Как да помогнем на детето да се справя с агресията и гнева?

01.02.2016 г.
1843 прочитания
3 коментара
Добавена от:
Ник Сега
Вече на всички ни е ясно, че агресията е един от бичовете на съвременното ни, така наречено "Развито Общество". Причини за нея са алиенацията /отчуждаването/, усамотяването на хората, загубването и изкривяването на не малко човешки и морални ценности. Когато детето ни гневно избухва на улицата, пред хора, се изпотяваме от напрежение и неудобство. С периферното си зрение виждаме и буквално усещаме по тялото си вперените в нас недоволни погледи на минувачите, негативните коментари за невъзпитано поведение и слаб родителски контрол. В момент на стрес не знаем как да реагираме. А на всички ни е ясно, че на агресията не бива да се отговаря с агресия, защото това я засилва и в един момент тя става неконтролируема.

Как да помогнем на детето да се справи с гнева?
Детето ни е човешко същество и е напълно нормално в състояние на фрустрация (незадоволени нагласи и очаквания) то да реагира първосигнално, с гняв в различни неудоволствени за него ситуации.                                                                                                                                                
В такива случаи е добре да се изчака силният гняв на детето да се поуталожи и премине. Почти няма смисъл от разговори, уговорки в този момент, просто защото то не ни чува и думите ни могат само да доведат до още по-голямо ескалиране на гнева му.

Като отмине време, може да поговорим с детето за причината за гнева му. Без да го излагаме, разобличаваме и засрамваме публично пред останалите деца или възрастни. Колкото и да е малко, с детето може да се разисква. Така то, макар и по детски наивно, ще ни обясни защо се гневи. Това ще помогне на детето да осъзнае първопричината за гнева си.

Нека му покажем, че въпреки тези негови прояви, ние безусловно го обичаме и ценим като наше дете и човешко същество, но не бихме приели и аплодирали подобно поведение, точно напротив, то ни обижда като негови родители.

Да му обясним на достъпен език, че гневът е напълно нормално човешко чувство и не е срамно и страшно да изпитваш гняв, но гневът с нищо не помага, точно напротив - той руши и разваля отношения, той разплаква хората.

Да показваме ежедневно с поведението си, как интелигентно можем да изразяваме и собствения си гняв – чрез разяснителни разговори, без обидни думи и коментарии, без викане и крясъци. Нека не забравяме, че децата буквално копират и повтарят нашето родителско поведение, реплики и думи от ежедневието. Копират и след това говорно и телесно пресъздават нашите емоции, чувства, напрежение, страхове.

Нека не забравяме в разговорите за неприемливото детско поведение да санкционираме моментното, неприемливо  поведение, без да поставяме етикети на детето от рода „ти си много лошо дете“, „глупак“ и други подобни квалификации.

Нека се фокусираме върху силните и добрите качества на детето и често ги изтъкваме дори и пред околните. Това ще създаде у детето усещане, че е обичано и ценено въпреки всичко и че притежава редица положителни качества. Дори понякога да ги преувеличим, похвалата и поощрението вършат чудеса.

Нека се опитаме да го научим да се фокусира върху хубави неща и моменти в ежедневието - неща, които могат да го развеселят и разсмеят, които го правят щастливо в момента, като разходки сред природата, спорт, общуване и грижа за животни.

Така с любов и много разбиране успешно съвместно ще преодолеем гнева, напрежението и страховете на малчугана!

Автор Ивалина Денева
Източник: Портал 12

Коментари: 3
  • Ангелина Златева
    02.02.2016 г., 12:58 ч.
    0     0

    Всичко в живота ни е навързано. Добри навици - добър живот с добри отношения в него. Първо заобичайте самите себе си, приемете се такива, каквито сте, бъдете търпеливи към собствените си грешки, прощавайте си. След това се научете да прощавате и на другите и да търпите и техните капризи. При наличие на взаимно приемане и състрадание агресията не съществува.

  • Неда
    01.02.2016 г., 16:08 ч.
    0     0

    Хубави съвети сте дали. За съжаление в доста семейства се среща не търпение, а именно борба с агресията - обиди и шамари. Проблемът е как да се справим ние с нашата агресия, за да имаме търпението да изчакаме и да неутрализираме детската агресия... ?

  • Дилмана Гюрова
    01.02.2016 г., 15:48 ч.
    0     0

    Колко пъти ми се е случвало: детето се тръшка и търкаля, крещи с все сила в центъра на града за някоя "дреболия" - слагам в кавички, защото за нас големите един сладолед например е дреболия - пък аз потъвам от срам... То едно време нямаше и много за какво да се тръшкат, сега е друго - лъскави боклуци по витрините колкото щеш... За всичките тия години осъзнах едно - Няма смисъл да се борите с гнева, уважаеми родители! Страхът от гнева и борбата с него са безсмислени и неефективни.  

     

    Гневът има нужда от разбиране, състрадание, любов, уважение, защото той е резултат именно от липсата на тези чувства. Както сте си го отгледали, така ще ви гледа и то.

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай