Genesis Orchestra на Йордан Камджалов – нова страница в културната ни история

20.07.2016 г.
6372 прочитания
1 коментар
Добавена от:
Портал12
На 6.04.2016 г. в препълнената концертна зала „България” се състоя  очаква­ната първа среща на основания от Йордан Камджалов Genesis Orchestraкато поредна новаторска проява след създадената през 2014 г. от него Музикална лаборатория за Човека. Обединяващ изявени български изпълнители, „Genesis Orchestra” възражда на българска територия идеята и естетиката на Междуна­род­ния ансамбъл „Innorelatio”, с който Маестро Камджалов точно преди десет години в Берлин успява да съчетае в едно органично цяло преимуществата на източно- и западноевропейското изпълнителско изкуство и традиция. Като негово идейно продължение, „Genesis Orchestra” е център на иновативен концептуален проект, замислен да дава нови измерения за развитие на културното пространство. С основаването на „Genesis Orchestra” се полага началото и на своеобразна оркестрова академия към него, която открива пред младите таланти възможност да черпят безвъз­мезд­но опит, знания и репертоар в личен контакт с именити професи­она­листи.

От естетично оформената програма, въздействаща с универсалното и вдъхно­вя­­ва­що мото от „Одата на Радостта” на Шилер „Прегърнете се, милиони!”, слушателят получава информация не само за солистите Гергана Гергинова (сопран), Виолета Радомирова (алт), Георги Султанов (тенор) и Мартин Цонев (бас), но и за премиерния състав на оркестъра за този предсезонен концерт.



Обединени от музиката на Вагнер и Бетовен, оркестранти и хористи, в артис­тич­но единение с диригента Йордан Камджалов, съпреживяват и творят завладя­ва­щото по дух, съдържание и форма послание на замисления и публично огласен про­ект. Под вдъхновяващата палка на диригента преобразените изпълнители постигат забележителна интонация и фразировка, едва доловими пианисими, изригващи фортисими, рядка интензивност на звука.

Отдавна в зала „България” слушателите не са били така силно разтърсвани, като че не от музиката, а от виб­ра­циите на Вселената.

В интерпретационно отношение, за артистичния директор и главен диригент Йордан Камджалов „Симфония № 9” на Бетовен  е творба на трансформацията, на екстаза, на творчес­кия стремеж към новото, монументален звуков свят, който привлича като „магнит”. Още с първите такто­ве и последвалото музикално разгръщане на темите, внима­нието на слушателя е приковано от свръхпосланието на композитора, вложено в тази „творба на абсо­лют­ната революция” както във формално, така и в съдържателно отношение. А когато зазвучава финалът с „Одата на Радостта”, звуковият поток се възприема като велико и съдбовно откровение.

Първото изпълнение на симфонията през 1824 г. във Виена, осъществено преди смъртта на автора, възбужда до краен предел слушателската аудитория. Овациите са така неудържими, че на публиката се забранява всеобщият порив на екзалтация да надхвърли триумфа, възможен и допустим по предназначение само за австрийския император. В годините на великото пробуждане на Европа, във Вие­на се засилва влиянието на идеите за свобода и равенство, възвестени от Френ­­ската революция. Многочислени тайни агенти, проникали във всички слоеве на обществото, заливат града на музиката. В разговорните си тетрадки Бетовен предупреждава често със забързания си почерк: „Тихо! Внимание, тук, (има) шпионин!“ Три  години след събитието, останало в паметта на музикалната столица, Бетовен ще привърши земния си път на 26.03.1827 г.
Може би случайно, но именно на тази дата през 1778 г. Бетовен изнася своя първи концерт в Бон. Бащата на осемгодишния Лудвиг обявява, че малкият пиа­нист е само на шест години, за да го представи за вундеркинд, мечтаейки синът му да постигне славата на Моцарт. И наистина, въздействието е впечат­ля­ва­що. Развълнуваните почитатели, между които са цигуларят Карл Аменда, семей­ства Райс и фон Бройнинг, д-р Франц Вегелер и други ще останат верни приятели и спътници в творческия път на композитора за цял живот. Единадесет години след първия си концерт, младият Бетовен ще се срещне през 1787 г. във Виена с Мо­царт, надявайки се да стане негов ученик. Слушайки импровизациите на Бетовен, Моцарт възкликва: „Той ще накара всички да говорят за него”.



Четвърта част на „Симфония № 9” е върху Шилеровата „Ода на Радостта”, сътворена през 1785 г. по молба на близкия приятел на поета и негов издател, Кристиан Готфрид Кьорнер, и преработена през 1793 г. За посланието на гениалния поет към хората като към „Братя!” Бетовен намира музикално въплъщение на възвисяващата истина, заложена в стиховете на Шилер, която надхвърля земните рамки в полета й към висините на отвъдпланетните простран­ства. Мощният израз на радостта разкрива окриления човешки порив, предначер­тан и даден от Бога като дар на безмерната човешка радост, копнеж и извор на живот в едно.

Когато младият Ференц Лист отива на прослушване при Бетовен, композ­ито­рът, впечатлен от необикновеното дарование, прегръща и целува младежа. И Лист ще запомни за цял живот тази вълнуваща среща. В пътя си на музикант, като убедено търсещ нови музикални хоризонти и гениален интерпретатор на Бетовен, Лист ще израсне и като своебразен духовен мост към музикалния свят на Рихард Вагнер.

Всеобщата свобода и красота вдъхновяват не само Бетовен, но и Вагнер, който е обладан от вяра в музикалното постигане на световната хармония. Навяр­но под мощното влияние на Шопенхауер, космологичният му поглед се превръща в мисти­чен символ, който е в основата както на философската му концепция за музиката, така и на прозрението за овладяване на звуковия свят чрез космичния поток на безкрайната мелодия.



Концертът на „Genesis Orchestra” бе открит с „Встъпление и смъртта на Изолда” из „Тристан и Изолда” на Рихард Ваг­нер. Под палката на Йордан Камджа­лов музиката въвлече слушателите в неповторимия и мистичен звуков свят на Вагнер. Както е отбелязано в Програмата, говорейки за творбата, диригентът споделя, че нейната абсо­лют­но ирационална сила „носи в себе си потенциал за ка­тар­зис”, претворената сила на който завладя хипнотично слуш­ате­лите в концертната зала. Една сила, „която може да осво­­бож­дава, която може да обединява на пръв поглед несъвместими неща, късаща всички бентове и окови”. За Йордан Камджалов това „метафизично освобождение“ може да бъде постигнато само чрез великата „сила на любовта“ – една Вагнерова идея, с която диригентът се идентифицира напълно. Чрез музиката Камджалов изтръгва духа на звуковата хармония като триумфи­ра­що единение на оркестър и композиторска инвенция.

През 1828 г. Вагнер взима първи уроци по музика в Лайпцигската църква „Св. Тома”, където преди повече от век са отеквали стъпките на Йохан Себастиан Бах, а само година преди това, на 26 март, в деня на своя първи концерт в Бон,  Бетовен преминава границата на живота и поема пътя към безсмъртието. Годи­на­та е 1827.

В диригентския порив на Йордан Камджалов скритият смисъл на звучащия оркестър напомня за древен античен хор и потвърждава звуковата му воля, безмерно надхвърляйки паметта на вечния човешки стремеж към непостижимите  небесни сфери. Интерпретацията му внушава титанизма на поривния устрем в човешката история, на който Бетовен дава израз, продължен и в мистичното предусещане за постигнатото тържество на Духа у Вагнер.

В „Симфония № 9” Камджалов успява да разкрие придадените от Бетовен нови смислови значения на Шилеровия текст. Той оживява с вдъхновения патос на хористите, призовани от харизматичния талант на диригента и мистичната им вяра в освобождаващата сила на музиката. Безсмъртният повик на поета „Пре­гър­­­не­те се, милиони!” в българския превод на Асен Разцветников е поместен в Програ­мата на концерта, който се осъществява под патронажа на кмета на София, госпожа Йорданка Фандъкова:

...Прегърнете днес, о, люде,
целий свят вий със любов!
Братя, звездния покров
крие Бог - там Бог е буден;
Кой чела  ви свежда, люде?
Там над звездния покров,
над звездите, Бог е буден!

Случайно или не, премиерният концерт в зала „България” на 6.04.2016 г. съвпада с поражението на Наполеон, който на 6.04.1814 г. в двореца Фонтенбло при Париж се отрича от престола, абдикирайки от властовите си имперски амбиции. Десет години преди това, при вестта от 1804 г., че Наполеон се обявява за император, 34-годишният Бетовен зачерква възмутен посвещението на френския генерал върху новата си „Симфония № 3”. Композиторът преживява вестта като лично поражение с думите: „Той... също е обикновен човек. Сега ще потъпква с краката си всички човешки права и ще стане тиранин”.

Композиторът създава „Симфония № 9” през 1822 г., макар че темата на част ІІ е нахвърлена още през 1815 г. С четирите части - Allegro, Molto vivace, Adagio molto и Presto с „Одата на Радостта” - Бетовеновият гений постига съвършена музикална конструкция. Текстът на Шилер открива пред композитора свят, прегърнат от любов - състояние, което в поривния си копнеж е не само човешка истина, а истина, зададена от Бога. Затова изпълнението на диригента Йордан Камджалов ни приближава към феномена на „едно все още футурис­тично звучащо послание, което ние, хората, даже и след векове още не сме успели да реализираме”. И защото „възникването на творбата преди почти 200 години е като появата на една съвсем нова звезда някъде в универсума, чиято светлина още не е достигнала нашата планета”(из интервю на Йордан Камджалов в Западната преса). В този смисъл е твърдението му, че „световната премиера на 9та Симфония на Бетовен... още не е осъщест­вена.” Истинска привилегия е да се работи, да се дълбае и „открива” потенциала на вложените в творбата послания по пътя „към екстаза, към освобождението, ...към новото”.

Вечната идея за свобода и съвършенство на човешкия дух завладява умовете на Ренесанса. Почти два века преди Бетовен тя е въплътена в утопията на Томазо Кампанела (1568 -1639) „Градът на слънцето”. Авторът е убеден в абсолютната необходимост от хармонично съчетание на човешката съдба с всеобщата хармо­ния, на което съответства единството от могъщество, премъдрост и любов в зада­де­ното от Бога мистично съзерцание. Така във времето след падането на Басти­лията пребъдва надеждата, че с опита на рационалната мъдрост и с порива към свобода е възможно постигането на истината, която открива пътя на човешката радост към всеобщата световна хармония.

Оркестър и хор в зала „България” бяха въвлечени в мощно звучене от  асоциациите и представите на диригента за „Сътворение-Генезис” в част І, „Воля-Движение” в част ІІ, в прехода „Копнеж-Блаженство” на част ІІІ, за да изригне звуковият поток в част ІV „Екстаз и Пътят към Него” като неповто­ри­мо изживя­ване със силата на отвъден и разтърсващ ток, преминал през залата с екзалтацията на всечовешки триумф. Толкова силно, че през отворените прозорци бушуващата навън буря изглежда беше приканена да избухне под палката на магичния и вдъхновяващ жест на диригента.

При всеобщите и нестихващи овации на слушателите, в мен нахлу спомена за празничното изпълнение на „Симфония № 9” по време на новогодишния концерт на 31.ХІІ.2013 г. в Конгресната зала на Хайделберг под диригентството на Генералния музикален директор Йордан Камджалов. Възторженото множество не можеше да сдържи сълзите в очите си, очакващо в настояващи вълни от аплодис­мен­ти да изживее отново и отново мига на всеобща радост. Изпълнението взриви публиката. С отзвучаването на финалните акорди Йордан Камджалов се обърна към зрителите и ги прикани да запеят заедно с хора още веднъж „Одата на Радостта”. След възторжения финал на оркестър, солисти и хор и нестихващите ръко­пляс­кания на публиката, дълго време всички в залата останаха прави. Не се разо­ти­ва­ха, притихнали под въздействието на изключителното изживяване от новия интерпретационен прочит на Йордан Камджалов, който поднесе на слушателите едно освободено от всякаква рутина изпълнение. Интерпретацията му постигна космически внушения за човешката хармония и братството между хората. Не случайно в немската преса името на Генералния музикален директор-визионер се цитира като „начало на нова епоха в културния живот на Хайделберг”.  

Незабравимо остава неописуемото тържество на всечовешката свобода и красота, чийто скрит смисъл оживя и неотразимо завладя всички чрез интерпрета­цията на Камджалов и на 6.04.2016 г. в зала „България” - необикновено съвременно съпрежи­вя­ване на музикалната истина за вечните идеи, чиято вдъхновяваща сила продължава да вълнува милиони хора и през ХХІ век.



Възвестени по време на Великата френска революция, те вълнуват и подхранват интереса на Бетовен към изпитанията и страстите на френския музикален живот и особено към компози­рания от Керубини „Реквием в до минор”. Последното желание на компо­зи­тора е този Реквием да прозвучи на погребението му, събрало над двадесет хиляди виенчани и поклонници на неговия талант. „Одата на Радостта” в наше време се е превърнала във вдъхновяващ химн на Европа. Съвременна Европа търси истината и човешкото измерение на Радостта във време, когато всеобщата свобода и красота отново са застрашени в свят, в който повикът „Прегърнете се, милиони!” разтърсва с посланието си и с неувях­ва­щата надежда за тържество на истинската човешка радост.
 
 
Автор: проф. д. изк.н. д-р Спартак Паскалевски 


 
Източник: Портал12

Коментари: 1
  • Владимир
    24.07.2016 г., 08:58 ч.
    0     0

    Прекрасно! Кои са Гергана Гергинова и Виолета Радомирова?

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай