Георги Лефтеров - Майсторът, който дарява хляб и надежда (ИНТЕРВЮ)

31.05.2016 г.
2930 прочитания
0 коментара
Добавена от:
Портал12
Вече шеста година Майсторът Георги Лефтеров прави "Ден на Подареният хляб" в своята пекарна в Пловдив. Това е ден, в които майсторът прави и подарява всичкия хляб на всеки, който влезе в пекарната. Той прави това с идеята, че всеки един занаятчия може да даде от себе си един безплатен ден на всички.

Тази година "Ден на Подареният хляб" ще бъде светлият 1 (първи) юни - "Денят на детето", денят на нашето бъдеще.

От 10.00 ч. до 16.00 ч. пред Пекарната на Майстора ще се проведе и безплатен урок за деца. Ще се меси, говори и пече, а приятелите на Майстора от "Храната на Пловдив", ще мажат дебели филии с лютеница, ще поръсват с подправки, ще черпят с домашни бабеци и колбаси.
За традициите, приемствеността и любовта към хляба Портал12 разговаря с Майстора Георги Лефтеров - човек, приел професията си за мисия да разпространява познанието за живия хляб и да предава занаята на тези, които Бог праща, както ни каза самият той!

Разкажете за инициативата - тя се провежда вече за поредна шеста година.
Тази инициатива осъществявам откакто отворих пекарната си през първата работна година. Основната идея е всеки един занаятчия, в буквален смисъл, един ден през годината да дава безплатно своя продукт и да показва майсторството на своя занаят, светът определено ще стане по-добър. Тази моя идея се превърна в традиция, много от моите ученици в страната я приеха и продължиха в градовете, където отвориха пекарни.

Тази година разширявате инициативата, кажете ни как?
За първа година тази година се присъедини и асоциацията Храната на Пловдив. Това е едно ново сдружение от производители на чисти, стари храни от региона.

Нейната мисия е да пази и възражда автентичността на българската храна. Дотам сме стигнали, че в Италия няма хубава пица, тъй като там пицата е станала корпоративен бизнес. Така и в България няма хубава баница, защото не е истинската баница, която я помним от нашите детски години. Говорим за това, че хората изпадат в меркантилността да гонят парите и да използват всичко, което е по-модрено и всичко, което е по-бързо и по-евтино. Така хем се тровим, хем губим и традициите. Това е основната ни война, бих казал като цяло.

В тази връзка, хлябът последните години е доста заклеймен като вредна храна, като храна, която трябва да бъде изоставена. Каква е разликата между живия хляб и хляба на конвейер?
Разликата е в технологията на правене на хляб. Нормалното втасване на хляба е четири часа, второстепенно още един час, печене – още половин-един час. В момента - от замесването до нарязването на хляба на филийки, целият процес трае един час и 54 минути. Нали разбирате каква е разликата? Това е разликата между бавните ферментации, за които се изисква време, и бързите неща.

Да поговорим за хляба като символ – той присъства във всички стари легенди, учения, митологии. Каква е връзката с хляба според Вас?
Първо трябва да знаем историята на хляба. Историята на хляба - това, което ние знаем, а тя може би е още по-стара, е че хлябът идва от Древен Египет. Точно на пирамидите е показано как хората са си правели хляб. И първите хора, които са се занимавали с направата на хляб, са били жреците на храма на Озирис. Но първо те са направили божествения напитък – ечемичената бира. А тогава са направили и божествената храна. От тогава, чак до 13-ти век, по принцип хлябът се е правил само в  манастири и храмове. След това се появяват и първите закони, в които разрешават да има отделни пекарни. А хлябът е неразривно свързан с нашите вярвания и обичаи, като връзка със земята - от раждането, от посрещането с пита, до изпращането – раздаване на пита.

Да се върнем към празника. Избрали сте Първи юни – Денят на детето...
Тази година избрахме първи юни, понеже имаме много деца в нашата компания. Отделно при нас ще дойдат много деца. Ние очакваме на Първи юни пред пекарната поне стотина деца.

Този безплатен урок за децата сигурно има и специална цел и задача, освен забавлението. Какво искате да покажете, да събудите в децата?
Аз по принцип пред пекарната съм сложил две огромни маси и почти всяка събота показвам абсолютно безплатно как и какво е това хлябът, откъде идва и какво дава. Проблемът е, че децата в последно време не знаят не само от къде идва той, не само как се прави, а даже не знаят откъде идва брашното. Не правят разлика между хлябовете. Идеята е детето да се запали и да чувства именно правилния, истинския хляб.

И вие като майстор смятате ли, че занаятите и самото занаятчийство имат бъдеще и към него все повече се проявява интерес от младите хора? Вие обучавате млади хора. Каква е тенденцията през годините?
Не само забелязвам увеличен интерес, ами много се радвам от това. Ще ви кажа примерно само за град Пловдив, само за последните няма и четири месеца, отвориха още 14 малки пекарнички, в които хората се стараят да правят по-хубав хляб. Пекарни, които са в чисто квартален вариант. Тоест, връщаме се обратно към малките занаятчийски изделия, особено в храната, но и не само. Забелязва се един засилен интерес към занаятчийството като свободна професия за младите хора.

Искате да кажете, че младите хора все повече избират трудния път на независимостта, на малкия семеен бизнес ?
Точно така. Всеки човек трябва да си има собствено място и собствено желание и любов за нещата, които иска да прави. Не е въпросът да станеш в шест, да отидеш да изкарваш часовете от деня някъде заробен като някоя мишка и накрая на деня да пиеш една ракия и да си мислиш, че си щастлив. Истината е, че човек става щастлив, когато успява да създаде нещо, което е качествено и хората го оценяват. Раздавайки своя труд и енергия в полза на хората около теб, ти ставаш истински щастлив!
 
Източник: Портал12, Таня Борисова

Все още няма коментари. Бъди първият, който ще напише коментар!

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай