Орфическите мистерии са духовен ключ за възвръщане към Божественото

31.10.2016 г.
3000 прочитания
3 коментара
Добавена от:
Портал12
През месец октомври във Варна последователи от школата на Лекториум Розикруцианум, представиха пред отбрана публика темата за непознатия Орфей. Разказът ни пренесе в древна Тракия, където преди хилядолетия е живял и творил Орфей, най-великия й син - певец, мъдрец и цар-жрец Орфей, преминал през храмовете за посвещение в древен Египет и остров Самотраки. Прекрачвайки границите на историческото време и загърбвайки музейните експозиции и археологическите разкопки, множеството теории и спорове в търсене отговор на въпроса - мит или реалност е бил Орфей.

Съществуват две основни теории относно личността на Орфей – според първата Орфей реално е съществувал във времето и е живял преди Троянската война – 14 век пр.н.е. във времето на Микенската цивилизация. Той е син на Тракийския цар Еагър. Орфей бил известен като Прочутия, наричали го още най-великия в Мистериите на Египет, пророк на най-свещените Мистерии.
Неговата музика обрисува в образи, как Божествената любов освобождава докоснатото човешко същество от оковите в света на желанията, копнеещата за Духа Душа, която тръгва по освобождаващият път, водена от песента на сърцето.

Вижте още: Думата Орфей се е използвала за титла, затова имаме Орфей на много места (ВИДЕО)

Орфей учи в храмовете за посвещение в Египет, завръщайки се оттам той дава нова сила на Слънчевото слово на Аполон. Той свещенодейства в най-древното светилище на траките, в планината Родопа, счита се че това е свещения храм на Дионис в Перперикон.
Част от пътешествията на Орфей са описани в Аргонавтика, където той е един от героите в похода на Аргонавтите, извършен преди Троянската война. С неговото име се свързва зараждането на Тракийския Орфизъм и влиянието му върху средиземноморския Свят. Посветен в Египетските мистерии и създател на учението за безсмъртието на душата.


ОрфейДругата теза за Орфей е метафорична. В нея той е комплексен митологичен образ, според който, той бил най-великия певец, поет и музикант на Древността. Негов баща бил речния Бог Еагър, владетелят на Хемус – Стара планина. А негова майка и учителка – музата на епическата поезия Калиопа. Вълшебните му песни и лира омайвали птици и животни. Горите свеждали клоните си. Скали и планини се раздвижвали.

Кратка и трагична била любовта му към дриадата Евридика, която ден след сватбата им била ухапана от змия. За да си я върне Орфей слязъл в подземния свят, където с лирата си развълнувал дори и суровите Богове, които трогнати от безкрайната му любов позволили да изведе любимата си при условие да не се обръща към нея докато не стигне светлината. Но Орфей не издържал и по пътя извърнал поглед към Евридика и в същия миг тя полетяла обратно в бездната на подземното царство.

Орфей се завърнал тъжен в родната Тракия и понеже не искал вече да погледне друга жена, бил убит от развилнелите поклоннички на Дионис, някъде по билото на Хемус. Главата и лирата му били отнесени от водите на тракийската река Хебър – Марица.

Но според най-древния вариант на тази легенда, той успял да изведе любимата си Евридика от Царството на сенките. Така новородената човешка Душа е получила своя шанс за безсмъртие.
Двете версии на легендата показват избора пред който е поставено Човешкото същество – да новороди Душата Евридика и да се съедини с първообраза на човешкия Дух Орфей във вечно единство или да остане в мрака на този свят и да продължи да пее скръбните си песни, докато бъде разкъсана от егоистичните желания.

Орфей свири на животниСпоред някои изследователи Орфей има своя корен във феникийския език и означава „светлина“ и „лекува“, или Този, който лекува със светлина. Орфей се превръща в символ, носещ енергията от света на идеите. Той е олицетворението на вярата в безсмъртието.

Тракия, родното място на Орфей се смятала за свято място, страна на светлината и истинската Родина на Музите, защото тукашните високи планини криели най-старите светилища на Хронос, Зевс и Уран.

Орфей е геният на духовна Тракия, будителят на нейната душа. Тук в свещените земи на древна Тракия той е живял и творил. Учението на Орфей е Теогония, Космогония и Антропогония. Ранните християни са наричали Спасителя Христос - втория Орфей. Затова траките са приели лесно новото учение, носещо същите идеали. Тракийският Орфизъм е религиозна и мистикофилософска традиция за произхода на Света, Боговете и Човека. Влиянието на Орфизма се разпростира върху Питагорейството, Неоплатонизма и Ранното Християнство.

Основен мит на Орфизма разказва за съдбата на Дионис (Загрей в тракийската митология), син на Зевс и Персефона. Титаните – старата раса от Богове и врагове на Зевс примамват детето Дионис, съсичат го на седем части и го поглъщат. Минерва Палада – божествената мъдрост спасява сърцето на Дионис и го занася на Зевс, който го влага в гръдта си, за да го роди отново. Зевс отмъщава за смъртта на Дионис като унищожава Титаните със светкавици. От овъглените им тела, премесени с пари и от тялото на Дионис е създадено Човечеството.

Според тълкуването на мита Човек наследява черти като на Дионис, така и на Титаните и притежава двойнствена природа. Душата му има Божествен Дионисиев произход, а тялото му е съставено от Титанична материя. Така макар душата да е с Божествен произход, е белязана с вина и за наказание затворена в човешко или животинско тяло, от което не може да освободи доброволно. След смъртта на тялото, отива при Хадес и се изправя пред съд, а оттам се преражда в ново тяло до пълно изкупление и завръщане сред Боговете. Цел до която води само чист Орфически живот на Земята.

И египетските Мистерии и Орфическите и по-късно Християнските Мистерии се основават на тайната за нововъзстановяване на предишното духовно космическо състояние на Човека. И разкриват на истински търсещия, път по който смъртта може да бъде преодоляна. Това е познанието за пътя на завръщането на Човека към света на вечната хармония, за присъединяването му към универсалния Божествен живот.

В основата на Орфическите Мистерии стои разбирането за промяната на естеството на индивида от човешко в Божествено чрез акта на мистерийно посвещение. В това се състои основно Учението за посвещение посредством тайните, постепенно да се откъснем от титаничната си част – материалната част, за да влезем в контакт с нашата истинска, вътрешна част – духовната ни същност.

В Орфическите Мистерии този процес се наричал метаморфоза, от гръцки – преобразуване, превръщане на формата, и много наподобявал метаморфозата при някои насекоми, като на пеперудата.

В Орфическото учение метаморфозата се разглежда в биологичен и психофизиологичен контекст. Ако бъдат задействани някои малко познати на съвременната наука, но дълбоко познати на Мистериите процеси, в човека могат да се отприщят неподозирани сили за развитие, което надхвърля рамките на биологията, водещо до пълно преображение и промяна, такова каквото е осъществил и Орфей.

Орфическото учение е методологията, висшата цел на която е завръщането в онова първично състояние на Адам - Микрокасмоса в Едем - Макрокосмоса, в който всичко е в единство.
Ако разтълкуваме името на Орфей, терминологично то означава съчетание на черно, червено и бяло, извлечени от тракийската обредност. Бяло и червено, мъжкото и женското, горния и долния Свят, млякото на живота и кръвта на опрощението, свещените субстанции - вино и хляб, неизменно присъстващи на празничната и мистерийна трапеза на тракиеца.

Днешният човек е забравил своето истинско предназначение и своята божествена синовност, в него все още е запазено едно божествено атомно ядро, свидетел на първоначалното божествено състояние от времето преди грехопадението. Този божествен Дионисиев принцип на божествената искра е познат под много имена в различните философскорелигиозни и езотерични системи. Вътрешния Христос, мистичното Християнство, безценното съкровище в лотосовия цвят в източните религии, последният остатък от първоначалното състояние на Човека в Теософията, Розата в сърцето при класическите Розенкройцери от 17 век. Исус говори за житно зърно. В текстовете на Тибетско Будистката традиция Ваджраяна се говори за неразрушимата капка, наречена Атман.

Съвременната Духовна школа на Розенкройцерите казва че в центъра на цялостната система на Човека, в неговия Микрокосмос вибрира атомът на Духовната искра. Тази Роза на сърцето е онази вътрешна врата, прекрачването на чийто праг може да отведе човека във вечните полета на Божествения Дух. Тази Роза на сърцето е последният остатък от първоначалния Божествен Човек, който е бил сътворен по Божи образ и подобие. Поради тази причина Розата на сърцето отразява седморната структура на Божествената Вселена. Тази седморност се отразява и в седемструнната арфа, седемте ключа на сърцето, седемте степени на Посвещението.
Орфей умира, но песента остава да звучи, това е послание за безсмъртие. Духовният път не е нищо друго освен един вътрешен седморен път на Посвещение, път по който последователно се разгръща божествената седморна пълнота на седемте лъча на Духа в Човека.

Седемте струни на Орфеевата арфа са седемте ключа, с които търсача отключва последователно седемте врати в самия себе си. Те са, които делят сетивно природния свят на времето и смъртта от Божествения свят на Вечния живот. Така осъществен търсещият, превърнал се в Съвършен може да се изяви във всички нива на битието, да слиза в царството на Хадес, света на хората и да възхожда от първоначалния Свят.

Непознатият Орфей е онази все още неизвестна част от нас, която носим в себе си. Понякога в тишината на вътрешно умиротворение и вглъбяване чуваме свещена музика, звучаща от арфата на Орфей. Седем струни са опънати между седморното сърце и чудното седморно цвете на главата. Струните на Орфеевата арфа свързват Духа с Душата. Така в това Божествено небесно тяло Човек, извървял пътя може да се изяви във всички аспекти на Божествената Вселена и да се завърне у дома, откъдето преди много години като блуден син е тръгнал.  

Автор: Ивалина Денева / Портал12
Източник: Портал12

Коментари: 3
  • Ajde Ayol
    23.12.2016 г., 00:31 ч.
    0     0

    Благодаря за прекрасната и изчерпателна статия!

  • Лия
    03.11.2016 г., 06:36 ч.
    0     0

    Гръцките богове и след това митологията са възникнали много векове след тракийската митология. Гърците са принизили Дионис и Орфей, за да налот своята философия. Прочетете книгата Тракийският капан.  

  • Феникс
    02.11.2016 г., 13:10 ч.
    1     0

    Най-голямата заблуда, която историците насяваха дълги години у хората, е че предците ни са били някакви варвари с примитивни богове и нечовешки обичаи включващи насилие и жертва. Това са пълни глупости естествено. Древните са били мъдри. Траките са били вегетарианци - забравете за жертвопринушения на девственици - това за тях би било светотатство! А пък гърците нямат нищо общо нито с орфей нито с елините.... те са малоазийски цигани дошли от полуострова и островната част на Мала Азия, в следствие набези на хунти разни от дълбокия изток, и понеже са били корабен, търговски народ, малко по малко са се прехвърлили по най-най-южните части на полуострова ни и техните острови...

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай