Отец Валентин Георгиев: Любовта е тази, която обръща хората и ги води в правия път (ИНТЕРВЮ)

03.07.2016 г.
2428 прочитания
1 коментар
Добавена от:
Портал12
Представяме ви втората част от интервю на Ана-Мария Кръстева (БНР, програма Христо Ботев) със свещеник Валентин Георгиев от Сливенска Епархия, по темата за образа на свещенослужителя в наши дни.

Валентин Георгиев се спря на посланията на Св. Апостол Павел към Тимотей. Това всъщност са посланията, които ни разкриват, какъв следва да бъде свещенослужителя. Как смятате, дали днес свещенослужителите поглеждат към тези послания?

Много интересен въпрос. Аз съм убеден и от опит знам, че немалка част от свещенослужителите дори не са чели тези послания, защото от действията, които те извършват, аз оставам с убеждението, че те не са чели тези послания и не знаят какво богатство на съдържание имат те. Защото именно тези две послания на апостол Павел към Тимотей са наречени „пастирски послания“, защото те дават наставления на пастира, на свещенослужителя, на епископа, как трябва той да извършва своята пастирска дейност. В тези послания виждаме един образец, не просто на поведение на епископа, на дякона, на презвитера, а такъв начин на живот, който да съответства с новия живот в Христос, нещо, което е много по-различно от това да имитираме Христос, но да живеем в Христос и да живеем със Христос. Моят съвет към моите събратя и към епископите е по-често да четат тези две послания, защото апостол Павел ни ги е поставил като една летва, чрез която ние да градим нашето пастирско служение.

Отец Валентин, вие знаете, че сега като Ви слушат Вашите събратя веднага ще Ви обвинят: „той пък как така си позволява да ни дава този акъл!“?

Позволявам си, защото в крайна сметка тези послания не ги дава отец Валентин, а апостол Павел. Те са дадени за всички нас, те са дадени и за мен. Аз не укорявам никого, аз просто ги подсещам, така да се каже, по-често да се обръщат към наставленията, които дава апостол Павел, за да има истински напредък в нашата църква тези послания. Тези послания не са писани за да назидават в някакъв строг тон, напротив – те са в тон на любов и те са именно за да ни помогнат в нашето пастирско служение. Ако ние се придържаме към посланията и към Евангелието и преданията, по-малко проблеми ще има в църквата.

Какъв трябва да е образът на пастира?

Ако обърнем внимание на посланията на апостол Павел като цяло, ние виждаме, че образът на пастира трябва да бъде любящия баща. Тъй като епископът е образ на Христос, а Христос е най-големия пример за Любов. Един пастир, който не проявява любов към своето паство и към абсолютно всеки, той не изпълнява така както трябва своето пастирско служение. Не е от добрите пастири, както се казва и в Евангелието, по-скоро е от „наемниците“. Мисля, че любовта е критерия. Защото любовта е търпелива, многомилостива... В посланието до Тимотей, апостол Павел много дебело подчертава, че Тимотей трябва с кротост, с търпение да назидава, дори тези, които са се отклонили от истинската вяра. Любовта е тази, която обръща хората и ги води в правия път.

Отец Валентин, знаете, че много свещенослужители казват, че нямат време, че много са ангажирани. Понякога се получава така, че влиза един търсещ човек в храма и не намира. Отива на друго място?

Един свещенослужител ако няма време за хората, за какво има време тогава? Ако той няма време да бъде с хората, ако той се занимава да ходи на треби, да извършва частни богослужения, то такъв пастир не е истински пастир. Мястото на свещенослужителя е при хората. Дали в храма, дали извън храма, той трябва винаги да е на разположение и да бъде с хората. Няма никакво оправдание и никакво извинение. Христос нас не ни е поставил да вършим наша лична работа, да се занимаваме с други неща, а именно да пасем неговото стадо. Категоричен съм по този въпрос.

Не е ли трудно? Все пак всеки свещенослужител има свое семейство, има свои проблеми...?

Да, разбира се. Всеки свещенослужител има ангажименти, но това не противоречи. Когато казваме, че той трябва да бъде всеотдаен към паството, към хората, това значи, че самите пасони трябва да проявяват разбиране към него. В крайна сметка църквата е общност. Трябва всички заедно да си помагат, да се разбират и да живеят общ живот.

В една църква, ако не се познаваме и не си помагаме, каква църква сме? Така виждаме църквата в апостолското време. В Деяния апостолски много ясно се казва, че всеки е носел кой каквото има и всичко е било общо. Събирали са се, извършвали са литургия, хранели са се с весело сърце. Трябва взаимно да се обичат хората в църквата.

Отец Валентин, знаем, че има свещенослужители, които смятат, че служат самостоятелно на светата литургия и някак си пренебрегват божия народ?

Аз съм чувал такива свещенослужители с ушите си да казват такива неща и категорично, с цялата отговорност като свещеник, искам да кажа, че това е ерес. Сам християнин не е християнин. Литургията затова е литургия, защото тя е общо дело на целия народ божи. Христос е казал „Където са двама или трима в мое име, там съм и Аз“. Литургията не е индивидуално богослужение, не е частна молитва. Тя е всички заедно да се съберат в нашия Господ Иисус Христос, да му благодарят, защото литургията е и евхаристия – т.е. ние всички заедно се събираме на църква, всички заедно благодарим на Бога затова, че ни е превел от небитие в битие; и макар и да сме грехопаднали, Той пак не е престанал да върши всичко заради нас; за това, че е изпратил Своя един роден син и т.н.

Както се казва в евхаристийната молитва - „И накрая всички заедно да пристъпим към Неговата света трапеза“. Защото тялото и кръвта Христови не се предлагат само за отделни хора, свещениците имам предвид, а те се предлагат за всички верни. Свидетелство за това са молитвите на литургията, които всички са в множествено число. Свещеникът е само предстоятел, който произнася молитвите от името на народа, той не говори от собствено име. Аз от опит знам, когато служа литургия, когато всички участват в тази литургия, най-вече със сърце, и когато пеят всички, радостта е неописуема, когато се изживява една истинска пълнота на литургичен живот.

Така че не може да има свещеник, сам да служи литургия. Това е засвидетелствано и в каноните, които категорично забраняват на свещеник сам да служи литургия. Трябва да има поне още един или двама. Най-добре е трима да служат литургия. Свещеникът няма някакъв по-особен статут в църквата и не е отделен от народа. Напротив – свещеникът е част от народа божи.

БНР Христо Ботев
Автор: Ана-Мария Кръстева
Източник: Портал12

Коментари: 1
  • Krihnamurti
    04.07.2016 г., 17:16 ч.
    2     0

    Дай Боже повече светлина в църковната институция. Има и в тези среди духовни водачи, но според мен засега седят по настрана за да не се умърсят. Амин!

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай