Откриха мястото на епичната битка между Крум и Никифор (СНИМКИ)

20.09.2016 г.
7324 прочитания
5 коментара
Добавена от:
Портал12
Знаменателната двудневна битка през 811 г. между Крум и Никифор I Геник, в която ромейският император се разделя с главата си, е станала в Снежинския проход, твърди краеведът Росен Петров от Шумен.

Според традиционната история засадата е станала във Върбишкия проход. Много години на нас ни се внушаваше, че „жестокият” български цар е по-близо до езичеството заради превръщането на черепа на врага на българската държава в позлатена чаша. Заради неудобството, което днес може би изпитват учените твърдят, че това има общо с идеята за силата или орендата, която се намира навсякъде около нас, но е по-концентрирана в човека и по-специално в горната половина на тялото. Това било стара наша шаманска практика. Крум така бе превърнат във „вампир”, който е приел живителния извор на противника, подобно на героите от Междузвездни войни или на Хайлендър от Шотлантски боец. Цялата история, обаче, е съвсем друга. Нито един български цар преди или след това не е известно да е практикувал такава странна оренда.

На Крум също така се приписва и първия български законник, което също може да бъде поставено под съмнение. За да съществува високоорганизирана култура с мащабно строителство, религиозно-етична система, стройно държавно устройство, което да не се промени не стотици, а хиляди години, едва ли законите са били само обичайно право, записано от един цар. Просто при оформянето или разширяването на границите се приобщават васални територии, които имат определен статут и за тях се актуализират правилата, за да се запази структурата на държавността. Затова там също започва да се прилага българският закон.

Да се върнем в 811 г. и да изследваме къде се е състояла битката?. Тръгваме по следата. Според митове сред местните хора в близост до село Благово има доказателство. Намираме бабуна, която се оказва гробище на стотици натрошени човешки останки. В началото човек може да реши, че това е некропол. Толкова много кръв се е проливала по българската земя, че тези кости биха могли да са от всяка друга епоха. Но останките се намират разхвърляни масово в близост до повърхността, което означава, че не са били специално погребани.

мястото на битката между Крум и НикифорКогато намира зловещата находка, Росен Петров решава да установи истината чрез мнението на човек, антрополог или лекар, който да определи възрастта на хората с натрошените кости, които излизат дори на повърхността на малката белезникава бабуна. При огледа ортопедът установява, че са само на деца до 15 години. Освен това необичайно е, че са деформирани вероятно приживе, което говори за особено мъчителна кончина. Така стигаме до изворите, които съобщават, че Никифор е имал амбицията да заличи напълно българската държава. След разграбването на Плиска, той събира млади хора от околните селища и ги убива по особено жесток начин – като ги мачка с диканя – дървено устройство за отделяне на житото от плявата. Потресени дори неговите собствени войни го молят да не предизвиква гнева на българите. Очевидно са знаели култа към дома и челядта на нашите предци.

Отидохме да проверим на място. Когато човек види с очите си как от рохкавата почва изкачат зъбче или челюст, не може да остане равнодушен.

Ето какво съобщават още византийските извори. Крум се е заел да укрепи и разшири държавата. Около 803 г. франкските войски разгромили Аварския хаганат. Канът се възползвал от обстоятелствата и "унищожил съвършено аварите", т. е. завладял източните части на Аварския хаганат. Тези територии били включени в границите на българската държава през 805 г. България и Франкската империя станали непосредствени съседи по Средния Дунав. В новите територии имало изобилие от руди и каменна сол, които били стратегически ресурс. Крум си поставил за цел да нанесе удар и на ромеите, така че след 809 г. успял да се разшета до Сердика. Цялата му стратегия показва последователност и решителност, което силно раздразнило съседите.

Два ромейски похода срещу България били провалени, със съмнителен успех приключила и акцията за преселването на гръцки колонисти от Мала Азия в Тракия. За да се справи с българите Никифор трябвало да мобилизира всички налични войски. През 811 г. той успява да нанесе дългоочаквания удар и то, според хронистите, за 2 дни. Но в онова време България е била с още по-гъста растителност, пресечени местности са отвеждали до столицата, а голяма част от равнините около Шумен, включително и в крайбрежието, били блатисти. И днес в близост до погреба ясно се забелязва, че равнината е пресушено блато. Императорът е можел да стигне до Плиска само по море и то като се промъкне през някоя теснина, което не е могло да стане, без да бъде забелязан с тежката си войска. Снежинският проход е по-близо до столицата и по права линия през него се стига по-бързо до морския бряг в посока Провадийското плато. Логиката на подобна теза е очевидна и от факта, че Римският път е минавал по билото на единия хребет, а отгоре се намират руините на повече от 50 светилища от различно време. Очевидно днес занемарен този проход в миналото е играл значителна роля. Той съкращава значително пътя до морския бряг.

Още през 1939 г. във сп. „Военен преглед" генерал Венедиков, за което съобщава проф. Божидар Димитров прави проучване за колко време може да бъде преминат Върбишкия проход, като се тръгне от Преслав във връзка предислоциране на войската ни по време на Балканската война. Само разстоянието до Карнобат е отнело 6 дни, без битка с противник. Целият поход на Никифор е бил 14 дни. С други думи през Средновековието това, което твърдят хронистите, че е превзел столицата за 2-3 дни, е било напълно нереалистично. Подобна теза изрази преди няколко години и проф. Овчаров.



При изследването ни се установи, че станът на ромеите всъщност е бил близо до село Кюлевча, а не до Маркели. Така решителната битка едва ли е станала на 80-100 км по-навътре в непристъпните гори. Разстоянието от Маркели до Плиска е около 150 км. Дневният преход на един пехотен византийски легион при нормален марш е 22-25 км. Следователно хронистите са сбъркали и битката се е състояла на друго място, най-вероятно защото не са познавали добре чуждата им територия. От друга страна опожареният „аул на Крум” едва ли е бил столицата. „Аул” е дума, употребявана за стан или временно укрепена крепост. Възможно е императорът да не е постигнал целта си и заради това да е искал да уязви българския цар чрез жестоката разправа с децата.

Екипът ни премина през прохода, за да докаже предположението. Установи се, че основният търговски път е бил през Плиска, с. Калугерица, Мадарските скали, селата Благово, Кюлевча, като проходът завива към Костена река и излиза към с.Снежина. Това е изключително усойна теснина, като точно над хълма с останките на децата се е намирала защитна кула с крепост, охраняваща прохода. Все още има следи на хълма. В края му, от двете страни на теснината, е имало крепости, което се забелязва и днес по многобройните късове керамика, като от едната страна има и останки от тракийско време, намират се и неизследвани надписи. По-надолу в равнината се забелязват чертите на дълбок ров-вал, който е заграждал пътя от двете страни. Тъй като числеността на ромейската войска е била значително по-голяма, единственият начин да се справи с врага е било да действа с хитрост и изненада – стара българска войнска тактика, като използва естествените природни дадености, увличайки врага към изградени капани.

В полза на тезата е, че още през 60-те години в една нива в района на селото с емблематичното име Костена река, се откриват две отделени от телата останки - черепи с византийски шлемове, което е косвено доказателство, че битката не се е провела във Върбишкия проход. Историците още тогава са ги датирали от времето на Първа българска държава и по-специално от управлението на Крум.

И сега да се върнем на мотива за обезглавяването на Никифор
Въпреки че два пъти пратеничеството на Крум било надменно отхвърлено, българският цар само приспивал бдителността на врага с подканата, че може да вземе всичко, което е угодно и да върви с мир.

Крум е разчитал на главозамайването на Никифор и не се е излъгал. След като превзема аула и опожарява крепостта над Мадарските скали, кървавото отмъщение с жестокото умъртвяване на децата от региона, е предизвикало неистова омраза на българите. А да посегнат на децата ни е едно от непростимите престъпления за нашия народ. Българският цар мобилизирал аварите и цялото население, като по стара традиция въоръжил и жените. Тактиката била с челен отряд да издебне вражеската войска в най-голямата теснина да я увлече навътре в прохода, като после с наличните сили, да избие войската до крак. Теснината била преградена от двете страни, като изворите потвърждават, че е била изградена дървена стена и дълбок ров, който екип на Портал 12 откри и засне.

Известни са последните думи на победения император, че "Дори крилати да станем, никой да не се надява, че ще избегнем гибелта."

Защо Крум избира точно това място – Снежинския проход?

Заради блатата и стратегическата теснина. От изворите се знае, че е протичала река, заобиколена от тиня. Следите й се виждат и до днес. Българският цар възмездил за извършеното зло врага и натиквайки го в калта го прегазил със същата мярка, като изтребил войската до крак. Трябвало да остане и паметта за наказаното зло за поколения напред. Според византийските извори целият цвят на империята е бил унищожен.

Така стратегическото предимство, ловкост и умение на българския цар е компенсирало липсата на достатъчен човешки ресурс. И най-вече необходимо е било да се покаже не само превъзходство пред ромеите, но и да се отреже всякаква възможност за повторение на намерението за пълна ликвидация на българската държава. Целта е била постигната - Крум остава победител, а обкованият череп-чаша на Никифор е по-известен от самия него.

Автор: Елица Димова | Портал12
Източник: Портал12

Коментари: 5
  • Краси Керчев
    25.09.2016 г., 13:24 ч.
    0     0

    И всеки, който е чел анонимният ватикански разказ знае, че армията на Никифор е поела към София през средата на България. По римски път широк най-малко 6, а на места и 10 метра е било възможно армията да се придвижва със скорост от 50 км. на ден за пешаците и до 100 км. на ден за конницата. Източника на информация, който ползват и Теофан изповедник и анонимният ватикански разказ със сигурност е бил част от конницата и въобще никъде не става дума за планини и проходи, а за река, която е била пълноводна и заблатена, за каньони, а Костена река едва ли е била толкова пълноводна през юли. За мен това е една от големете реки в Северна България, Янтра или Осъм, които изобилстват от каньони. Тича не е защото Византийските хронисти не споменават името на реката, а Тича /Камчия/ винаги е споменавана по име в техните хроники. Косвена улика, че битката е станала в Централна България е и колективната находка от монети сечени от Никифор, която е намерена в района на Къпиновския манастир, което вероятно чертае пътя на оцелелите в битката. Ще се радвам някой друг да изкаже мотивирано предположение по темата......

  • Краси Керчев
    25.09.2016 г., 10:16 ч.
    0     0

    Статията е сбор от мнения на Божидар Димитров и Овчаров и едно откритие на масов гроб на деца, което е ново за мен. Мен лично темата за мястото на битката с Никифор ме занимава много години и смея да кажа, че съм прочел почни всичко, което съм успял да намеря. Сериозни изследвания по темата имат Васил Аврамов, проф. Златарски, Бешевлиев, Д. Момчилов и много други. Едно обаче е сигурно, битките са били три, две спечелени от византийците и всички доказателства, къде са били те са косвени т.к. нито Теофан изповедник нито Скилица, нито анонимният Ватикански разказ посочват точното място на нито една битка.Според мен позовавайки се и на намерения масов гроб край Кюлевча на елитни български войници, по логично е вие да бъркате мястото на първата с финалната битка. От всичко, което съм прочел обаче единствен абат Орбани, от когото е преписвал Пайсий посочва точно място-Славомир в близост до Никопол. Тук възниква въпросът от къде е чел той и дали има и друг източник, който не е известен на нашата историческа наука?? Що се отнася до изчисленията за скорост на предвижване това са пълна загуба на време т.к. в първата си част похода на Никифор не е бил с нормална скорост а нещо блицкриг, т.е армията е вървяла от изгрев до залез слънце/а вероятно и през нощта/ през период с най-дългият ден. А какво е правила армията на Никифор край Никопол? Ами това е древна римска магистрала до София?!

  • Данчо до Николай К.
    21.09.2016 г., 11:30 ч.
    3     0

    Всичко пише вътре, за краеведът, кой каво казал, кой къде ходил и какво окрил, ама трябва да се чете бавно, не през пръсти

  • Николай К.
    20.09.2016 г., 21:33 ч.
    1     0

    Бихте ли дали информация за източниците, от които правите извода по въпроса за локализацията на битката? Благодаря ви предварително!

  • Венецианеца
    20.09.2016 г., 19:05 ч.
    4     0

    Лошо са посегнали на децата ни! Надявам се българските владетели да не са го правили на други народи! Това е нещо непростимо от Бога, въпреки, че е всемилостив и многомилостив, ама така ще те върне после на земята, че ще се чудиш що страдаш цял живот!

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай