Странни образи се появиха на икона на Преподобна Стойна в село Златолист (РАЗКАЗ)

25.07.2017 г.
20419 прочитания
0 коментара
Добавена от:
Портал12
Споделяме с вас разказът на Галина Петрова, която изпрати своя текст в конкурса за лична свръхестествена история на Портал12, която спечели 3-о място. Публикуваме текста без редакторска намеса:

Здравейте. Ние сме от "психично болните", които хората обявяват за луди и ненормални когато започнем да разказваме за нещата,които се случват с нас, защото тези неща наистина нямат логично обяснение, още по-малко за хора,които не са ги преживели.Историята ни е от скоро, но е прекалено дълга,защото постоянно става по нещо ново и ново.Ще ви разкажа само това,което ни се е случило, а това което знаем, че ще стане в бъдеще ще го запазя за себе си,защото хората още не са готови за истината,въпреки че я очакват някой ден.......2008 година ми беше предсказано за първи път, че ще срещна мъж с кестенява коса и пъстри очи, от когото до 3-4 години ще имам и едно дете- момиченце. Ще срещна този мъж на път.Информацията беше потвърдена от няколко съвсем различни и непознати ходжа и гледачи на карти, на свещ,на драсканици.....в това число и от небеизвестния ясновидец Божидар Караджов,който ме увери,че това ще се случи 2014 година. Уви, точно когато всичко уж трябваше да се нарежда....паднах и счупих крак. Месеци прекарах на легло и годината мина. Тъкмо се възстанових и реших 2015 година да започна работа....подписах дори договор....и катастрофирах .Едва ме спасиха и отново на легло месеци и неподвижно.Започнах да ходя по рехабилитации в санаториуми из цялата страна,защото реших че живота утре може да свърши а аз няма да открия човека който ми е писан от съдбата. Обикалях, но никого не срещнах. И се отказах. Заживях ден за ден пък каквото дойде.

И така 2016 година случайно станах свидетел на разговор между две жени които говориха за чудодейните места текето в село Оброчище до Балчик и село Златолист и преподобна Стойна. Можех да си позволя да ги посетя-едното защото е близо до Добрич, където живеех, а другото някой ден евентуално. Дори не предполагах какво ще ми се случи там.

След първото ми посещение в текето започнах да сънувам странни сънища.Имах чувството че не са случайни и след всеки сън ходих там-сякаш някой ме вика. Един ден на път за калните бани в Балчик отново спрях там защото беше 6 август- Преображение Господне и имах курбан. Един чернокос мъж с черни очи мина покрай мен и аз започнах да си задавам въпроса кой е той.На мой въпрос към тогавашната уредничка на текето дали мога да преспя вечерта там за да си излекувам счупените кокали защото съм чела в интернет че на това място стават чудеса той ми се скара че не било нужно да го правя. Можело и само да се моля искрено и молитвите ми ще бъдат чути.Тръгнах си без желание, защото почувствах този човек страшно близък.Но го срещнах отново-там,защото се оказа че той е реставратора на текето в Оброчище и с това място го свързва нещо уникално и различно. Разговорите между нас се задълбочиха и от приказка на приказка стигнахме до предсказанията които аз съм чула за себе си и той за своите. Съвпаднаха. Аз търся мъжа, а той-жената. Знаели сме един за друг но не сме знаели кога и къде ще се срещнем. Картите ми изведнъж се промениха.Оказа се че съм търсила кестеняв и пъстроок, но той излиза така защото го виждат от минал живот. В този си е черноок и чернокос. Аз също.Но и на мен вече не ми гледат като на такава, а изведнъж станах светла-руса и синеока.Направих проверка при Божидар Караджов и неговия отговор беше че с Атанас сме свързани кармично и съдбовно.Трябвало е да се срещнем много по-рано, но нещо горе в духовенството се е объркало.Така казаха и останалите.И от тук започна всичко.Имаме едно и също село с население по-малко от 400 човека,всички се познаваме помежду си,живели сме дълго време там.....но с него никога не сме се виждали.

При посещение на гробищата където не бях ходила 20 години и не открих гроба на дядо ми, Наско беше човека, който ми го показа въпреки, че не знаеше кого търся. Обясних на случаен минувач, който явно ме съжали, че ходя като муха без глава, че Наско търси своите роднини ,а аз- моите.Те се оказаха погребани едни до други.А на въпроса ми откъде знае името на дядо ми Наско отговори, че той самия го е повикал и му е казал да ми каже, че е там, за да спра да обикалям така.Аз естествено не повярвах.....ама че фантастика.Но се оказа че Оброчище е променило живота му изцяло и след реставрацията той е започнал да говори с духове,да гледа на захар,може да използва водата...и други неща.Затова Текето е нашето зареждащо място.Там духовността е много силна и много хора са ставали свидетели на какви ли не неща.И ще стават и за в бъдеще.

Започнаха сънища и при него и при мен като се допълваха взаимно.Все едно единия сънува половината сън, а другата половина сънува другия.И така Наско сънува че на 22 декември трябва да сме в Златолист защото тогава е кончината на преподобна Стойна.И отидохме.Бяхме съвсем сами в цялото манастирче.Аз станах клисарката, а Наско уредник за един ден.Посрещахме хората дошли да се поклонят пред гроба на преподобната,разговаряхме с тях,помагахме им и ги изпращахме доволни и щастливи.Запознахме се с много различни типове хора-министри,богомили и обикновенни поклоници.Чувствахме се щастливи, че помагаме на някого.Направихме и снимки естествено.Когато се прибрахме у дома и започнахме да ги разглеждаме Наско ми разказа, че преподобна Стойна му е благодарила за всичко което сме направили.Имала много тънък и приятен глас.Той дори спореше че на нейната икона в стаичката имало други икони за които се чудил как е успял художника да ги нарисува така леко изкривени.А самия Наско е иконописец.Два месеца по-рано бях снимала същата икона но там нямаше нищо.



Сравнихме снимките и наистина-такива икони липсват.Обадих си по телефона на истинския уредник, който е от Петрич, за да питам през последните два месеца нещо реставрирано ли е върху самата икона, а той ми отговори, че тя от 20 години не е пипана.Как се появиха те на наша снимка-не знаем.А зад Наско има жена.В последствие разбрахме че това е св.Петка.И така три месеца спокойствие.Но март тази година в един автосервиз на стената се появи иконата на Богородица с младенеца-нашата икона.Наско я рисува с години.И то точно когато заговорихме за манастира в село Александрия до Крушари Добричко.Решихме, че тя иска да отиде там и я занесохме.Но не я оставихме, защото на мен ми стана мъчно, че ще се разделя с нея и си я прибрахме обратно в къщи на стената, където стоеше.Оставихме я и отидохме на село за три дни да си починем.

Но когато се прибрахме у дома ни чакаше ядосана и побесняла каката на Наско,която сънувала починалата им майка и тя и казала до Великден да занесем иконата там където сме я носили и ако не го направим трябва да я изгорим.

Обяснила и за грешките, които сме допуснали когато сме ходили в Златолист като това че не трябва да се стъпва върху плочата с орел,а а отстрани нея, макар че уредника там казва обратното и хората масово стъпват отгоре за да получат помощ и да оздравеят, без да предполагат че така само си вредят, защото там можело да стъпват само изключително чисти умове и сърца като на преподобната, а в този напрегнат живот такива хора няма.

Още на следващата сутрин хукнахме към Александрия.Пътуването беше много трудно.И двамата се чувствахме много зле а аз не можех да карам и едва не припадах.Покрай колата къде що имаше птичка летеше с нас.Наско ми изми лицето на една селска чешма,каза няколко думи и ми олекна.Трудно, но стигнахме.А монаха в манастира ни е очаквал.Каза че щом иконата ни е завела там веднъж не е трябвало да я взимаме обратно.За да не излезе като просия просто не ни е казал.Но е знаел, че щом тя така иска пак ще ни заведе и този път ще я оставим.И тя сега е там.Три дни преди Великден тя самата си поиска иконостас.Импровизирахме такъв и си го получи като Великденски подарък.Сигурни бяхме че ще стане чудотворна, но хора с дарби на които разказахме потвърдиха и видяха, че тя вече си е такава. Наско има дарби,които използва само, за да помага на приятели и роднини, но споделяме с други като нас ,защото не оставаме неразбрани.Обмяна на опит. Това е само малка част от всичко което се случва около нас.Писах прекалено дълго и не знам дали сте имали търпение да го прочетете.Ваш е избора дали ще повярвате на написаното или просто ще ни обявите за луди.Знаем че един ден всичко ще се разбере и ще си дойде по местата.Все пак най-големите истини са казвани точно от луди хора.