Морис Метерлинк: Животът на пчелите е образец за висша материална и духовна организация

25.01.2017 г.
15415 прочитания
0 коментара
Добавена от:
Портал12
В пореден материал за дълбоките духовни търсения и някак си интуитивни открития, проникнали творчеството на Морис Метерлинк ще поразсъждаваме днес. Изпълнен със своята смиреност и вътрешно възхищение, Метерлинк наблюдава над 10 години работата на пчелния кошер и описва необятните за тривиалния човешки ум висоти, до които успяват да достигнат малките пчелички - пример и образец за социална йерархия, следване на цели и даже идеали, но най-вече на дълбока духовна връзка с Вечността и Създателя.

"...Ние видяхме как нещастната Прозопис води своя малък, самотен живот, в този обширен, пълен с ужасни опасности Свят. Друго голямо число нейни сестри живеят също така в самотност, и ако случайно с тях живее някое друго същество и дели с тях общото жилище, то е или техен неприятел, или по-често един паразит. Защото светът на пчелите е населен с много повече страшни призраци, отколкото нашия и някои видове имат по един тайнствен и бездеен двойник, който е по-всичко подобен на избраната от него жертва, освен по това, че той, чрез своята продължителна ленност е изгубил един след друг всички свои органи за работа и може да живее само за сметка на работоспособния тип на своята раса. 

В това време измежду пчелите, определени като "самотни", живеят видове, в които започва да се проявява социалния инстинкт, подобно на разрастващия се пламък, потискан от потискащата всякакъв примитивен живот материя.

Ако всичко на този свят е материя, то тук можем да наблюдаваме нематериалното движение на материята. Тук се касае за прехода от егоистичен, несигурен и несъвършен живот, към братско, малко по-сигурно и щастливо съществуване. Тук се касае да се съедини душевно това, което е разделено с отделните тела; самоотрицанието на индивида, в полза на вида (общността) и за заместване на видимото чрез невидимото."

Морис Метерлинк се обръща към пчелите с преклонение, но и с известна доза фатализъм по отношение на тяхната саможертва и понякога сякаш сляпо свръхработно усилие:

"О, ти малка, чудна републико, толкова смислена и толкова сериозна, тъй прекрасно уредена, толкова спестовна и въпреки това в една тъй голяма и неопределена мечта - предадена! Малък народе, толкова решителен и толкова дълбок, отхранван от светлината и топлината, и от всичко най-чисто в Природата, от душата на цветята, от видимата усмивка на материята и нейния мил стремеж към щастие и красота, кой ще ни каже какви проблеми си разрешил, и какви ни предоставяш на нас да придобием?

И ако е вярно, че ти си разрешил тези задачи, че ти си придобил тези знания не с разум, а с една добродетел, с някакво сляпо примитивно чувство, какви още неразрешими загадки ни принуждаваш да разрешаваме ние човеците?

О, малко поселище, пълно с Вяра, с Надежда, с Тайнственост, защо твоите 100 000 девици са си поставили една длъжност, която никога един човешки род не си е поставил?!

Ако си пазехте малко повече силите, ако мислехте малко повече за себе си, щяхте да видите една нова Пролет и едно второ Лято, но вие, във величествения момент, когато ви кимат всички цветя, вас ви обхваща смъртоностна страст към работа и със счупени крила, с тяло покрито с рани, намирате почти всички смъртта си в по-малко време от пет седмици!

Защо се птказвате от съня, от сладостта на нектара, от любовта, от безгрижното безделие, което вашата сестра пеперудата не си отказва? Не можете ли да живеете като нея? Не е гладът, който ви подтиква към работа. Две или три цветят стигат да се нахраните, а вие посещавате в час - 200 или 300, за да натрупате едно съкровище, чиято сладост никога няма да вкусите...


Вижте книгата на Морис Метерлинк - Животът на пчелите

ВИЖТЕ ВИДЕО ПО ТЕМАТА ЗА МОРИС МЕТЕРЛИНК:


 
Източник: Портал12

Все още няма коментари. Бъди първият, който ще напише коментар!

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай