Проф. Дамян Попхристов: Паметникът на Кан Алцек е сбъдната мечта! (ПЪТЕПИС)

16.06.2016 г.
11635 прочитания
0 коментара
Добавена от:
Портал12
По повод забележителната празнична атмосфера и церемония по откриването на паметника на кан Алцек в Челе Ди Булгария, Италия, Портал12 публикува историята и задушвения разказ на проф. Дамян Попхристов"

Алцек

"За нас лично всичко започна през 2015 година. По линия на Фондация „Български Център Просветление“ направихме един пътуващ семинар „По стъпките на предците ни“ в Италия. Йорданка Хаджийска беше издирила много материали за българското присъствие на Апенините. Една от най-привлекателните точки беше градчето Челе ди Булгерия в южна Италия, основано от българския кан Алцек в началото на 7-ми век – 667 година. Посетихме го.

„Не можете ли да ни направите един паметник на Алцек, ние искаме да го поставим в центъра в града… можем и сами да си го направим, но не знаем как е изглеждал той“
Така завърши своя емоционален разказ за историята на градчето Челе ди Булгерия д-р Паскуале Карели – нашият гид, лекар, изкушен от историята.

От тези негови думи започна не лекия път на реализацията на една мечта – паметник на Алцек.
Все пак – кой е кан Алцек и как е свързан с това италианско градче? Кан Алцек е най-малкият брат на кан Аспарух и син на кан Кубрат, който поема с хората си към Апенините. Той пристигнал със своите 50 000 поданици в северната част на Италия по времето на лонгобардския крал Гримуалдо (662-667), който страхувайки се от българите, решил да ги изпрати далеч на юг при своя син Ромуалдо I в местност блатиста и неблагоприятна за живот. Там Алцек и хората му намерили сравнително добър прием – било им разрешено да се заселят във владенията на херцога, но на самия кан била отказана благородническата титла, защото не можело да има двама равнопоставени владетели на едно място, и му била дадена титлата „гасталд“, която според летописеца Павел Дякон (историк и теолог от VIII век), е втората по ранг след местния владетел. Алцек преглътнал обидата и за кратко време се утвърдил в областта като неин защитник от бандитите и пиратите, нарекъл планината, в подножието на която се настанили хората му – Булгерия (така се нарича и до днес), българите бързо облагородили местността като пресушили блатата, сред които им било разрешено да живеят, като засели ориз (за пръв път донесен в Италия от тях, а не от Марко Поло, както пише в италианската научна литература), направили отводнителни и напоителни канали, достроили и укрепили и две стари римски крепости с голямо стратегическо значение – едната в града, който основали и нарекли Челе заради  множеството килии („челе“ означава „килия“), а другата в съседното селище – днешното Рокаглориоза. Алцек създал и своя администрация, спечелила си славата на най-справедливата в региона, затова и всички се стремели да станат поданици на Алцек. Това са известните  сведения за присъствието на Алцековите българи в региона, разказани ни лично от г-н Карели.

Сега отново към „мечтата“.
Мечтата на д-р Карели да се направи паметник на кан Алцек в Челе ди Бългерия ни зарази и нас. От Фондация „Български Център Просветление“ решихме да направим всичко възможно за нейната реализация. Идеята така ни увлече, че много скоро се превърна и в наша мечта.
Започнахме да търсим кой би могъл да изработи този паметник. Съдбата ни свърза с фирма „Treasure“ от Варна. В лицето на нейния президент Николай Нинов и на Ивелин Михайлов от „Together“ намерихме точните хора – млади и дръзки, патриотично настроени, вдъхновени. Те много бързо приеха предизвикателството и то не просто с ентусиазъм, а със завидна решителност и енергия започнаха не леката проучвателна работа. Включиха и скулптора – Дишко Дишков, който също е техен член и се започна.

Срещите ни с кмета на Челе ди Булгерия – г-н Джино Марота преминаха „като по вода“ - паметникът се оказа и негова мечта, това гарантира пълната му съпричастност. Личната му активност доведе до това, че всички необходими процедури по решението за неговото поставяне и мястото му в Челе ди Булгерия бяха много бързо придвижени от италианска страна. Това, което особено ни развълнува беше решението на местния градски съвет не просто да постави паметник на кан Алцек в града, ами и да преименува площада, където ще стои той на името на Алцек - „Piazzetta Khan Alzeco“.

Дойде моментът за съгласуване на процедурата и с българската страна. Тук се включи българският посланик в Рим г-н Марин Райков. От разговора с него се оказа, че поставянето на паметник на Алцек в Челе ди Булгерия е и негова мечта, защото през осемдесетте години баща му Райко Николов – тогава посланик на България в Рим – пръв посетил, макар и не официално, Челе ди Булгерия, а преди 2 години и самият той бил в градчето и тогава предложил да се направи такъв паметник. Италианците приели идеята „хладно“ и предложението изглеждало като много далечна мечта.

Минало обаче време и д-р Паскуале Карели издал своята книга за историята на града, където специално място е отредено на Алцек. Книгата се радва на огромна популярност и се намира вече в почти всички домове в градчето… Тогава се намесил кметският комисар сеньор Амантея, който казал: „Защо да не възродим паметта на Алцек? Опазиш ли паметта, ще опазиш и културата“…и така в града се заговорило за паметник.

И ето ни вече пред прага на мечтата - ден 6-ти юни, 2016 година. На следващия ден ще се открие паметник на кан Алцек в Челе ди Булгерия. На входа на града ни посреща табела: „Град Челе ди Булгерия“ и отдолу: „побратимен с град Велики Преслав (България). Побратимяването беше друга идея на Фондация „Български Център Просветление“, която се реализира само преди месеци – на 8-10 април, 2016 година в рамките на проведения във Велики Преслав Международен форум „Българският Дух в Европа през вековете“. Четем надписа в началото на града и за миг дъхът ни спира, това не сме очаквали. Продължаваме по прясно асфалтираната главна улица…и гледката отново ни спира дъха – цялата улица е осеяна с български и италиански знамена, даже в началото трудно се ориентираме, защото цветовете са същите, но в друг ред…, но не, няма грешка – българският трибагреник е редом с италианския….продължаваме… и знамената и те продължават да ни приветстват, развени от вятъра…този път и сълзи напират в очите ни. Пристигаме нетърпеливи на площада, където ще бъде открит паметникът. Тук Йорданка Хаджийска ахва – тя помагаше с превод при монтирането му и сега не може да познае мястото – по нейните думи площадът е напълно преобразен само за 10 дни – превърнат е в амфитеатър, мястото е изцяло облагородено с цветя, много цветя, транспаранти и фотоси го обграждат, подредени са стотици столове за гостите и жителите на града, от прозорците на  най-висока сграда висят пет големи знамена – на едното пише „Челе ди Булгерия“ с герба му, на другото „Велики Преслав“ с герба му, висят знамето на Европейския съюз и от двете му страни националните знамена на България и Италия. Наоколо по пилоните на уличните лампи – български и италиански флагове. На най-видното място на площада се възправя три-метровата статуя на кан Алцек, все още завита и готова за церемонията. Мечтата изглежда вече толкова близка.

Денят е 7-ми юни. Целият град е в очакване на официалната церемония, вълнението се усеща навсякъде, всички чакат да стане 18 часа – времето за началото….Часът е 17 и….завалява дъжд, обилен дъжд, идва от планината Булгерия…

Няма проблем – казва секретарката на градския съвет Джанфранка ди Лука – казаха, че дъждът ще спре  след половин час…
Оказва се права – само след половин час се показва слънцето…и то очаква церемонията.
Малко дъжд – мислим си ние – значи всичко ще върви по вода, нали така е по български!

Площадът е пълен с народ. И д-р Карели е тук и също се вълнува:
Толкова много народ не си спомням да се е събирал тук – възкликва той. - Има много хора и от съседните градчета... - след това се усмихва – Присъстват осем кметове на други селища, това пък никога не се е случвало, защото тук политиката играе особена роля, но сега…ето ги там на първия ред са седнали, тези с лентите…

Поглеждаме натам, хора с ленти и униформи заемат местата по първия ред. Оказват се не само кметове, а и областния управител, бивши кметове на града, управителят на националния парк „Чиленто“ в рамките на който се намира планината Булгерия и още много други. Сред официалните лица, дошли за церемонията са и двамата български посланици в Италия – г-н Марин Райков в Рим и г-н Кирил Топалов във Ватикана, тук е и д-р Александър Горчев, който като кмет води българската делегация от Велики Преслав.

Тук са и главните виновници това тържество да го има – хората от фирма „Treasure“ начело с Николай Нинов и Ивелин Михайлов…тук е и авторът на статуята – скулпторът Дишко Дишков,  стои скромно някъде назад.

Тук са и тези, чиято заслуга е най-съществената – спонсорите на паметника – без тях, без тяхното патриотично чувство никога нямаше да има паметник, защото статуята е изцяло и само тяхно лично дарение за хората от Челе ди Булгерия, друго финансиране няма…те са осигурили и транспорта на статуята до Италия и монтажа й. Идеята за български паметник, за първия, както се оказва, паметник на български владетел извън България, е станала и тяхна мечта….Жестът им, независимо от впечатляващата им скромност и благородство, ме задължават да спомена поне някои от имената им, а те са много, защото тези хора освен дарението, което направиха, пристигнаха и на собствени разноски чак до Челе ди Булгерия…, за да останат само като зрители някъде сред множеството. Ето имената им: Ивелин Михайлов, Пламен Кънчев, Стефка Стоименова, Сотир Немов, Александър Гонев, Силвия Попова, Милен Врабевски, Христо Андонов, Теодор Замфиров, Мартин Сребров, както и „Геотехмин ООД“, „Сезам Трейд ООД“, „Арес Груп ООД“ и др….Благодарим ви! Добре, че ви има, за да я има и мечтата!

Г-н Джино Марота – кметът на Челе ди Булгерия – не може да скрие вълнението и притеснението си…по-късно ще си признае, че такова събитие в неговия град никога не е имало…Той грабва микрофона и обявява началото на церемонията…Появява се духовият оркестър на града, който навлиза на площада с тържествен марш…и тогава следва новата изненада за нас българите – хор от децата на Челе ди Булгерия запява българския химн на български език!!! Сълзите в очите ни не могат да изкажат цялото ни вълнение…думите звучат ясно и точно, с учудваща дикция, изпълнението е музикално прецизно и ритмично…

Тези деца са истинско чудо – възкликва Йорданка – Предния път аз им написах текста фонетично и работих с тях само има-няма един час, а те пеят и наизуст! Целият площад е на крака…следва италианският химн, после деца представят танцовите традиции на областта.

Следва кратка церемония по преподписване на договорите за побратимяване между Челе ди Булгерия и Велики Преслав. Д-р Александър Горчев в кратко слово затвърждава посланията към италианската страна, направени още в Преслав, и поднася на домакините подаръци.
Идва ред и на речите по повод откриването на паметника…започва кметът Джино Марота, говори бързо по италиански, вълнува се, благодари; после нашите посланици Марин Райков и Кирил Топалов, почетните консули, бившият кмет, а от името на Фондация „Български Център Просветление“ поднасяме шепа българска пръст като символ на духовния мост, който изграждаме между нашите два народа.

 Накрая думата има скулпторът Дишко Дишков – като всеки истински творец той говори малко и скромно, делото на ръцете му красноречиво говори за себе си.

Вълнението е завладяло вече всички – и българи и италианци….Кметът Марота, кметът Горчев и посланик Райков дръпват лентите, платното бавно разкрива мощната бронзова снага на българския воин … Кан Алцек, в пълно бойно снаряжение, поглежда гордо напред – към планината Булгерия, от където започва всичко, а зад гърба му се простира долината, населявана някога от гордите му българи…

Спокойният му поглед обаче гледа и напред към бъдещето… към бъдещето на едно приятелство между два народа,  между хора от различна националност, но с общи исторически корени…бъдеще, което да ги сплоти, обедини и обогати…

Една мечта на толкова много хора – италианци и българи -  намери своята реализация благодарение на българското родолюбие – триметровата бронзова статуята на кан Алцек се изправя сред площада на Челе ди Булгерия, за да увековечи българския дух.
Българи и италианци с основание могат да бъдат горди.
 
Проф. Дамян Попхристов
Източник: Портал12

Все още няма коментари. Бъди първият, който ще напише коментар!

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай