Ириния Делина: Съзнанието е отговорност. То е границата на Световете!

14.08.2016 г.
20464 прочитания
2 коментара
Добавена от:
Портал12
Цялата ни разумност се свежда до 20 века конвулсии и е макроскопична по своите размери. Еволюционно не може да се очаква от нас да знаем какво е зло и какво е добро. Затова и боговете ни са такива - от изтерзания Спасител до вегетиращия Буда - проектираме своята обърканост върху екрана на вечността. Но ако трябва да надмогнем себе си - то злото е много повече в желанието да се приобщим към божественото, отколкото доброто.
 
Имаме два пътя -  волята и вродения инстинкт за уникалност - всяко съзнание е един малък абсолют и прави излишни всички останали - затова индивидуалността и злото са синоними, а там където имаме по-нисши форми на разумност - доминиране чрез себеподобие - ако се изпълни желанието на само една двойка листни въшки, то много скоро на земята няма да има друг вид живот.
 
Злото е откъсването от цялото, първородния грях, доминирането на едното. Но съзнанието, както и светлината, е спектър и така както с една част от светлината ние наблюдаваме другата и я превръщаме във видима, така с една част от съзнанието, ние наблюдаваме останалата - а този остатък от съзнанието е Космоса или Вселената.

Как звездите общуват телепатично и как умът може да е извън Вселената? (ОТГОВОРИ)
 
Съзнанието ни е дадено за да присъстваме в света на безкрайно голямото и безкрайно малкото, да бъдем тяхната комуникация, това което модерната физика откри като мега и ултра-микро, и всеки опит да избягаме и да останем заклещени в микросвета с неговите микро-проблеми е по дефиниция зло. Макар и въоръжени с най-съвършената техника ние преекспонираме един безкрайно тесен отрязък от спектъра на съзнанието, и то по най-агресивния и вирулентен начин. Получава се едно фоново насищане с несигурност, тревожност, агресивност и страх, така сякаш че сме лишени изначално от нещо.
 
Лишени сме от свободата, но не като избор, а като всевъзможност, като осъзнатост на това че сме тук, точно тук и сега, и че всяка наша мисъл взаимодейства много повече с цялата вселена отколкото със собствения ни мозък, и че сме единствената връзка между безкрайно голямото и безкрайно малкото. Съзнанието е отговорност спрямо тези светове които не притежава, и свобода спрямо тези, които притежава. То е границата на световете, а не светлината.


Автор: Ириния Делина | Портал12
Източник: Портал12

Коментари: 2
  • Дамян Гюзелев
    15.08.2016 г., 11:10 ч.
    2     0

    Примерът с листните въшки ме доведе до мисълта колко ли много хора има със съзнание на листни въшки... и всъщност колко красиво е многообразието на човешките съзнания - колко ли много са те? Може би никога няма да знаем, но за тези, които разбират - винаги могат да си сверят часовника (поне донякъде) докъде са стигнали и колко още им остава по пътя...

  • Теодора
    14.08.2016 г., 14:37 ч.
    1     0

    Респект!

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай