С театрален и кино маратон НАТФИЗ отбелязва 140 години от рождението на Кръстьо Сарафов

04.05.2016 г.
1459 прочитания
1 коментар
Добавена от:
Портал12
Традиционният 36-часов театрален и кино маратон в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" ще се проведе на 14-ти и 15-ти май 2016 г. Тази година маратонът е посветен на 140-годишнината от рождението на Кръстьо Сарафов, а основен организатор е Студентски съвет.

Възпитаниците на Академията за театрално и филмово изкуство ще отворят врати за всички зрители, които искат да надникнат във врящия живот на учащите артисти.

В рамките на 36 часа публиката ще може да се запознае с работата на студентите през
изминалия сезон под формата на представления и прожекции. Освен това техните
гости ще могат да надникнат зад кулисите на театралния факултет, благодарение на
предвидените отворени часове. Очакванията са да бъдат представени около
30 представления и открити часове на сцените на Учебен куклен театър и Учебен
драматичен театър, както и филми на сегашни и бивши възпитаници на Академията,
които ще бъдат излъчени в Учебната кинозала.

Още една от добрите новини е, че маратонът се завръща към оригиналния си формат и
отново ще има представления и прожекции и през нощта. В същото време ще протече
и честването на 70 години от основаването на Академична библиотека и архив НАТФИЗ.
Организаторите на маратона ще отбележат събитието със специална изложба.

Кой е Кръстьо Сарафов?

Почти на границата с Гърция се намира малкото селце Илинден, където са живели родителите на Сарафов. Тук две седмици преди избухването на Априлското въстание се ражда Кръстьо Сарафов. На 6-ти април 1876 г. майка му в напреднала бременност отишла да пере черги на близката река и там физическите усилия вероятно са провокирали раждането. Жената се опитала да пренесе обратно чергите, но не успяла и родила детето край реката.

Петър Сарафов – бащата на Кръстьо – е бил уважаван учител и поборник за българска просвета. Дядото на Кръстьо, владиката Харитон, също е бил ярка личност – родолюбец със суров и необуздан характер. Когато Кръстьо е на 12 години, заедно с цялото си семейство заживява в София.

Първите му театрални изяви са с децата от квартала. От петнадесетгодишен Кръстьо използва всяка свободна минута да бъде сред артистите в единствения в столицата театър „Зора“. Тайно от семейството си на 6 януари 1891 година Кръстьо Сарафов дебютира в ролята на Спиро Македонски от пиесата на Тодор Хаджистанчев „Стефан Караджа“. На другия ден дядо му – архиепископ Харитон – го пребива с владишката патерица.

Пребит и полумъртъв, Кръстьо е захвърлен в един кладенец. Късно през нощта майка му тайно го изважда и се заема с лечението му. Семейството на Сарафов го изпраща да учи в Одрин, за да го откъсне от театъра. И там Кръстьо участва в представления. Хъсът, с който Кръстьо Сарафов се е борил за театъра, е достоен модел за подражание за всеки артист.

През лятото на 1895 г. Кръстьо Сарафов печели държавна стипендия за актьорско обучение в Париж. Славата на френската столица като място на веселие и разврат плаши Петър Сарафов и той успява да пренасочи стипендията от Париж към Петербург. Там вече следват двамата по-големи братя на Кръстьо.

Кръстьо Сарафов заедно с Адриана Будевска, Гено Киров и Вера Игнатиева заминават да учат театрално изкуство в столицата на руската империя. Следването на Сарафов в Петербург минава трудно – редуват се неуспехи и постижения. През 1899 Кръстьо Сарафов завършва образованието си и се завръща в България.

През 1901 г. актьорът служи в Първи пехотен софийски полк, където получава и военно образование. Участва в Балканската война с чин „младши подофицер“. За сраженията от 1912 г. е отличен с войнишки кръст за храброст. Участва също и в Първата световна война.

Как Сарафов изгражда своите роли?

Кръстьо Сарафов е полагал много труд, за да се подготви за дадена роля. Той не е вярвал на интуицията си, на природния си талант или на режисьора, който трябва да го ръководи, а е полагал неимоверни усилия, за да изработи ролята си. Актьорът е изиграл над 200 главни роли, някои от които: Чорбаджи Петко в „Първите“ на Пейо Тодоров, Тартюф в едноименната пиеса на Молиер, Сава Попович в „Когато гръм удари“ на Пейо Яворов.

Той не е от типа „спонтанен, интуитивен талант“. Огромен, почти денонощен труд стои зад всеки от неговите образи. Репетициите за Сарафов не са само на театралната сцена. Той работи в парковете, хората са го срещали до късно вечер да се разхожда по алеите, повтаряйки безспир реплики и монолози, и изпробвайки нови актьорски решения.

Когато срещнел по коридорите някой от партньорите си, вместо поздрав, Сарафов подавал реплика и започвал импровизирана репетиция. Вкъщи със своята втора съпруга, актрисата Радка Сарафова, също работи над ролите си, понякога до изгрев слънце.

Сарафов вярва, че всяка дума на сцената трябва да се преживява. Той работи над всяко изречение, жест, пауза. Изпробва десетки варианти, за да достигне до най-доброто – безкомпромисен, упорит и неуморим. Един бавен, изпълнен с творческа мъка репетиционен период предхожда бляскавата поява на всеки премиерен спектакъл.

В продължение на няколко години Кръстьо Сарафов е признат за най-великия български актьор. Тихата уличка, на която е живял, е кръстена на негово име.

За особената връзка на Кръстьо Сарафов с Народния театър "Иван Вазов", както и още интересни факти за личността на актьора, гледайте ​в документалния филм “Кръстьо Сарафов пред театралната маска и зад нея” на режисьора Иван Георгиев - Гец и оператора Ивайло Пенчев: http://bnt.bg/filmi-i-serialii/dokumentalni/kra-st-o-sarafov-pred-teatralnata-maska-i-zad-neya
 
Източник: Портал12

Коментари: 1
  • Стефан
    05.05.2016 г., 10:18 ч.
    0     0

    Гледай ти какъв интересен образ бил Кръстьо Сарафов! Наистина би могъл да бъде пример не само за студентите по актьорско, а и за всеки човек. Може като част от изпита в НАТФИЗ да изискват от кандидатите да разкажат биографични факти за актьора.

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай