Любовта е нашият шанс да изпитаме Духа си, но без да разпиляваме душата си...

23.08.2016 г.
4752 прочитания
2 коментара
Добавена от:
Портал12
Живеем в години, в които дори за любовта сякаш няма време. Голяма част от младите хора днес бързат към какво ли не, и се оказва така, че нямат време да се докоснат..., а още повече - да се потопят в една истинска любов. Забързаността изглежда така всестранно проявена, сякаш нарочно отдалечава хората от любовта и ги води към все повече абстракции - били те в кариерата или в междуличностните отношения.

Хората винаги са решавали всичко ( с помощта на условности) по лесния начин и са търсили леснината на лесното, макар това да е в пълен противовес с образеца и примерите, които Природата ни дава - всичко расте, развива се и се отбранява по трудни начини. Ние трябва да държим на трудното, защото именно чрез него израстваме и добиваме дълбочина, както в личностното, така и в духовното ни развитие.

Любовта сама по себе си е трудна. Тук няма да говорим за божествена любов, а за междучовешка. Защото любовта на човек към човек е може би най-трудното предизвикателство в живота ни, върховното изпитание и проверка, делото, за което всяко друго дело е само подготовка. Днес сме свидетели как голямата част от младите хора са силно отдалечени от любовта. Ясно се вижда как те не владеят любовта, а и не искат да я учат. Защото любовта се познава чрез самота, вглъбяване, чрез пориви на сърцето и изисква един продължителен период от време, така че самата любов да обладае живота ни. Любовта е самота, възвисяващо и вдълбочено уединение на този, който обича.

Да обичаш съвсем не означава да се слееш с някого, а да се отдадеш и съединиш в яснота, завършеност и подредба. Младите хора днес имат спешната нужда от разбирането и осъзнаването, че трябва да възприемат любовта като задача да работят над себе си. 

Днес обаче сме свидетели на друго - заради наложеното масово нетърпение в характерите, те се хвърлят един към друг и взаимно се разпиляват, такива каквито са, в цялата си неразбория, безредие, хаос...Но какво ще стане след това? Какво ще стори животът с тази купчина отломки, която те наричат свое щастие , та дори и "бъдеще"?...Всеки един губи себе си заради другия, после загубва другия, и още много други, които уж среща по пътя си. Губи пространствата и възможностите, разменя близостта и неуловимостта на тайните, с една безплодна безпомощност, която не може да му даде нищо. Нищо, освен малко погнуса, разочарование и беднота, както и утехата на някоя от хилядите условности, осеяли този най-опасен път с безброй "обществени приюти". Нито една област на човешкото преживяване не гъмжи от толкова много условности. Тук има спасителни пояси на неизчерпаемата изобретателност, лодки и шамандури; общественият възглед е изобретил убежища от всякакъв род, защото след като човек е обявил любовния живот за удоволствие, той го е направил също толкова лесен, евтин, безопасен и сигурен, каквито са обществените удоволствия.

Нито въпросите на любовта, нито който и да е важен въпрос се решават публично. Обичайно, днешните заплетени в собствените си, но и в чужди абстракции млади хора, действат движени от взаимна безпомощност. И ако при добро желание се опитат да отхвърлят очевидната условност, каквато например е брака, то се заплитат в пипалата на едно не така явно, но също така убийствено стандартно решение. Защото дори раздялата, родена в рамките на условности, е една конвенционална стъпка, безлично, случайно решение, без сила и плод.

Ако се вгледаме внимателно в красотата на живота, ще видим, че нито смъртта, която е трудна, нито трудната любов са разгадани или разяснени. Но колкото повече се опитваме да вникнем в живота, толкова тези велики явления ще ни стават по-близки. Изискванията, които трудното дело на любовта поставя към нашето развитие, надвишава човешките мащаби и повечето от нас, начинаещите, не сме дорасли за тях. Но ако всеки пак надмогнем себе си и поемем любовта като бреме и учение, вместо да разпиляваме силите си в лековата и лекомислена игра, превърната от хората в скривалище от истинската сериозност на техния живот, тогава ония, които ще дойдат по-късно след нас, може би ще почувстват известен напредък и облекчение.

Новата чиста междучовешка любов, която макар и като изключение, то идва бавно от бъдещето насам, ще преобрази любовното преживяване, което засега е изпълнено със заблуда. Ще го промени из основи. ще го превърне в отношение между две човешки същества, а не просто между мъжа и жената. И тази по-човечна любов - ще бъде безкрайно предпазлива и нежна, блага и чиста в сближението и в раздялата. Ще прилича на любовта, която подготвяме с усилие и труд. Любовта, която всъщност е взаимната закрила, взаимната почит и тържество на две личности.

И още нещо...Не мислете, че юношеската ви любов е изгубена. Напротив - тя е оставила светъл отпечатък във вашата душа. Най-вече, защото тя е била първото ви дълбоко усамотение и първото духовно усилие в живота ви...
Източник: Портал12

Коментари: 2
  • Вилиан
    25.08.2016 г., 11:03 ч.
    1     0

    Еднакво трудно е да прилагаш чиста божествена любов и към ближния си и към врага си...

  • Пламен Петков
    24.08.2016 г., 10:22 ч.
    5     0

    Забързаното ежедневие е само едно оправдание. В забързаното ежедневие също е приложима Любовта. Трудно е, но не и невъзможно. Но за да се прояви Любовта първо трябва да се смалим, сиреч, да възпитаме благочестиво смирение у нас. Започнете от най-малкото - спрете да псувате и роптаете срещу другите, било то мафиотите-политици, или прост шофьор пресякъл ви пътя. Може да се тренирате във всяка една ситуация. Аз така престанах да псувам като каруцар като шофирам преди години още, повтаряйки извинения и молитви, всеки път, когато се изтървах с някоя каруцарска псувня... Всеки може да се поправи във всичко! Практика трябва, не само книжки! Богъ е Любовъ!

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай