От къде сме произлезли и защо теорията на Дарвин обърка хода на човешката еволюция в подкрепа на атеизма?

20.05.2017 г.
2438 прочитания
0 коментара
Добавена от:
Портал12
„Няма друг биолог , който да е толкова отговорен за драстичните промени в мирогледа на обикновения човек, колкото Чарлз Дарвин.”

Това са думи от речта на професора ветеран и еволюционен биолог от Харвардския университет, Ърнст Майер(1904-2005), при наградаждаването му от Шведската кралска академия на науките в Стокхолм на 23 септември 1999 г. Д-р Майер подчертава, че въпреки влиянието в собствената си научна област, учените новатори като Алберт Айнщайн са имали твърде незначително влияние върху това, как разбираме света, докато Дарвин променя напълно структурата на колективния ни мироглед. 

Преди дни в България излезе нова книга, която предоставя една цялостна научна критика на Дарвиновата еволюционна теория, съдържа нови идеи и перспективи, които могат да заинтересуват дори и хора от научните среди, и предоставя алтернатива на стандартното еволюционно мислене. Едно от забележителните качества на тази книга е, че е написана от личност, която е изследвала традиционната източна философия, или по-точно - Ведическата традиция на древна Индия. Това, естествено, има влияние върху селектирания материал и перспективите, обсъждани в книгата. Последната глава предоставя друга парадигма, извлечена от Ведическата философия, която е опозиция на дарвинизма. Не само, че темата на книгата е еволюцията, но и по своеобразен начин тя е резултат на една своя еволюция.

По времето на Дарвин основното течение в науката приема, че животът е твърде сложен, за да бъде причинен само от природата. Почти сто години преди Дарвин шведският ботаник Карл Линей (1707 – 1778) революционизира биологията, като създава системата на таксономията, която използваме до днес. Той сътворява гнездова йерархия, която показва всички живи форми като свързани и ги класифицира според техния вид, род, семейство (ред), клас и царство. Това не означава, че Линей е виждал природна еволюция в биологичната йерархия. Както всеки учен от онова време, той е виждал йерархията като материализация на божествен план.

Това се променя, когато през 1859 Дарвин публикува „Произходът на видовете”. По времето на Дарвин - може би около двадесет години след като Произходът е публикуван – почти единственият начин, по който учените са можели да мислят, за да бъдат уважавани, е бил този на природен еволюционист. Това не означава, че идеите на Дарвин не са били оспорвани. Много видни учени от онова време са намирали еволюцията за неубедителна. Но течението в полза на теорията е било толкова силно, че дори професорът от Харвард - Луис Агаси, един от най-видните натуралисти от 19 век, изпаднал в немилост поради опозирането му на дарвинизма.

По думите на биолога Франциско Аяла, бивш президент на Американската асоциация за развитието на науката: „Най-великото постижение на Дарвин беше опитът му да покаже, че комплексният порядък и функциите при живите организми могат да бъдат обяснени чрез естествен подбор, без да се споменава Творец или друг външен фактор.“ 

Британският зоолог Ричард Доукинс се изказва дори още по-директно:

„Дарвин ни даде възможността да бъдем интелектуално удовлетворени атеисти.”

Разбира се, че не е сигурно дали мотивът на Дарвин е бил да създава атеисти; дори е малко вероятно. Поне в „Произходът на видовете“, той опитва да се аргументира, че по отделното създаване на видовете не е било необходимо - през вековете, може би по естествен начин, видовете са се развили сами от една или няколко прости форми на живот („Аз виждам всички живи същества не като отделни творения, а като успоредни потомци на едно или няколко живи същества, които са живели много, много преди отлагането на първия слой на Силурската система”).

След Дарвин ролята на едно разумно същество като Бог е изместена на заден план и по този начин той е престанал да съществува за света на биологията и за науката като цяло. Много скоро е станало общоприето, че ако животът е могъл да еволюира в сложни форми самостоя- телно, то тогава той може би е възникнал от само себе си, без участието на разумно същество. Дарвиновата идея е била широко разпространена и така е поставено нача- лото на модерната епоха на материализъм или натурализъм. Идеята, че материалната природа и Вселената са затворени, автономни единици и че за да обясним всичко в тях, включително самите нас (нашите чувства, мисли и съзнание), не е необходимо да се обръщаме към нищо друго извън законите, които управляват природата – законите на физиката и химията. Но въпреки широко приетото съгласие с дарвинизма и неговия придружител, материализма, Дарвиновата теория винаги е имала научните си критици и техният брой не намалява. Напротив, изненадващо за много хора, от края на 80-те години на XXв. критиките се увеличиха многократно. Тази опозиция постепенно се обедини във фронт на интелигентен дизайн, което доведе света на науката до така наречената „Еволюционна война”.

От своя страна Интелигентният дизайн (ИД) е теория, която регистрира симптоми на разум във функционирането на природата. Какво означава това, ще стане ясно, ако се обърнем към археологията. Археолозите изучават разкрити обекти (напр. отломки от кремък) и си задават въпроса дали всичко във връзка с тях може да бъде обяснено чрез природата, или напротив - някои характеристики са резултат от човешка намеса. Когато археолозите определят, че не е възможно откритият обект да е бил оформен само от природни процеси, те решават, че това е поради дизайн и смятат предмета за човешки артефакт. По подобен начин ИД е опит на учените да разграничат онова, което е причинено от природата, от това, което не е причинено от нея, и поради което се приема, че предметът е създаден от разумно същество.

Причината за превръщането на ИД в спорна тема не е опитът му да разграничи създадените от естествено формираните предмети. Този спор съществува не само в областта на археологията, а и в много други области на науката. Проблемът е, че съвременните теоретици на дизайна търсят и твърдят, че откриват признаци на разум в природата и в живота. Живите организми, казват те, имат специфични характеристики, които не могат да бъдат обяснени само с помощта на природните закони, а по скоро изглежда, че те са артефакти на една разумна причина. Разбира се, тяхното твърдение веднага поставя ИД в опозиция на дарвинизма и еволюционната теория, която твърди, че всичко относно живота може да бъде обяснено по физичен начин. Това обяснява защо конфронтацията между еволюционисти и привърженици на интелигентния дизайн създава подобна сензация. Критиците обвиняват ИД в завоалирана религия, докато теоретиците на дизайна се защитават, като казват, че ИД не е в по-голяма степен религия от дарвинизма или че те са почти идентични в това отношение. Учените на ИД заявяват, че след като те достигат до заключения изцяло чрез изследване на природата, без да прибягват до концепции от религиозни книги, ИД не може да бъде наричан „религия” в прекия смисъл на думата. Но ако интелигентния дизайн трябва да бъде наричан религиозен, защото води до религиозни последствия – с което всички са съгласни, – тогава дарвинизмът също е религиозен. Единствената разлика между тях е, че ИД сочи към една разумна причина зад природата, докато дарвинизмът цели да докаже, че няма нужда от разумна причина за живота и природата. Дали на някого му харесва, или не, факт е, че дискусията за природата на живота неизменно припокрива и науката, и религията.
Научните теории за природата на живота имат последици не само за една елитна група от експерти.

Въпросът за произхода на живота и развитието влияе на всяко човешко същество в разбирането му за себе си и дори лежи в основата на изграждането на представите ни за истина и илюзия, правилно и неправилно, важно и маловажно; за смисъла на съществуването. Това вероятно е още една причина, поради която изложените въпроси водят до подобен сблъсък.
В новата книга с помощта на Джонатан Уелс, Майкъл Бехи, Уилям Дембски и Майкъл Кремо се представя един анализ на дарвинизмът и интелигентният дизайн. След като автора се съгласява с основните идеи на интелигентния дизайн, отива една стъпка по-напред, като изследвам доказателства, които обикновено не са основна част от дискусиите на интелигентния дизайн, по-точно - изучаване на съзнанието, парапсихологични феномени, вдъхновението и доказателства, сочещи към съзнателен АЗ, който съществува извън материята. Според някои личности това може да е рискован ход, но при внимателно проучване, ще намерим много значими научни доказателства в тази област, отварящи прозорец към една нефизична и същевременно видима реалност. Това, разбира се, може да има огромно влияние върху нашето разбиране за живота.

По думите на еволюционния биолог Теодосиус Добжнански (1900–1975) - „...в биологията не се приемат идеи, които не се вписват в парадигмата на еволюцията и засега няма алтернатива на еволюционната теория, която да издържи на критичен анализ” . В последната глава на тази книга авторът приема предизвикателството на Добжански и предлага една такава алтернатива.
Той извлича своята парадигма от Ведите, древните санскритски писания на Индия. От гледната точка на съвременната наука Ведическата литература не представя само философско съдържание, а и дава сведения относно много удивителни детайли за Вселената.

Астрофизикът Карл Сейгън (1934 – 1996) отбелязва в своята книга Космос:
„Хиндуистката религия е единствената от световните религии, която представя идеята, че самият космос преминава през безкрайно много цикли на раждане и смърт. Това е единствената религия, в която времевите мащаби съвпадат с тези на съвременната научна космология. Нейните цикли са от обикновените ни ден и нощ до деня и нощта на Брахма - чиято продължителност е 8,64 милиарда години. Това е по-дълъг период от възрастта на Земята или Слънцето и около половината от времето след Големия взрив .“

Разбира се, това, че епохите на Земята и Вселената, дадени във Ведическата литература, грубо съвпадат с числата, открити от съвременната наука, е нещо, което Сейгън е сметнал за случайно. Но дали е така? Очевидно ние трябва да помислим дали Ведическата литература не е с много по-голяма дълбочина, отколкото изглежда на пръв поглед.

Източник: Портал 12

Все още няма коментари. Бъди първият, който ще напише коментар!

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай