Коалиция за климата – България, публикува позицията си за споразумението от Париж

23.12.2015 г.
1092 прочитания
0 коментара
Добавена от:
Портал12
Коалиция за климата – България, публикува позицията си за постигнатото глобално споразумение за климата в Париж. Коалицията за климата – България е неформална платформа създадена през 2005 г., като пряк повод за нейното създаване е инициативата на гражданска неформална група за отбелязване на „Глобалният ден на действие за климата” в България (част от Global Climate Campaign). В нея участват представители на Грийнпийс България, WWF – България, еко сдружение За Земята и др.

Според коалицията, основният сигнал към правителствата по света от новото споразумение е ясен: необходимо е правителствата, бизнесът и инвеститорите навсякъде по света да започнат веднага конкретна работа в посока зелена нисковъглеродна икономика, подхранвана от устойчив икономически растеж, базирана на 100% възобновяема енергия. Това ще доведе до спиране прахосването на природни ресурси и унищожаването на екосистемите по света.

В официалната позиция на Коалиция за климата - България се казва:
"С оглед на решеното в Париж, оставаме убедени, че усилията на всички нас трябва да са насочени към мерки за справяне с климата на местно и национално ниво. Ето защо е важно България да започне преход към нисковъглеродна икономика, независима от замърсяващите изкопаеми горива (въглища и петрол). Очакванията ни са, че много скоро чрез Националната стратегията за адаптация на България към климатичните промени, страната ни ще покаже своята твърдост в необходимостта да се действия сега, а не утре.

Споразумението от Париж потвърждава необходимостта от силни местни политики, които да стимулират мерки, съобразени с локалните особености и характеристики. Това води и до необходимостта да се мисли в посока конкретни механизми за действия по линия на климатичните мигранти и конфликтите в резултат от природни катастрофи и аномалии, които ще стават все по-чести.

 Надяваме се участието на гражданското общество, а и въобще на заинтересованите страни във вземането на решения, свързани с  промените в климата, да се засилва, защото само с общи обединени действия, базирани на дебат и широк консенсус, може да намерим трайните и устойчиви решения, подходящи за гражданите и страната за посрещане на сериозните днешни и бъдещи предизвикателства."

Основните позитивни акценти на Споразумението от Париж:
 -  Емисиите от парникови газове (ПГ) се очаква да достигнат своя пик възможно най-скоро целейки се постигне на равновесие между намаляване на източниците и прилагането на мерки, които водят до намаляване „поглъщане“ на парникови газове до втората половина на този век;
-  Да се гарантира, че повишението на световната температура ще остане под 2°С, а държавите следва да продължат да полагат усилия, за да ограничат покачването до
1.5°C;
-  Да се извършва преглед на напредъка на изпълнението на целите на всеки пет години;
-  Да  се  осигури  финансиране  от  $  100  милиарда  годишно  за  климата  за развиващите  се  страни  до  2020г.,  с  ангажимент  за  допълнително  финансиране  в бъдеще;
-  Финансирането и трансфера на технологии от развитите към развиващите се държави ще са задължителни. Развиващите се страни също могат да допринасят, но на доброволен принцип;
-  Активните преговори ще продължат по няколко направления от споразумението,
като опазването на световните гори, но може и да не се стигне до нови текстове по тях.
 След шест години на почти никакъв резултат и след големите очаквания от срещата на върха за климата в Копенхаген през 2009г. (COP 15), Споразумението от Париж за първи път ангажира богатите страни, нарастващите икономики и някои от най-бедните страни да работят заедно за намаляване на емисиите. Наистина забележим резултат, но само ако това бяха най-големите очаквания.

 Основните негативни акценти на Споразумението от Париж:
 - Целта за недопускане на повишение на температурата на планетата над 1,5°С (спрямо нивата от прединдустриалната епоха, при вече достигнато покачване от около
0,9°С) няма да е обвързваща, а пожелателна. Като обвързваща остава целта от недопускане на повишение на температурата над 2°С. Тази цел според редица учени и някои от сценариите на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC) към ООН представлява „ръба на пропастта“, защото при повишаване на температура с
2°С  светът,  който  познаваме,  ще  е  силно  променен,  а  връщането  назад  ще  е невъзможно, поради отключване на процеси като размразяване на вечно замръзналите почви над 60-я паралел (permafrost) и освобождаване на огромни количества затворен в него метан, водещо до драстично, необратимо покачване на глобалната температура до
4°С и повече градуса;
- Приложимите текстове в Споразумението от Париж за човешки права бяха изключени от основния текст и останаха само в преамбюла на документа (което означава, че не са правно обвързващи и не дават възможност на населението от потъващите в океана държави да съдят онези държави, които са основни причинители на климатичните промени). Това се случи в международния ден на правата на човека;
- Целите за намаляване на въглеродния отпечатък остават дългосрочни, като периодът за достигане на „въглеродна неутралност“1 ще е след 2050 г. За развиващите се държави пределът ще е по-отдалечен във времето спрямо развитите;
- Механизмът за чисто развитие отваря широко врати за компенсаторни мерки с неясен краен ефект (това за съжаление ще позволи на развитите държави да си купят
„индулгенция“, за да продължат да замърсяват, като финансират „компенсаторни“ дейности  в   развиващи  се   държави  под  формата  на   засаждане  на   нови   гори, финансиране на мерки за енергийна ефективност и пр.).

Какво на практика означава Споразумението от Париж и какво следва след него ?
-          Споразумението от Париж бележи повратен момент в изграждането на
нисковъглеродна икономика. Изпълнение на национални индикативни цели за намаляването на емисиите от ПГ ще означава, че възобновяемите енергийни източници ще съставляват над 70% от новите инвестиции за производство на енергия до 2030 г. в развитите икономики. Това ще доведе до сериозно и значително понижаване на разходите за внедряване на енергията от възобновяеми източници. Случването на този сценарий ще изисква значителни реформи на пазарите на електроенергия, правенето на бизнес и прилагане на модели на финансиране като цяло в сектор енергетика.
 1 Въглеродно неутрална е икономика, при която се извършва„компенсиране” на емисиите на парникови газове от едни източници чрез мерки за развитие и финансиране на проекти за възобновяема енергия и други мерки, така че нетният ефект от производството на парникови газове в дадената икономика да бъде нула..
- Правителствата и инвеститорите ще трябва да намерят механизъм, за да осъществят преход от икономика, базирана на изкопаеми горива към въглеродно неутрална такава, по начин, който се смекчават негативните аспекти върху бизнеса и населението (напр. съкращения на служители от традиционните, „цапащи“ икономически отрасли), чрез прилагане на съответни компенсиращи мерки (напр. чрез преквалификация на работници от въгледобивните мини за работа в сектора на ВЕИ, чрез подходящи програми за обучение).
- Страните от Г-202  създават работна група относно очакваните последици от прилагането на новата рамка на политиката за климата върху финансовата стабилност на икономиките, която ще докладват през 2016 г. През 2016 г. всички международни финансови  институции  ще  договорят  как  да  се  приведе  в  съответствие  тяхното проектно финансиране с целите на Споразумението от Париж.
Източник: Портал 12

Все още няма коментари. Бъди първият, който ще напише коментар!

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай