Как да реагираме, когато наш близък почине? Формули по време на скръб (ВИДЕО)

14.05.2017 г.
10440 прочитания
1 коментар
Добавена от:
Портал12
Споделяме с вас мисли на квантовия физик и анти-психиатър д-р Тимен Тимев, по темата за смъртта. Текстът е поместен в книгата "Извън матрицата на времето - Разговори с Тимен Тимев":

Много пъти са ми задавали въпроса как е по-правилно: да си припомняме общи мигове, които сме имали с умрелия или да концентрираме мисъл? – Припомнянето на сюблимни моменти с мъртвия и концентрацията трябва да вървят едновременно. Голяма част от психиката на тези, които умират се приема от мозъците на живите, особено първите часове и дни. В рамките на 40 дни вълната от психиката на мъртвия се излъчва изключително силно, затова е много важно да насочите цялото си същество – мисъл, дух, воля, емоция – така, че цялата психика да тече към него и не толкова вече да му помага, колкото да се осъществи завещанието. Завещанието на умиращите е да предават своята психика и лъчите от нея да ги приемат живите мозъци.

Красивото на смъртта е, че тя погребва егото

Зовът ви трябва да бъде: „Потичай душа на (вашият близък) към мен, моят мозък е готов да те приеме“ – повтаряйте си тази формула често, особено първите няколко дни след настъпването на смъртта. Мозъкът е приемащото и поглъщащото, той абсорбира това, което излиза от мъртвия и затова е добре човек да бъде близо край умиращия. Нашите мозъци са готови да приемат завещанието и този зов няма да попречи на пътуването на душата, на нейната миграция. Напротив, когато душата на мъртвия идва към вас, тя ще пътува по-добре. Завещанието, приемете, че това е вода, която трябва да дойде във вашата почва, в почвата на вашият мозък. Хубаво е да запазите контакт с вашите починали близки, особено ако сте имали силна връзка с тях приживе. Вземете най-хубавите, любимите ви техни портрети и ги носете със себе си. Дълго време те ще ви помагат и ще ви дават насоки в трудните моменти.

Ние сме безсмъртни и нищо не можем да направим по въпроса! Въпросът е в това, дали сме осъзнати, че сме духове. 

Спомням си, когато баща ми умираше, той беше просветен човек, поет, каза ми: „Тимене, завещавам ти моя мозък и моята душа, тя отива с теб. – аз тогава заминавах за Америка – Отнеси я далеч, далеч от моя живот“. Някои хора усещат тези неща. Винаги, когато имах трудности моят баща ми се явяваше през нощта, той беше мой. Много е важно да се запази този контакт! Всички любими хора в първите няколко дни и седмици тъгуват, а след това ги хваща колелото на живота и това е неизбежно. Въпросът обаче е, не да се осланяме на безплодна тъга, а да вземаме плодовете на тъгата, да съхраняваме душата на мъртвия.

Голяма част от душата на умрелия остава у тези, които са живи. Това е доказано експериментално с квантови датчици, не е само според древните предания. Тези вълни остават, дори след години може да усетите как с някои негови движения, мисли и чувства, вие мислите и чувствате, възприемате дадени ситуации.

По семинари в чужбина често ме питат дали тези практики не пречат на мъртвия, на неговата душа да се откъсне от земното и да продължи еволюцията си – това не възпрепятства нейната миграция и ще ви обясня защо. По принцип душата ни е разхвърляна по целия ни живот и когато настъпи времето да си тръгнем оттук, ние имаме едва 1/5 от душата си, останалата част е разпръсната по нашите сюблимни мигове. Преди да умре, човек събира дори несъзнателно една част от душата си, а другата част остава несъбрана. Според това тези, които остават след него тук, те са по-големи конектори на неговата душа и те могат да я отпращат. Душата на мъртвия в миграцията, докато пътува, непрекъснато се възобновява и генерира от нашите мисли и спомени, т.е. ние изпращаме допълнителна енергия, за да пътува тя, затова не й пречим, а й помагаме. Тези практики са много полезни, както за вас, така и за вашите близки, напуснали този свят.

Много живи има, които са умрели. Това са хората на лъжата, на омразата, на насилието

Затова във всяко свободно време, вместо да го посветите на някое по-низше занимание – медитирайте, съсредоточавайте се, спомняйте си, пращайте вълни и най-вече приемайте вълните от вашите починали близки. Тази помощ, която ще окажете на мигриращата душа ще ви се връща години напред. Мъртвите са единствените психики, които не принадлежат на себе си, те винаги са готови да се отзоват. Те нямат вече занимание със себе си, затова изцяло принадлежат на нас, на другите и затова са най-не егоистични.

Някои хора си мислят, че прилагат погрешни практики като изпращат молитви душата на мъртвия да се отдели от земното и да продължи напред в еволюцията си. Това не е така, а точно обратното, защото когато изпращаме контакти оттук, ние помагаме на душата да пътува истински.

Психиката е нелокална, тя не е една рекичка, която може да спираме или да я връщаме към себе си. Тя е насочена във всички възможни посоки и всеки един призив към нея само увеличава общата й енергетична насоченост. В някои от лекциите си съм го представял така, запомнете този образ: душата на мъртвия не е една река, която тече по силоза надолу и ние я спираме с нашите призиви и молитви, за да ни обърне внимание. Нашите призиви не са егоистично спиране от нейния път, а обратното – чрез тях, ние увеличаваме нейната енергия, инжектираме в нея допълнителни сили. Никой не може да спре водата! Душата на мъртвия не е река, тя е езеро, което расте и става океан. Всяка душа се възвръща към своята praenomen (буквално – първо кръщелно име) или към обективната психика на Вселената. Всъщност, когато почиваме, нашата малка индивидуална душа тече във всички посоки, тя се разтваря, за да си възвърне световните размери. Praenomen е обективната психика на Вселената или Anima Mundi. От всеки един спомен и призив, дори той да бъде формулиран в егоистична обвивка: „Душа, обърни се малко към мен, защо ме оставяш тук самотен?!...“ – тя получава приток на енергия и сила. Душата не може да бъде спряна защото тя тече във всички посоки.

Последната и най-важна формула, която е добре да запомните и да знаете е, че ние трябва да забравим всичко – че сме били всичко, за да се родим и да си спомним всичко, за да умрем. Ние трябва да си спомним, за да умрем и да забравим, за да се родим. Какво означава това? Спомняйки си всичко, ние се завръщаме към нашата всеобща обективна психика, която се разпръсква отново по цялата Вселена, а за да се родим трябва да забравим всичките си множествени Аз-ове и да се имплантираме в едно единствено тяло.

Пропуснах да кажа, че днес е доказано, че умиращият излъчва нещо като радиация. Особено първият ден след настъпването на смъртта донякъде е опасно и малки деца не трябва да седят продължително време в близост до мъртвия. Ако душата на умрелия е млада и несилна тази радиация влияе като радиоактивност, малко е опасна и трябва да се дозира, но поне половин или един час е хубаво да се стои край починалия. Тези преживявания са тежки и скръбни, но те обогатяват и починалия, и нас. Трябва да се научим да си бъдем полезни и да извличаме плодовете на нашата скръб. 

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

© Портал12
Източник: Портал12

Коментари: 1
  • Feliz
    15.05.2017 г., 16:40 ч.
    0     0

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай