Радослав Гизгинджиев: Случайността е прикритото лице на Бог, а любовта е Неговото присъствие

16.07.2017 г.
4132 прочитания
0 коментара
Добавена от:
Портал12
Представяме ви 12 избрани мисли от писателя Радолсав Гизгинджиев:
 

# 1
В този свят...случайността е само прикритото лице на Бог, а любовта е неговото присъствие...затова трябва да обичаме, за да бъдем спасени...

 

# 2
Някои звезди се спускат до клоните на древните и мистични дървета, после се издигат още по-искрящи, още по-големи. После политат до другия край на Земята и падат, когато видят чист човешки поглед.

 

# 3
Случайността е Бог. Случайността е пъзел, който се нарежда с непонятна система. Системата е ясна само за Създателя и. Сакралната математика на нашите животи.

 

# 4
Ако очите ти не могат да поберат цялата Вселена, имаш име, което никога не можеш да изречеш.

 

# 5
Невинаги животът ни разпознава. Само смъртта - всъщност тя разпознава всички. Дъхът на смъртта може да разплаче най-безчувствените очи и да събуди страстта към живота и в най-ленивото тяло. Тя може да създаде прошка и в най-отмъстителните сърца.

 

# 6
Нещата, които ни задържат в този свят са толкова, колкото и тези, които могат да станат причина да го напуснем.

 

# 7
Колко живота живеем в този живот, че да го разпиляваме по пясъците на егото си; да крием Истината или да си играем с нея на бавни и отегчителни игри?

 

# 8
Сянката е производна на Светлината. И това е най-неизбежното тъждество на Вселената.

 

# 9
Много хора в този свят не са луди, но са мъртви.

 

# 10
Любовта се живее с всичките и пламъци. В тях изгаряме, за да живеем. А колкото по-малко изпитваме, толкова по-малко живеем.

 

# 11
Всичко, което се случва, е във властта на невидима стихия, неразрушима от огън, вода и война. Каквото и да стане, целта е само една - да стигнем до Вратата, върху която плахо да поставим дланта си. Тогава ще усетим, че зад нея стои ръката на този, който сме изгубили в коридора на този живот.

 

# 12
Защо ме роди, Господи, в Бездната?...

 

Източник: Портал12