Изгониха ли кукерските игри по Сирни Заговезни злите духове?

15.03.2016 г.
1269 прочитания
3 коментара
Добавена от:
Портал12
Сирни Заговезни е един от празниците, за който решихме да пишем след като отмина, а не в неговото навечерие. В тези “модерни” времена за прошката в неделя се изписа много. От това дали трябва да искаме и даваме прошка въобще, до това, че е едва ли не задължително да простим в този ден на всеки. Прошката, която даваме на себе си или искаме от близките си, е личен акт и за да е такъв, следва всеки да я направи вътрешно и непринудено както го чувства, без влияние на други мнения и наставления.

Именно и затова Портал12 се обърна към традициите на Сирни Заговезни и присъства на "41-ви традиционен празник на кукерите и маските" в село Айдемир. Чрез танци и прескачане на огън кукерите трябваше да прогонят злите духове и отворят пътя на обновлението.

За празника, за прошката и за повдигането на българския дух разговаряхме с един от кукерите - Георги Спасов – участник в игрите, заедно с групата към НЧ „Родолюбие 2006“, с. Айдемир, която изгони злото:

Разкажи ни за танца на вашата кукерска група и персонажите в него.
Ние пресъздадохме така наречения обичай „заораване“, който е типичен за Добруджа. Има няколко действия – заораване, засяване, минава след това грапата. Персонажите са стопанин, волове, сеяч, поп, мечка, дяволчета. Мечката има роля в борбата със стопанина, когато той влиза в нивата и тя симулира, че му разравя нивата. Имаме идея в следващите години да пресъздадем обичая с мачкане от мечката – тя влиза в нивата на стопанина, той ляга на земята и мечката го мачка за здраве. Дяволчетата тичат отстрани на кукерската група. Те са описанието на злото, така да се каже, което кукерите трябва да прогонят. Ролята на попа е накрая да отправи благословия за плодородна и благодатна година.
 
Започнаха да ни питат нещо няма ли да променим, да добавим нещо ново. Ние казваме, че нищо няма да променим, защото така се играе традиционно този танц. В различните области има различни кукерски групи, които от 50 години играят своя танц по един и същи начин, никой не го променя. Ние също няма да го променим, защото е традиционен за нашия край. Но догодина мислим да направим още един танц – жътва, и ще включим кукерите в жътвата.
 
Какво означава лично за теб празникът Сирни Заговезни?
Аз го свързвам най-вече с кукерските игри и с паленето на огъня във вечерта на празника. За игрите излизам с идеята, че човек се пречиства някак си и дава ново начало. Кукерският празник е символ на събуждането, на идващата пролет.
 
Вълнението е голямо, особено за децата, които участват с нас. Те все още едва се движат, не могат да бягат наравно с нас, измарят се бързо. Имахме конфронтации с по-възрастните в групата – те казваха да не допускаме деца, защото не могат да изнесат тая тежест на бягането. Но някои от нас се затъпиха за децата, защото ако сега някой им убие желанието, според мен те повече няма да дойдат. 

А смяташ ли, че е важно и традицията с искане и даване на прошка да съществува?
Да, но мисля че в последните години стана комерсиално да искаш прошка от всеки, който срещнеш в този ден. Според мен е по-важно да искаш прошка от хора, които са ти истински близки и навреме да си дадеш сметка за действията. Наскоро присъствах на погребение и се замислих, че хората не винаги са искрени един към друг и невинаги дават нужното уважение към близките в живота си. Кога отиват да го направят – когато чуят, че вече са загубили някого.  Затова няма смисъл да враждуваме и да си завиждаме, защото един ден всички ще си отидем и е важно всеки миг да споделяме заедно.

Можем ли да свържем двата ритуала на Сирни Заговезни – прошката и изгонването на злите сили, т.е. може ли да се каже, че чрез прошката ние се освобождаваме от тежкия товар на обидата и даваме път на благоденствието?
Да, със сигурност можем да направим такава връзка. Но не трябва да чакаш този ден, за да може един път в годината да се сетиш да искаш прошка от близките си, а в останалото време да правиш каквото си искаш, без да се съобразяваш с тях. Не е редно да чакаш празника Сирни Заговезни, за да отидеш при някого и да му поискаш прошка, за да се почувстваш един вид пречистен и след това да започнеш пак „на нова сметка“ така да се каже.

Днес сякаш живеем в егоистични времена, когато сме по-вторачени в себе си и рядко забелязваме света около нас и общността, в която живеем. Това води до една апатия сред хората. Вярата в традициите как може да ни помогне в този случай – да събудим хората от летаргията и затварянето в себе си, в които са изпаднали?
Наистина живеем във времена, в които сред хората все още има разделение. Например вчера през деня след кукерските игри и вечерта при паленето на огъня след като ние си тръгнахме от мегдана, хората се разотидоха. Не остана никой за хорото. В годините назад са се получавали големи мероприятия, не само на този празник. А сега хората, като че ли са затворени повече, отколкото искат да споделят и добро и лошо.

Но така или иначе според мен има някакво събуждане в нацията като цяло. Може би духът се повдига, провокиран от все по-тежкото мачкане, което получаваме от всички страни. Нашата коледарска група беше на Шипка за 3-ти март. Бяхме облечени с коледарските носии, ямурлуците. Поднесохме венец на паметника. Хората наоколо много ни се радваха и ни викаха “браво, браво!“. Със сигурност фолклорът е един от начините за повдигане на духа и обединяване на нацията ни. Дай Боже да виждаме повече хора, обединени около идеята за българския дух и традиции.

Разгледайте галериите със снимки от празника в раздел снимки.
 
Източник: Портал 12

Коментари: 3
  • Анна Поляна
    17.03.2016 г., 11:24 ч.
    1     0

    Дааа, изгониха ги Колкото по-шумни са хлопките и колкото по-шарени са маските, толкова повече зло се плаши и изчезва. При нас беше много шумно, шарено и весело

  • Марина
    16.03.2016 г., 08:44 ч.
    2     0

    Гледала съм кукери, много е вълнуващо! Трепка ти отвътре като им чуеш хлопките и като ги видиш такива хем красиви, хем страшни. Много важна традиция са кукерските игри, те наистина зареждат със силна енергия.

  • Традициите са живи
    15.03.2016 г., 17:59 ч.
    3     0

    Традициите ще се съживяват все повече и повече. Колкото и да ни мачкат, българите винаги се обръщаме към традициите в трудни времена! Винаги сме оцелявали и винаги така ще бъде! И не само ще оцелеем, но и ще се преродим! Ще има Ново Възраждане - културно и най-вече духовно!

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай