Мистерията на една починала баба, която поиска запалена свещ за да види пътят към дома (РАЗКАЗ)

25.07.2017 г.
10492 прочитания
0 коментара
Добавена от:
Портал12
Публикуваме трите истории  на Гергана Т. "За циганката, за смъртта на познат, за заръката на една баба и тайната мистерия с една свещ и иконата на Св.Мина", които спечелиха 1-а награда в конкурса за лична свръхестествена история  ( най-много точки събра историята за свеща и иконата). Публикуваме текста без редакторска намеса:

Здравейте! Няма да използвам името си в следващите редове, достатъчно е че вие го знаете!
Всъщност за мен този конкурс няма значение, искам да разкажа за нещата, които ми се случват и ще продължават да се случват!
Ще започна с малко предистория! Произхождам от доста образовано семейство. Баща ми беше инженер-технолог ( за съжаление почина доста млад!), а майка ми е икономист и второто и образование е висша математика. Започнала съм да чета, когато съм била на 5 години. След като съм си лягала съм четяла приказки под завивката, поне така ми разказва майка ми, някои спомени от детството ми се губят, не знам дали съм ги изтрила от съзнанието или просто се съхраняват някъде дълбоко, за да направят място на следващите! Започнала съм да рисувам на 5 години, тогава е била и първата ми изложба в предучилище. След това започнах да се занимавам сериозно с рисуване. Участвах на много световни конкурси и почти всички печелех. Когато бях в 3 или 4-ти клас не си спомням добре спечелихме 1-во място в Япония. Бяхме две момичета от България в различна възрастова група. Другото момиче беше в 7-ми клас,ако не ме лъже паметта. За съжаление наградата беше само една за държава и избраха да замине по-голямото момиче ( наградата беше две седмици в Япония на техни разноски).Моето удовлетворение остана само гостуването в Канал1 при чичко Филипов и няколко снимки на корицата на "Жената днес".
Добре, нека да започна по същество!

Първият сън, който си спомням, ми се случи, когато бях на около 14 години. Присъни ми се възрастна жена, която беше облечена като циганка, с дълга бяла коса сплетена на плитка, с много пендари и шалвари. Тя дойде в съня ми и каза: Сега моето момиче ще ти покажа твоето бъдеще! Тогава около 1990 год. аз се видях като голяма жена с дълго черно кожено палто, къса руса коса, тип Мерлин Монро, слязох от голям черен "Мерцедес" с тъмни стъкла, видях марката, защото въпреки че сънувах, тогава в България все още нямаше такива коли. Вратата ми отвори висок шофьор в сива униформа. Въпреки всичко аз и казах, че моята мечта е да стана дизайнер. Тя ми отговори: " Да ще станеш, но ще бъдеш много повече от това" .След това се събудих. Минаха години наистина завърших дизайн в София, но най-интересното е, че в едно от посещенията в родният ми град срещнах тази жена на центъра,години след това. Беше облечена по същият начин по който дойде в съня ми. Разминахме се, при което и двете се обърнахме една след друга. Хрумна ми да я спра, след ката се разминахме, но когато се обърнах нея вече я нямаше.

Другият сън, който си спомням бях на 16. Тогава имах познат, който почина от доста грозна смърт, но когато това се случи аз бях там. Той ми беше оставил един пакет, в който имаше снимка на семейството му и още нещо. Когато беше жив ми каза: "Пази този пакет и когато ти го поискам, тогава ще го дадеш само на мен, на никой друг. Домът му беше запечатан с полицейска лента. Една вечер преди 40-тият ден се "събудих" от силна музика и гласове. Той ми каза донеси ми пакета. Аз излязох от тялото си, като се погледнах докато спях си помислих, боже, само дано някой не ме стресне, защото няма да мога да се върна. Взех пакета, излязох през вратата без да я отварям и занесох пакета. Почуках на вратата, когато той ми отвори апартамента беше пълен с хора, които се забавляваха. Понечих да вляза, но той дръпна пакета от ръцете ми и каза: "Ти не може да влезеш тук", след, което затвори вратата. Върнах се обратно в къщи и влязох в тялото си по същият начин, по който излязох. След това се събудих отидох да търся този плик, но не го намерих.

Когато бях на около 20 години сънувах, че стоя на пясък, а пред мен имаше море, водата беше спокойна, а в далечината се виждаше остров пълен с хора, които махаха с ръце и викаха за помощ.  Аз знаех, че махат към мен, но ме беше страх да тръгна, защото не мога да плувам. В следващият момент от лявата ми страна в небето като облак се появи белобрад мъж с бяла роба, но не виждаше цялото тяло, а само до кръста. Той ми подаде ръка и каза:"Хвани ме за ръката, повярвай в мен. Ти трябва да отидеш там и да им помогнеш!", аз му отговорих: "Как да отида, като не мога да плувам и ме е страх от водата", той ми каза: "Не се страхувай, хвани ме за ръката". Аз го хванах за ръката и започнах да ходя по водата все едно имаше път. След този сън, който не ми излизаше от главата, потърсих една жена в София, към която да задам въпросите си. Тъй като постоянно усещам присъствие около себе си, ми беше интересно какво ще ми каже. Когато отидох при нея и й разказах тези неща тя ми каза: "Не се притеснявай, те те пазят". Разказах и и другият ми сън за морето, но за него тя беше категорична. Каза ми:"Не го споделяй с никого, защото затваряш една врата".

Няколко години по-късно пак сънувах, че ме вика една жена. Тогава имах приятел, чиято баба е починала преди много години. Когато отидох там се качих по стълби и попаднах на място, което бих могла да сравня с огромно помещение с таван,но без стени с големи колони, нещо като огромна чакалня, пълна със забързани хора. Когато стигнах там, спрях една жена и я попитах къде мога да открия тази баба. Тя ми посочи с ръка и ми каза:"Ето там е". Отидох при бабата, поздравих я, а тя ми каза: "Хайде бе моето момиче от колко време те чакам да дойдеш". Аз и казах, нали имаш две снахи,защо не им се обади?". Тя ми каза: "Защото те не могат да ме чуят". Тази жена беше облечена цялата в черно и стоеше пред нещо като тъмен павилион, вадеше и пак хвърляше черни дрехи обратно и все повтаряше: "Ох, не мога да го намеря". Аз я попитах какво търси и тя ми отговори. Стана време да тръгвам и тя ми каза: "Изпрати много поздрави на Людмил (така се казваше приятелят ми). Аз я попитах:"Не смяташ ли, че той няма да ми повярва, аз не те познавам, той ще ми се изсмее и ще ме помисли за луда." А тя ми каза:"Кажи му, че ми е бил любимият внук и че съм бабата, която е починала от рак на белият дроб". Аз и казах:"Добре. А ако видиш дядо ми му изпрати много поздрави". Тя се засмя и ми каза: "Щях да забравя, ние се видяхме и той ми поръча да те поздравя". След това се събудих, седнах в леглото и се опитах да си спомня с какво трябваше да помогна на жената, но за съжаление бях забравила. След това се събуди и приятелят ми. Разказах му сънят си и реакцията му беше очаквана. Вечерта обаче, въпреки съмненията си той отиде при сестрата на тази баба и и е разказала за сънят ми. Когато се върна ми каза какво му е казала тя, че трябва да направя. Трябваше да отидем в църквата "Света Петка", в центъра на София. Да запаля свещ на иконата на "Свети Мина", да не я изгасвам докато тя сама не изгори, след това да пия вода от чешмата, която се намира в църквата и след това попа да ми изпее молитва за здраве. Добре, отидохме там. Запалих свещта пред иконата на "Свети Мина", но това, което се случи буквално ме изуми. В момента, в който запалих свещта в задницата на коня започна да се появява образа на бабата. Тя ми каза:

"Моля те, дръж свещта така, че да й виждам пламъка".

Аз не помръднах. Това, което започна да се случва ме остави без дъх. На мястото на образа на бабата започна да се появява път, през много красива местност, от двете страни имаше дървета и цветя. Чуваха се птички, а аз виждах само гърба на бабата, която вървеше напред. На края на пътечката се появи много красива бяла къщичка с двор пълен с цветя. Когато стигна там бабата се обърна, но вече изглеждаше различно. Беше пълна,едра, с коса силно опъната в кок и с червени бузи. Тя се усмихна и каза: "Благодаря ти, моето момиче, твоята светлина ми помогна да открия пътя към дома". След това изчезна, аз се осъзнах, а свещта ми почти беше изгоряла. Когато се обърнах зад гърба имаше поне 20 човека, които ме гледаха втренчено. На мен ми стана неудобно и побързах да довърша заръката на сестрата на бабата. Вече имах нужда от чист въздух, защото се почуствах доста странно. Моят приятел ме попита какво стана, защото и той беше там, а аз го попитах:"Ти видя ли нещо?", той ми каза: "Нищо не съм видял", а аз го попитах:"Защо имаше толкова много хора зад мен? Нещо направих ли?", той ми каза: "Не нищо не направи, просто постоянно се навеждаше към иконата". После ме попита какво стана. Аз му разказах и той ми се изсмя. Но след като описах образа на бабата спря да се смее и ми каза,че преди да серазболее е изглеждала по същият начин, а са я погребали слаба ис черни дрехи.

Спирам дотук! Има още много за разказване, но смятам, че това засега е достатъчно и без това едва ли някой ще ми повярва!
Поздрави!
 
Източник: Портал12