Избрани 12 цитата от Преподобна Стойна

22.12.2016 г.
12693 прочитания
0 коментара
Добавена от:
Портал12
Днес се навършват 83 години, откакто последната българска светица предава душата си в Божиите ръце. Тя се казва Стойна Димитрова, но е известна в цялата страна като Преподобна Стойна. Преподобна Стойна е явление от световен порядък, сравнимо само с изключителните феномени на човечеството. По този повод ви представяме 12 цитата от книгата за Преподобна Стойна на Неда Антонова – „Съвършената“, за да си спомним това същество с необикновени способности и да се поучим от нейната празнично смирена душевност, истинска еманация на извънредният богомилски стоицизъм, кроткост, скромност и съпричастие.

1.    „Бог не пречи на хората да грешат, щото за Него човешката воля е свещена, а човешкият избор – неотменим. Дай на човека свобода и ще познаеш духа му.“

2.    „Бог е добър и дава на човека онези болести, за които в околната на човека природа има лековити води, треви и камъни.“

3.    „Няма незнайни неща на света. Щом нещо е дадено от небесата, то е дадено да се знае. Небето няма тайни от нас. Ние си мислим, че имаме тайни от него.“

4.    „Понякога човек се гнуси да бъде брат на човека, но нека бъде брат поне на природата.“

5.    „За три неща никога не се плаче: за жив човек, за развален пазарлък и за хубаво време. Понякога като ни ощетява, Всевишният ни предпазва.“

6.    „В очите на Небесата нищо не е зло. Всичко е само наука. А никоя наука не е развлечение.“

7.    „Никой народ не идва на света ей-тъй за едното гезме. Всякой народ си има заръка: да е камък в темела на храма световен и да пребъдва според съдбата си.“

8.    „И хората, и народите са творение – едни от желязо, други от глина. А твоите хора, Боянке, са от дърво. От дрян са твоите – най-жилавото сред дървесата. То първо от всички цъфти през пролетта, а последно зрее. Късни ще са плодовете на твоя народ, но като наука целебни.“

9.    „Дадени ми бяха двете най-стръмни стълби за стигане горе до Силите: да се вдигам във въздуха, кога се моля, и да напускам тялото си за доста време, като го оставям да лежи ни живо, ни мъртво, а аз да ходя по времена и места незнайни, облечена само с едната си душа. Има и трето, но и преди, и сега ме е страх да го спомена. Ако хората знаят, че съм с него орисана, ще ме пребият с камъни, а може и да ме заколят... Ей тъй без нужда някаква, само от единия страх… Непостижимото за ума винаги ни се струва заплашително за живота…“

10.     „Никога не предвещавах смърт, дори когато я виждах. Защото и днес вярвам, че макар много рядко, Бог може да помилва душата и да я върне към земен живот.“

11.     „Още от малка се досещах,че душата е нещо като вода, дето върви що върви по земята, а подир се възнесе към небето и после се върне – я като дъжд, я като сняг, а като градоносен гняв Божий… Затуй обичах да гледам как вали. Виках си: душата на земята се връща.“

12.     „За светиите ме питате. И те са хора като нас. Само дето мисълта им е такава, че ги кара да светят и светлината им избива отвътре навън.Туй е разликата. Светецът не се ражда. Светец се става. Кога сътворявал земя и небе, Господ не е предвидил светии. Само някой и друг ангел, колкото да не е самин.
После туй, ангелите, взели да се зазяпват надоле къде земята и някои от тях изпопадали, па като се намерили между човеците, човеци станали. Но Небето не обедняло от туй. В същото време някои люде живеели тъй праведно и по Бога, че той ги припознал за ближни и ги вдигнал при Него си на небесата. Всеки жив е по нещо малко светия. И всеки от нас свети винаги, кога с помисъл или с дело се явява Бог за някое живо същество: не си стъпкал мравката по пътеката, макар че си бързал – ти ставаш неин светец-закрилник; изскубнал си, без да ти пречи, току-що засадено дръвче, ти си негов сатана. Иначе светците са най-просто творение – колкото по-нагоре накъм небето се намира едно нещо, толкова то е по-съвършено и просто. Виж къртица и птица. Най-трудните за разбиране работи се въдят по земята, Боянке, и са на два крака. Те искат всичко. А светецът иска само едно: да бъде полезен, да свети заради някого, да спаси нещо, да предпази и да помогне, да влее в главите на хората добри мисли и…ако трябва – да умре за тях.
След време всички ще станем светци, но не едновременно.“
Източник: Портал 12

Все още няма коментари. Бъди първият, който ще напише коментар!

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай