Истинската любов е извън пространстовото, времето и кармата

17.02.2017 г.
5397 прочитания
0 коментара
Добавена от:
Портал12
За всяка любов идва времето, съществува момент, в която се появява правилния човек и във всеки друг момент, ако се появи такъв, не е предопределения. Човек рядко цени момента, защото понякога узрява по-късно за него. Времето се явява кармичен определител на съдбата на всеки човек. Готовността за момента, когато е дошъл, непропускане на срока, в който съдбата те пита искаш или не,  приемането на това, което сега ти се дава, за да ти се даде следващото – така биваме оценявани дали сме пригодни да имаме това, което си мислим, че ни е нужно, а не според чувствата и нетърпението.

Защо много хора са объркани от любовта, която изпитват? Любовта, ако е истинска, не обърква, а оправя. Но не с всеки човек може да имаш отношения по съдба. Ние можем да обичаме и извън това, което съдбата позволява. Любовта е над пространството и времето, над кармата и ограничението, но възможността да имаме отношения с човека, когото обичаме точно в този живот е въпрос, подвластен на съдба и карма.

Човек е ум, сърце и воля. Можем да дадем сърцето само на Бог - сине мой, дай ми сърцето си..., на любимия, на човек, можем да дадем волята си, а за себе си следва да запазим ума - за да не ни манипулират.

Любовта е само към Бога. Любовта е извор, изворът дава прекомерно. Никой човек не може да понесе толкова много или такава сила, чистота. Към друг човек - обич! Обичта е обмен. Ако има обмен. Мнозина смятат, че ако те обичат, задължително трябва да им отвърнат. Следва да внимаваме има ли обмен, спрял ли е и да приемем нещата или да възобновим обмена. Понякога той просто се е изразходил за този живот и няма как да продължи. Това е факт. Истината е, че ни трябва обмен, а не точно този човек.

Изборът е един от най-важните кармични определители в живота ни. Изборът е компресиране на времето, след което то тече по начинът, който следва от този избор. Хванеш ли се на хорото, може само да го играеш. За по-издигнатите духовно хора, обаче, и за области, в които сме се усъвършенствали, изборът се превръща в това да си спомня, защо съм избрал това преди да се родя. Може да кажем, тогава, че става въпрос за два вида избор - направен горе, който предопределя какво ни е писано, неизменното вече тук и сега по избор на свободната ни воля, който съдбата ни чака в определен срок да направим.

Младото вино е като новата любов – опиянява. Старото вино е или вкиснало, или шампанизирано – дълго подтиквано, то е или неизживяно и развалено, или непосилно за възрастта и като фойерверк отлита еднократно.

Любовта е различно нещо от обичта. Никой човек на земята не иска да приеме, че трябва да се откаже от любовта си, защото не му е позволено в този живот да я реализира като обич и обмен с любимия си човек. Не можеш да прекратиш любовта само защото съдбата не ти дава шанс точно сега. Това изтърпяване да дойде момента шампанизира любовта за следващия живот. Стаените чувства след няколко живота ние вече не ги помним дали са били омраза или любов. Щом са  прекипели, те вече са образували алкохол в себе си и опияняват.

Така, кармичните врагове се срещат и отношенията им са поставени вече на любовна основа, а не на старата вибрация, свързана с делене, вражда, омраза. Времето и животите ни създават среда, в която в крайна сметка всичко се превръща в .любов.

И тогава се оказва, че възможността да обичаш и да си обичан е по-важна от това кой ти е враг или каква е кармичната ти вина. Така кармата се трансформира по един уникален начин. Не смятайте, че сте наказани, защото съдбата не ви е дала шанс да проявите нещо. То ще се умножи, натрупа и складира във времето и ще прояви някога, някъде – в наследниците и в бъдещи ваши животи едновременно.

Интересна същност имат желанията ни. Те са като акумулатори, които натрупват енергия за вечността. Ние сме като деца, които си играят със собствените си желания, не разбирайки докъде ще ни закара това и най-важното – кога.

Трябва да разберем следното: всяка неизживяна любов се превръща в потенциална в бъдеще, а всяка любов или всяко нещо, което изберем и решим да реализираме минава в потенциално проектиране и се изразходва. Това, което най-много зависи от нашата свободна воля, това е да дадем ход, шанс на нещата да започнат. Началният миг на това във времето се определя според момента на попадането си в целия процес, ход, края и резултатите след това. Знаем ли началния момент, според зависимостите на кодовете на съдбата, всичко друго вече е ясно установено като път, последици, близки и далечни, окончателни резултати.

Всеки миг и всеки ден това, което зависи от нас е само следното: да оставим в кинетично състояние или да оставим в потенциал всяка една възможност. Има малко или понякога само един момент, които отключват пълната сила  на едно явление. Това може да се случи само, ако не пропуснем мига или ако го улучим с разбиране.

А. Лапевска
Център Кодове на съдбата,
тел.:0895/701268
Източник: Портал12

Все още няма коментари. Бъди първият, който ще напише коментар!

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай