старческо малоумие, но веднага се успокоил, когато разбрал, че просто случайно се е настроил на вълните на ума на Анаами Дасса.
„Анаами Дасс, защо мога да чета твоите мисли?“ – попитал Баба.
„Не знам, Бабаджи. Защо?“
„Защото това не са твои мисли“ – отговорил Баба.
„А защо не мога чета вашите?“
„Защото това не са твои мисли“ – проникновено повторил Баба и почукал Анаами Дасс по челото.

58.Когато Анаами Баба ходел в храма на Шива за поклонение, той запалвал най-вонящите благовония, които можело да се намерят. Един не издържал и попитал, как си позвалява това? „А аз не му се стягам“ – невъзмутимо отговорил Баба.

59.“Разкарай тези кришнари, Анаами Дасс! – не издържал Баба. – Това е лъжливо учение“.
„Тоест – не е способно да доведе до просветление?“
„Е, ти пък го каза! Ако наричам учението лъжливо, това не значи, че то не е способно па доведе до просветление, – се изказал Баба, – защото до просветление може да доведе всичко, което ти хрумне“
„Тогава защо да оставя кришнарите?!“
„Защото това е лъжливо учение, тъпако!“
„Тоест, – страхливо попитал Анаами Дасс, – искате да кажете, че кришнарите са задници?“
„Забележи, Анаами Дасс, – повдигнал пръст Баба, – не го казах аз!“

60.“Бабаджи, Вие умеете ли да премествате своята събирателна точка?“ – веднъж попитал Анаами Дасс на своя глава.
„А какво е това, събирателна точка?“
„Е, това е точката, в която е фиксирано Вашето съзнание…“
„Първо, съзнанието не е мое, – отсякъл Баба, – а второ, то никъде не е фиксирано…“
„А трето?“ – се заинтересувал Анаами Дасс.
„А трето, ето!“ – казал Баба и пляснал Анаами Дасс по шията, придвижил неговата събирателна точка на такова място, че никога повече глупави въпроси Анаами Дасс не задавал.

61.“Когато бях млад бхагават, – разказвал Анаами Баба, – моят гуру често ми говореше, че аз съм Брахман, но аз все пак го молех да ми даде посвещение в някаква практика… Накрая, той не издържа и каза, че на отрепки с премръзнал мозък като мен традиционно се предлага пранаяма – начин за създаване на психическа топлина и наистина – в края на краищата – аз се разтопих… Ти разбра ли, за какво ти говоря, Анаами Дасс? Анаами Дасс!! А!!!“

62.“Ако камъкът няма мисли, – попитал Анаами Дасс, – то по какво се различава от медитацията?“
„Медитацията, – отговорил Баба, – е умение да слушаш, а не да мълчиш. Иначе мога просто да те прасна по главата с този камък и да ви приведа под общ знаменател…“

63.“Вие постоянно ме биете, Бабаджи, – оплакал се Анаами Дасс, – кога ще се свърши това?!“
„Това е нищо, – усмихнал се Баба, – в сравнение с това, което ще ми кажеш, когато те убия“

64.“Бабаджи, нима от нищо нямате нужда?!“ – попитали веднъж Баба.
„Е как, – възразил той, – просто нямам нужда да се тръшкам по този повод“

65.“Моят живот бе изпълнен със страдания, – признал Анаами Баба, – докато го смятах за свой. Хората винаги се препъват, когато се стигне до въпроса кое кому принадлежи“

66.“Бабаджи, аз достигнах нирвикалпа-самадхи!“ – похвалил се Анаами Дасс.
„Е, и как е там?“ – поинтересувал се Баба.
„Защо ме питате?! Вие за това трябва по-добре от мен да знаете“
„Е, – казал Баба, – някога там наистина бях, но това беше толкова отдавна, че всичко съм забравил“
„А къде се намирате всеки път, когато седите в своето кресло със затворени очи?“
„Аз просто седя в своето кресло, със затворени очи“
„Ами това представлява нирвикалпа-самадхи“ – след като помълчал, съобщил Анаами Дасс.
„Така ли? – удивил се Баба. – Ето, значи, как му викали на това…“

67.Когато на Анаами Баба изпаднал и последния зъб, той забелязал, че това го направило само още по- загадъчен. На въпросса на Анаами Дасс:“Защо?“ Баба отговорил:“Жаштото да ме рашбират штана оше по-невъжмошно.

68. „Ти обичаш ли ме, Анаами Дасс?“— попитал Баба.
— Не те обичам, Бабаджи,— признал Анаами Дасс.
— И аз тебе също — не те обичам.
— Може би, затова нашата любов не знае граници?— попитал Анаами Дасс и Баба се засмял.
Все още няма коментари. Бъди първият, който ще напише коментар!

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай
Публикувай галерия