Фотограф издава книга за изчезващите манастири. Приходите дарява за възстановяване на 2 храма (ИНТЕРВЮ)

14.07.2016 г.
3213 прочитания
2 коментара
Добавена от:
Портал12
Портал12 продължава традицията да публикува позитивни примери за инициативи, които целят опазване на културно-историческото наследство на България. В този материал ще се запознаете с поредния човек, който вярва в избраната от него цел и e воден от чист идеал за нещо добро.

Много от манастирите в България са застрашени от пълна разруха или са в критична близост до нея. Възстановяването на религиозни храмове у нас е стимулирано от 2007-а година насам предимно от стремежа за усвояване на европейски субсидии по Програмата за развитие на селските райони, но не и като целеви независими инвестиции за възстановяване на тези места.

В голяма част от изпълнените с история, но изоставени днес манастири, не се влагат ресурси, откъснати са от обществеността и остават в дълбока сянка. Фотографът Мартин Балтаджиев от години пътува, търси такива свети места и ги заснема. С времето вижда, че разрухата става все по-голяма и през месец май т.г. предприема инициатива за издаване на книга - пътеводител с име "Изгубената вяра - последно отворени врати".

Портал12 разговаря с Мартин за проекта и какво ще направи със събраните средства:


Пътувате, търсите и заснемате свети места, забравени от днешните потомци на българите от една друга епоха, които са слагали изграждането на храма и школото преди всичко останало. Коя е изгубената вяра, която запечатвате във вашите фотоси и която ви подтикна към тази инициатива?

Изгубената вяра. Тази метафора ми дойде на ум, докато търсих тези свети места в годините. Много от тях откривах трудно, с проучване, преходи. Пътеките до тях са обрасли с коприва и трева, вратите на църквите са се разсъхнали с годините и се отварят все по-трудно, а вероятно и за последно. Стенописите са поругани от недобросъвестни хора или влагата е сложила край на голяма част от тях. Tова е част от „Изгубената вяра“ - да разрушиш неща, градени в миналото и съхранили нашите история и духовни ценности. Книгата ще се казва 'Изгубената вяра – Последно отворени врати“.

манастир в забвение


Разкажете ни каква е идеята на вашата инициатива „Изгубената вяра“ и какво искате да провокирате у хората?

Идеята, както всички хубави неща, възникна съвсем спонтанно у мен, но не и случайно. Искам да съхраня с този продукт-книга сегашното състояние на тези свети места, показвайки разрухата и трудностите на хора, които стопанисват част от тях. Някои от нестопанисваните рухнаха напълно, докато преди няколко години не беше така. Книгата е послание, което ще остави следа в читателите, а това е важно начало за бъдещи действия към тези манастири, които остават в сянка. Много манастирски комплекси в България се радват на финансиране, тъй като са разположени на апетитни места, до тях има изградени пътища, туризъм, съответно интерес (продават се свещи, икони, ракия, мед). Обектите в книгата показват контраста и тънат в забрава.

изгубената вяра

В миналото нашите предци не само, че са създавали храмовете с много труд, лишения, често дори тайно с риск за живота си, но и са влагали в тези храмове едни дълбоки послания, които виждаме и във вашите снимки по полуразрушените стенописи. Какво са искали според вас да ни завещаят те?

Докато пиша текстове за книгата, срещнах интересни исторически данни за тях. Само си представете как са се преписвали книги в тъмните стаички, на свещи, какво ли желание са имали хората да оставят своя отпечатък върху историята ни. Дори след опожаряване, тези хора отново и отново са изграждали всичко от основи – сгради, стенописи, архитектура…В някои са обособявали Килийни училища, за да бъдат запазени ценностите в страшните времена.

На някои от снимките, които нашият екип разгледа, видяхме изключително древни символи, вплетени в стенописите и камъните на тези обители. За какво говорят те?Символите са такива, каквито са били вярванията, канонът.Някои са масонски. Доста се позовават на митове, легенди. Тези символи се тълкуват по различен начин, но носят скрити послания. Има задълбочени книги, в които са описани.

последно отворени врати

В едно наше интервю с историк Елица Димова тя разказа как цар Иван Александър е имал една важна цел пред себе си - възстановяването на всички манастири в царството, сякаш е подготвял съхранението на вярата. Можем ли да направим аналогия с наши дни?

Ще ми се да има някаква аналогия, но съм песимист в това отношение, тъй като голяма част от тези свети места в наши дни са почти сринати до основи, а останалите, които биват стопанисвани, се крепят благодарение на усилието на хората, живеещи там. За сравнение мога да дам близки до нас държави, като Румъния, Македония, Гърция, полуостров Атон, Сърбия, Хърватска, в които съм снимал неведнъж. Там хората полагат невероятни усилия, труд, влагат ресурси за туризъм, строежи на църкви, реставрация и на този етап успяват да съхранят ценностите си.

Загубихме ли в днешното си ежедневие връзката с Духа и Бога, чрез който да съграждаме, вместо да рушим?

Материализмът, неправилното образование, прогресът до голяма степен ни повлякоха в това да прекъснем тази връзка. Социализмът също. През 1962 година насилствено е съборен Габровският девически манастир със заповед от държавата. Монахините някак успели да приберат част от иконите, други били разграбени. Това е един „пример“, с който е трябвало едва ли не „да се гордеем“…Проблем е и липсата на монаси, които да стопанисват рушащи се манастири.

стенописи

Парите от инициативата с издаването на книгата „Изгубената вяра“ ще бъдат дадени за възстановяването на два манастира. Кои са те и с какво са привлекли вниманието Ви?

Много манастири се нуждаят от средства и подкрепа, но насочих вниманието си към два: Зелениковския и Шумския. Те нямат нужда от пълно възстановяване, но се стопанисват от възрастни хора, които се справят сами с почти всичко и са нужни средства и труд. В Шумския манастир до скоро нямаше ток, а Зелениковският е труднодостъпен и го стопанисва възрастна жена (условията там са примитивни, няма ток).

Как може да бъде подпомогната Вашата инициатива?

Издаването на книга в днешно време е трудно начинание, особено когато е за благотворителна кауза. Инициативата ми и работата по снимане на кадри, редакция, графично оформление, печат разчитат изцяло на доброволни дарения, с които да се случи това, но и споделянето е в голям плюс. Поставих си голяма цел, но съм амбициозен и всеотдаен в начинанията, с които се захващам и нещата се случват. Дано в бъдеще успея да реализирам втори тираж.

разруха в манастира

Кога да очакваме появата на книгата, ако инициативата по набиране на средства бъде успешна?

Работя по обработка на кадрите, с които разполагам, текстовете, предстоят редакция, предпечат, печат. Времево съм зает и с набирането на средства. Живот и здраве, ако нещата вървят по план и успея да събера нужната сума, ще имам готов продукт в първото тримесечие на 2017-а година.


Може да се свържете с Мартин на e-mail martooo@abv.bg, facebook, на телефон 0877477127, да споделите или да подкрепите идеята с дарение:

Банкова сметка за дарения:
Пощенска банка (Юробанк)
Мартин Петров Балтаджиев
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
 
Източник: Портал12

Коментари: 2
  • Юлияна Горанова
    14.07.2016 г., 23:02 ч.
    4     0

    Успех,лъжицата е голяма,но си струва да опитате.

  • Дилмана Гюрова
    14.07.2016 г., 20:43 ч.
    3     0

    На добър час, Човеко!

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай