Какво се крие във феномена с дълголетието на племето Хунза, живеещо до Шамбала?

09.01.2017 г.
15033 прочитания
0 коментара
Добавена от:
Портал12
Долината на река Хунза се намира на границата между Индия и Пакистан. Наричат я още „оазис на младостта“. Продължителността на живот на местните жители е 110-120 години. Те почти никога не боледуват и изглеждат много по-млади за възрастта си. Дълголетието им и до днес е необяснимо за изследователите на племето.

Жителите от долината на Хунза, за разлика от съседните народности, външно много приличат на европейци. Te са се установили близо до „мястото на срещата на планините“- точката, където се събират трите най- високи системи на света: Хималаи, Хиндукуш и Каракорум. Днес Хунза се управлява от пакистанското Министерство, отговарящо за Кашмир и Северните територии. Една от забележителностите на Хунза е ледник, който се спуска в долината като широка студена река.

Те си имат собствен език — бурушасхи (до днес не е установено родство с нито един от съществуващите езици на света, макар че всички знаят и урду, а и много от тях- английски). Те изповядват исляма, но не този, който ние познаваме, а исмаилитски - един от най-мистичните и тайнствени в религията. Затова в Хунза вие няма да чуете обичайните призиви за молитва. Общуването с Бога е лично дело и всеки избира времето за това.

Хунзите се къпят в ледена вода, дори и при минус 15 - градусови температури. До сто години играят на подвижни игри, 40-годишните жени изглеждат като девойки, на 60 години са запазили стройността и изяществото на фигурата си, а на 65 години още могат да раждат. През лятото се хранят със сурови плодове и зеленчуци, а през зимата с кайсии, сушени на слънце, кълнове и овче сирене.



Интересен е и фактът, че по време на „гладната пролет“( времето от 2-4 месеца, когато плодовете още не са узрели), те почти нищо не ядат и само веднъж на ден пият напитка от сушени кайсии. Такъв пост е превърнат в култ и се спазва строго.

Шотландският лекар Мак Каррисън, първи описал Щастливата долина, подчертал, че употребата на белтъчини там е на най-ниското ниво според нормата, ако това може да се нарече норма. Калорийният запас на жителите на Хунза за едно денонощие е средно 1933 ккал и включва 50 г белтъчини, 36 г мазнини и 365 г въглехидрати.

В книгата си „Хунзите - народът, който не познава болестите“ Р. Бирхер подчертава следните много съществени достойнства на модела на хранене в тази страна:

Преди всичко то е вегетарианско;
Голямо количество сурови продукти;
Ежедневно преобладават плодовете и зеленчуците
Продуктите са естествени, без химикали и са приготвени така, че да бъдат запазени хранителните им качества;
Алкохолът и лакомствата се употребяват изключително рядко;
Употребата на сол е много умерена;
Продуктите са отгледани само на родна почва;
Постоянни периоди на гладуване.

През 1984 година един от старите жители на име Саид Абдул Мобуд, бил на лондонското летище Хитроу. Служителите от емиграционните служби изпаднали в недоумение, когато той показал паспорта си. Според документа човекът се е родил през 1823 година и имал навършени 160 години.

Придружаващият Мобуда молла отбелязал, че в страната Хунза, славеща се със своите дълголетници, този възрастен мъж се смята за свят. Мобуда е в отлично здраве и е с бистър ум. Той прекрасно помни събитията, започвайки от 1850.

За тайната на дълголетието им местните жители споделят просто: бъди вегетарианец, труди се винаги и физически, движи се постоянно и не променяй ритъма си на живот- така ще доживееш до 120-150 години.

Племето Хунза е свързано с Шамбала, тайнствена зона, един от входовете към която се намира в Хималаите. Зоната обаче е енергетично защитена и малцина могат да достигнат до там, тъй като тя е и невидима за обикновения човек с притъпени възприятия.

Шамбала е известна и под друго име - Агарта, като освен през Хималаите до там може да се достигне и посредством общо 7 входа, 2 от които са в България. Единият в Рила, другият в Стара Планина. Шамбала е извор на древна езотерична мъдрост, но най-вече от там се осъществява наблюдение и до известна степен контрол над процесите на планетата, с цел избягването на катастрофални ситуации. Говори се, че в Шамбала има същества от по-висши духовни йерархии, които имат задачата да помагат на човечеството да премине през тъмните времена на своето развитие.

В периода 1925 – 1928 година Николай Рьорих организирал голяма експедиция, по време на която събрал много и интересни сведения за Шамбала. Част от тях са описани в книгата „Отворени двери“, излязла в България през 1982 година. Според ламите от Тибет, пророчествата, идващи от древността, ще се сбъднат: 

„Времето на Шамбала вече иде...Преди него обаче ще станат войни и много държави ще се разрушат. Подземен огън ще разтърси земята. Ще бъдат изпратени предзнаменования.“

В свещените книги на Изтока се говори за края на старата епоха – Калиюга: 

"И ще има временни монарси на земята, царе свадливи, с жесток нрав, усърдни в лъжата и злото. Те ще убиват жени и деца... Ще отнемат собствеността на поданиците си. Животът им ще бъде кратък и въжделенията им – ненаситни. Хора от различни страни ще се съединят с тях. Имуществото ще стане едничкото мерило. Богатството ще става причина за кланета. Страстта ще бъде единственият съюз между половете. Лъжата ще бъде средство за успех в съда, жените ще станат само обект на въжделение. Богатият ще се брои за чист. Великолепието на дрехите ще бъде признак за достойнство. Така в края на Калиюга ще става постоянно падение."


Картина на Николай Рьорих - човек от Хунза гледа към Шамбала:


Все още няма коментари. Бъди първият, който ще напише коментар!

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай