Лили Димкова: Богомилите са хора на бъдещето (ИНТЕРВЮ)

19.12.2016 г.
10874 прочитания
1 коментар
Добавена от:
Портал12
Днес, 19 декември се навършват 130 години от рождението на великия българин, лечител и будител Петър Димков. В интервю за вестник Труд, Лили Димкова - дъщеря на народния лечител говори за живота му, богомилското учение, защо е важно човек да пее и как отново да сме сред най-здравите нации в Европа.

 Лили Димкова е една от известните художнички у нас, в чийто картини са вплетени духовните символи на нашата страна. Сред образите, които рисува предимно с техниката на масления пастел, са Орфей, Боян Мага, богомилите, Отец Паисий, Йоан Кукузел, св. Иван Рилски, Васил Левски, Христо Ботев, Петър Дънов и др. Лили Димкова е завършила театрална декорация и е правила сценичните оформления в различни театри, а е била и художник на костюмите в известни филми като „Рицар без броня”, „Шведски крале” , „Един снимачен ден”, „Сбогом, приятели” и др. Автор е на книгата „Петър Димков – моят баща“, в която разкрива много неизвестни факти от живота на прочутия лечител, както и негови рецепти за здраве, красота и дълголетие.


Г-жо Димкова, на 19 декември се навършват 130 години от рождението на вашия баща – известния лечител Петър Димков. Как ще бъде отбелязано това събитие?
В понеделник от 19 часа в НАТФИЗ ще има голям концерт за баща ми с участието на танцьори от трупата на Нешка Робева, Петър Ганев от „Софийски солисти“, както и много други хубави изпълнения.

В днешно време се нуждаем все повече от хора като Петър Димков…
Мисля, че във всяко време се нуждаем от хора като него и винаги е имало личности, които с живота си са ни давали пример. Татко казваше, че е най-важно да дадеш пример, и тези, които те последват, също да дадат пример – това е смисълът на живота ни. Примерът в живота наистина е важен, защото синът ми Петър (офталмологът д-р Петър Димков – б.а.) отрасна при майка ми и баща ми и от малък казваше, че като порасне, и той ще лекува хората. Сега той продължава неговото дело и е единственият, който прилага ирисодиагностика и билколечение по всички рецепти на татко, като при него идват хора от цяла България.

Баща ви е дал пример не само с лечителската си дейност, но и с участието си в три войни. Как се съчетаваха в него военният и лечителят?
Баща ми е участвал в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война и е награждаван с всички ордени за храброст, давани в България. Още като дете е учил в Русия във военно училище, защото баща му е бил свещеник от възрожденски род и са смятали, че ако той стане офицер, ще може да защитава родината ни. Тази любов към родината е била винаги на пиедестал при татко и още като съвсем млад офицер – на двадесет и няколко години, той с толкова обич и разбиране се е грижил за войниците, че им е бил като баща. Лекувал ги е от холера, тиф и дизентерия с природни средства и нито един негов войник не е починал в болест. Също така е бил много разумен предводител. Преди едно сражение всички вървели и пеели с пълен глас, обаче в един момент се спрели и леко започнали да отстъпват. Той ги попитал: „Какво става, досега пяхте, уплашихте ли се?“ А те: „Г-н подпоручик, с какво ще се бием, погледнете – всички куршуми станаха на прах!“ Това било вследствие на купуване на бракувани куршуми, които не ставали за нищо. Тогава някой от висшестоящите изкомандвал да продължават напред, но баща ми казал – няма да си дам войниците за пушечно месо и наредил да се изтеглят. Благодарение на това никой от тях не е загинал.

Преди години българите са били сред най-здравите нации в Европа, а сега е по-скоро обратното. Каква е причината за това?
Болестите са в резултат от отрицателните ни мисли и състояния, както и от лъжата. За да бъдем здрав народ, трябва да се придържаме към положителното и доброто. Хубаво е човек да е благодарен, защото винаги има за какво да благодариш на Бог – за близките, за природата и т.н. Пеенето също е много важно за здравето. Баща ми ставаше сутрин и веднага започваше да си тананика. Много обичаше да пее песента „Цвете мило, цвете красно“. Когато идваха пациенти при него, той винаги им препоръчваше да пеят, за да са здрави.

Защо е толкова важно човек да пее?
Защото вибрациите се повдигат с пеенето и човек се хармонизира. Мога да разкажа следната случка. Баща ми е бил тежко раняван осем пъти и при един от тези случаи са го докарали в стая, която е била пълна с други пострадали, които плачели и охкали. Трябвало е да му направят тежка операция след раняване в корема, но не е имало никакви упойки. Тогава татко казал на хирурга да започват и запял със силен глас. Всички войници млъкнали и те запели заедно с него, така с песен преодолял болката и дал пример на останалите да не се оплакват. Това е направило такова впечатление на хирурга, че след много години, на тържество във военния клуб, той познал мама и й казал, че никога няма да забрави тази случка.

Баща ви е лекувал и Людмила Живкова. Какви бяха отношенията им?
Да, той я е лекувал след претърпяната от нея тежка автомобилна катастрофа, след която е получила много силно главоболие и голям белег на челото, който й се налагало да прикрива. След като приложила лечението на татко, което било доста продължително в нейния случай, тя се излекувала напълно от главоболието, а и белегът й изчезнал и вече е можела да ходи с открито чело. Людмила признала, че след катастрофата при нея настъпила голяма промяна и се обърнала към духовното. Тя казвала също, че би понесла отново всичките страдания заради това духовно пробуждане, което дошло след това. Людмила идвала и след това при татко и са си говорили с часове на духовни теми, като се е обръщала към баща ми с „татко, Петьо“. Много се е вълнувала и от темата за богомилите.

Истина ли е това, че Петър Димков е казвал, че като започне да се говори повече за богомилите, страната ни ще тръгне нагоре?
Да, това е в смисъл, че богомилите са хора на бъдещето, на любовта, саможертвата и братството и колкото повече поемаме тези идеи, толкова по-близо е това бъдеще. Трябва да тръгнем по пътя на единението, защото сега сме разединени. Бъдещето на България и цялата планета е в единението и братството, а не в разединението. В момента навсякъде по света всичко ври и кипи, но вярвам, че във великия божествен план всичко ще се превърне в добро. Татко казваше, че богомилите са дошли да донесат чистото християнство, да помогнат то да бъде изчистено, защото е било замърсено с инквизициите и кръстоносните походи. Вярвам, че един ден всички ще живеем братски. В моя цикъл картини за богомилите пресъздадох това усещане за тези хора, които са донесли свободата и силата на духа, а от свободната ни воля зависи дали ще ги използваме.

Подготвяте ли скоро нова изложба?
Да, смятам пролетта или най-късно лятото да направя изложба, защото на 16 юли ставам на 85 години и имам много нови картини. Нарисувала съм лица, които са лица на добротата, на любовта и смирението. В картините си търся духовното.

В известния ваш портрет на баща ви вие сте го нарисували в момент, когато провежда лечение и от главата му излиза светлина. Така ли беше наистина?
Така беше. Той питаше за името на пациента, затваряше очи, слагаше ръката на хилядолистната чакра, съсредоточаваше се и по духовен път се свързваше с кармата на човек, като така разбираше дали има живот пред него или не. Никога не е казвал – няма да ти дам лечение, той се раздаваше на всички и окуражаваше хората.

Бихте ли разкрили някоя лесно изпълнима рецепта за здраве и имунитет, която знаете от баща ви?
Рецептите са много. Татко казваше, че самовнушението е от най-древните методи на лечение, и препоръчваше вечер преди заспиване и сутрин в още полусънно състояние да си повтаряш шепнешком по двадесет пъти „Всеки ден във всяко едно отношение все по-добре и по-добре ми става“. Хубаво е и здрав, и болен да си го казва, защото така го влагаш в подсъзнанието си и постепенно се подобряваш. Баща ми съветваше също винаги човек да се храни с чиста храна – с благодарност и обич към нея. Много важно за здравето е и дълбокото дишане. Преди хранене – закуска, обед и вечеря – е добре човек да прави по десет дълбоки вдишвания.

Има ли истина в това, че водата също притежава лечебни свойства?
Да, баща ми знаеше за силата и паметта на водата много преди да започнат да се пишат книги на тази тема. Препоръчваше сутрин да пиеш на гладно по една чаша гореща вода, на която да казваш: „Скъпа вода, ние двете (двамата) с теб ще възстановим моя организъм“. Друго нещо, което можеш да казваш преди първата глътка е „Сила и светлина за ума, живот за сърцето и здраве за тялото“. Така ти можеш да се лекуваш с водата и аз лично го правя всяка сутрин.

А в сезона на грипа как да се предпазваме и лекуваме?
Бъзовият сироп е много добър за имунната система, както и това да се ядат много плодове, но те трябва да са хубаво обелени. При татко идваха пациенти с цироза, получена вследствие от ядене на кората на плодовете, защото има много химикали по нея. В трите тома на баща ми „Българска народна медицина“ има много рецепти. Хубаво е за засилване на организма в продължение на 20 дни да пиеш дестилирана вода – пролет и есен, като човек може да си я прави и с апаратче, както се дестилира ракията. Много е важно хората да не се страхуват – страхът е нещо много страшно във всяко отношение, прави човека наистина болен. Не трябва да има страх от нищо, дори от тероризъм. По време на войната само нашето семейство останахме в София, жива душа нямаше наоколо. Въпреки че непрекъснато имаше бомбардировки и военната гара до нас беше пълна с ешелони, у нас цареше такова спокойствие и нямаше страх, защото мама и татко ни предадоха от тяхното спокойствие. Баща ми казваше, че дори около него да падат бомби, той не се страхува – толкова силна вяра и упование е имал в Бога. Всеки ден цялото ни семейство се молехме вкъщи.

А защо баща ви не е вземал пари от хората, които е лекувал?
Веднъж той ми каза, че ако е искал, досега е щял да бъде милионер и действително, ако беше вземал дори само стотинки от хилядите хора, които идваха, щеше да е много богат, но това не го вълнуваше. Казваше също – защо ми е такава раница на гърба, даром ми е дадено, даром го давам.

Вие сте вегетарианка от съвсем малка. Напълно ли сте изключили животинската храна от менюто ви и доколко важен е християнският пост?
Абсолютна вегетарианка съм, татко беше същият. Той е станал вегетарианец, след като започнал да чете Толстой във военното училище. Човек обаче не трябва да се насилва да не яде месо и е хубаво да го прави само ако е узрял за тази идея. Има хора, които имат нужда от месо, и насилието върху организма е лошо нещо. Иначе християнският пост е много важен, не само в духовен план, но и като физическо пречистване, защото като човек пуши, яде месо и консерви, които не са здравословни, и като проведе един такъв пост, и се пречиства от тях.

С кои храни компенсирате липсата на месо?
Главно с ядките. Всички видове ядки са изключително полезни както сурови, така и печени. Татко изяждаше всяка вечер по девет ореха – казваше, че за да запазиш мозъка си в добра дейност, ореховите ядки са изключително полезни. Той беше доказателство за това, защото и на 95 години имаше абсолютно ясна памет. Всяка вечер ядеше и малко кисело мляко.

Вие изглеждате много добре на 84, нямате бели коси и годините изобщо не ви личат. Как го постигате?
Всичко идва от вътрешната нагласа, защото каквито и мазила да си правиш, ако вътрешно се самоотравяш, няма да има полза. Не се самоубивайте с отрицателни мисли, чувства и състояния. Критиката също не довежда до нищо добро. Има много хубава мисъл на Петър Дънов „Не търси отрицателното в някого, а намери една добра черта в човека и мисли само за нея“. Дори и в Библията се казва – Господи, освободи ме от всяка лоша мисъл, чувство, дума и желание.

Има ли според вас някаква причина за трагичните събития в Хитрино и защо в последните години се случват подобни инциденти в дните преди големите християнски празници? Дали това е някакъв знак или наказание за народа ни?
Всичко е карма. Баща ми също приемаше закона за кармата и казваше, че това, което правиш, се връща – понякога по-бързо, друг път по-късно. Тези събития в Хитрино обаче се случиха не точно преди Рождество, а точно в края на годината, защото в края й плащаме много от своите погрешки. Законът на кармата.

Много духовни хора казват, че България е специално място и неслучайно тук се раждат личности като баща ви, Петър Дънов, Ванга, Вера Кочовска. Смятате ли, че това е така?
Да, има го това нещо. България е била вече три пъти духовен център – с идването на Орфей, на богомилите с Боян Мага и на Учителя. Толкова малка страна, а три пъти точно тук идват велики учители. Учението на Учителя Петър Дънов вече е в цял свят – Япония, Австралия, Америка, в северните страни – навсякъде има клонове. Баща ми се познаваше и с Ванга и тя много често е идвала у нас заедно със сестра си, но молеше на никого да не казваме за това. С татко си говореха с часове, но не ми е разказвал за какво.

След седмица е Рождество Христово. Вие вярвате ли в това, че на Коледа стават чудеса и случвало ли ви се е да оцелеете по чудо?
Да, спасявана съм по чудо. Преди години, когато снимахме един филм на Албена и точно след снимките ме нападна една банда цигани, като тогава наистина по чудо се спасих. Баща ми също е имал подобни случки. Когато е тръгвал на фронта и неговата майка му е дала една метална иконка на Богородица, която той е сложил в левия си джоб. Случило се е един куршум да го уцели точно там, но е рикоширал в иконката и това го е спасило, защото иначе е щял да го уцели право в сърцето.

Какво ви дава увереност, че има Бог?
Всичко – толкова мъдро е направена всяка частица. Даже нашата кръв е толкова мъдро направена, както и физическото ни тяло с всички органи и системи, има мъдрост във всичко, в цялата природа. Не знам как може човек да помисли, че го няма.

Вярвате ли в безсмъртието на душата?
Вярвам. Особено след заминаването на татко се убедих, че е така, казвам заминаване, защото това не е смърт. Връзката между душата и човека си остава и аз вътре в себе си винаги чувам гласа му, а съм имала и много ясни сънища и контакти с него. С татко успявам лесно да се свържа, докато мама само леко я усещах, но не можех да разговарям с нея. Явно, когато е напреднал духът, и връзката с него е по-лесна. Няма прекъсване и смърт – в отвъдното пак продължаваш да работиш. Баща ми каза, че там е добре и продължава активно своята лечителска работа. Веднъж като ми се яви, в стаята ми светеха и лампа, и свещ, а той ми каза да оставя само свещта, защото иначе светлината е много ярка. Като остана само свещта, и вече много по-ясно го усещах и чувах. Даваше ми съвети за мен, за живота и за духовното ми развитие. От него знам, че животът на земята е училище и трябва да се развиваш и еволюираш духовно, а това продължава и в другия свят.

Кои думи на баща ви си припомняте често?
Важно послание е: Не прави на другите това, което не искаш на теб да ти направят. Тези думи са истина.

Какво би казал Петър Димков на българите днес?
Татко би казал на българите да излязат от апатията и от недоволството. Винаги съветваше хората да бъдат по-благодарни, защото във всяко нещо има и хубаво, и лошо, и трябва да намерят доброто и да мислят за него.

Автор: Светла Йорданова, trud.bg
Източник: Автор: Светла Йорданова, trud.bg

Коментари: 1
  • Михайлова
    19.12.2016 г., 11:33 ч.
    0     0

    Сърдечно благодаря!

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай