Нетърпението в съвременния човек е самолишение от свободата

08.02.2017 г.
1876 прочитания
1 коментар
Добавена от:
Портал12
Днешния живот, особено в големите градове е преизпълнен със забързаност, гъстота на събития и хора. И макар в България да имаме доста повече пробудени личности от материалната приспивност на съвременното ежедневие, в сравнение с тези в Западна Европа, то все още прекалено голяма част от нас се мятат в мрежите на заблудите и нетърпението. 

Нетърпението, верен приятел на амбицията, показва, че Бог се е оттеглил от нас и ни е предоставил сцената на живота за да разберем рано или късно, че без него - сме загубени в Бездната. И след като се е оттеглил и е освободил място, той е разрешил на дявола да върви рамо да рамо с нас и да работи неуморно.

Оказва се така, че онова, което обединява голяма част от съвременните хора е една всеобща абстракция и разрушителност, от която те нямат нито порив, нито сила да се откъснат. Единици, обединени под отчаяния лозунг "братство" или "движение" се опитват да имат различен подход, но всеки миг им противоречи.

Защото "братството" не може да бъде воюване, не може да бъде вторичен шум на времето, реванш за похабените и изпепелени сили, внушили си сега, след като са станали неконтролируеми, че изпълняват по-висш дълг, а всъщност се самонадценяват, като че ли излязъл от релсите влак може да бъде символ на Свободата.

В израстването се крие напълно непознатото за съвременния (градски) човек състояние на покой. Покоят е съкровената същност на пътя към Истината. Но за да стигнем до там, несъмнено трябва да минем през страданията, които да ни събудят от сънуването, което днес е обгърнало света, като в гъста мъгла. 

Напълно обяснимо е защо хората са станали нетърпеливи...и все пак има ли сега нещо по-нужно от търпението? За раните трябва време, те не зарастват от това, че ще им присадим социални маски. Друг е пътят, по който светът ще стигне до едно устойчиво съзнание, и първата стъпка към неговото самоопомняне ще бъде може би съвсем незабележима, но и неописуема!

Дори в най-нищожното съзидание, което всеки осъществява на своя пост, в дърводелеца, просто отново захванал да дялка, в ковача, отново заудрял с чука, в търговеца, който отново пресмята и мисли - в тях се осъществява напредъкът, те са истинските революционери, но толкова повече, колкото по-безшумно, по-дейно и спо-голяма любов към своя занаят се трудят, всеки на своето място - тихо и скромно.

 
Източник: Портал12

Коментари: 1
  • Анна Поляна
    08.02.2017 г., 10:11 ч.
    6     0

    Прекрасно И аз дълго време нетърпеливо копах в една определена от мен посока, докато в един момент разбрах, че друго ми е отредено в момента. Много е трудно да се разделиш с илюзиите си, но съм сигурна, че после ще се радвам трижди.

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай