Елеазар Хараш - Тайната на смъртта (ВИДЕО ИНТЕРВЮ)

12.11.2016 г.
30345 прочитания
6 коментара
Добавена от:
Портал12
Представяме ви интервю с Елеазар Хараш по темата за смъртта и починалите ни близки. Тъй като това интервю се оказа доста дълго, имайте предвид, че първите 12 минути са “загряване по темата”, след това до 70-а минута е навлизане в дълбочина, а до края на интервюто са всички въпроси на зрителите на Портал12, включително въпросите за кремацията, самоубийството, семейните констелации, връзката с роднини, навлизането на починалите в нашия свят, сънищата с починали, обредите, дрехите и вещите на починалите, проникване в Акашовите записи, практики и молитви за починали и още...​
* интервю на Борислав Борисов, Портал12


Здравейте г-н Хараш, в днешното интервю темата е за смъртта - “Тайната на смъртта”. Възприемането ни като индивидуалности в този Свят, въпросът за Аз-а. Той ли е разковничето в страхът ни от смъртта? Загубата на Аз-а. Запазва ли се някаква индивидуална идентичност след смъртта?
Първо - има индивидуалност, или и личност. Има висше Аз и нисше Аз. Нисшото Аз винаги ще умира, личността винаги ще умира, това е красивото на смъртта, че тя постоянно погребва егото докато изчезне. Но някога трябва да изчезне и висшето Аз и да отстъпи на Бога. Даже и то! Човек като се слее с Бог и изчезне в него, той си запазва висшето Аз, но вече по един специален начин - по божия начин, а не по друг начин...И макар, че висшето Аз е висока летва, дълбока вода е…, то в сравнение с Бога, пак е нисше. Един човек с висше Аз ако мисли, че е всичко може да изпъди Бога и според атлантите човек колкото и да е напреднал трябва да се спаси от своето високо Аз, за да може да отстъпи на “орела”, който като го погълне ще му даде не вечен живот, а безкраен живот!

Може би страхът при хората от смъртта е във връзка с това, че се загубват връзките с роднини, с хората които обичаме, има един елемент на тъга, че всичко може просто да изчезне и никъде да не бъде запазено, било то в отвъдния свят или вътре в Бог. Има ли такава опасност?
Няма изчезване, има скриване. Някой като умре може да се скрие за дълго време, но хората които много се обичат, и които много се мразят - все ще се срещат в животите. Защото силна омраза и силна любов, означава - връзка. Безразличието означава, че няма да се срещнат и в този живот и в другия. Тези, които много се обичат продължават да се срещат и във всяко прераждане растат към съвършенство. Преработват миналото си и връзката става…, обаче ако са търсачи на истината, защото за другите...пътят е дълъг.

Преражданията имат ли край? Ако е така, този край също е своеобразна смърт. Всичко изживяно в хилядите опитности запазва ли се под някаква форма на съзнание или изживяване?
Първо - преражданията имат край, когато човек постигне сливането си с Бога на високо ниво, когато изчезне в Него, той вече е постигнал Единството. Тъй както е казано “Бъдете съвършени, както е съвършен Отец”, защото за едно прераждане не можеш да постигнеш дълбоко сливане, даже и светците го нямат. И тогава вече човек може доброволно да се оттегли и да ги прекъсне, защото е постигнал ниво, но може и доброволно ако реши да слезе заради определени души или заради душите. Но той вече е свободен. И ако слиза - няма раждане. Той слиза и се връща. Той е осъзнат дълбоко, както Лао Дзъ. Той не живее на Земята, не живее в този свят. Той живее в Дао, той живее в Истината.

Това е свързано и със следващият ми въпрос. Изборът след смъртта за следващо прераждане - За някои хора - не им е дадено сами да избират - “спущат ги”, за други - сами избират следващо прераждане. Това така ли е?
Много малко хора имат право да избират. Родители където искат, държава, която искат...Това са много напреднали духовно, окултно съкровени хора. Те слизат не да живуркат, да правят нещо...те слизат за да служат на Бога. Имат право да си изберат даже и богати родители ако искат, защото да не работят за едното оцеляване, а да си посветят животът на по-дълбоко нещо, което е - служене (бел.ред. - както е животът на граф Морис Метерлинк). Това е жертва и в този смисъл, те имат свобода, но това са много напреднали хора, които си избират родителите. Другите хора - нищо не избират, където ги изпратят! А пък има и такива, които ги изпращат при определени родители, и те усещат, че тези родители са стари врагове от минали прераждания...тогава става аборта, защото душата бяга. Тя не иска да влезе в това семейство, но втория път я натикват отгоре, защото тя има отношения от миналото да се разрешават и не може да избяга.

Тайната на смъртта

Преди няколко дни сънувах един сън, навярно свързан с това интервю. Пазачите, Какви са тези пазачи, когато душите напускат материалните тела? Има ли такива пазачи?
Пазачи има. Първо - самата душа и Духа на човека е пазач, в чистия смисъл. Говорим за висшата душа. Пазачи са ангел-хранителите, някой път самата душа играе такава роля на напреднал ангел - хранител. Пазачи са всички невидими, които ни обичат. Това са напреднали братя, духовни, мъдреци...Обаче ние можем да имаме и силни врагове. Затова е много лошо да убиеш “затворник”, който ти е голям враг, защото той става в другия свят развързан звяр. Говоря за враг, който е с много силна воля. Той така може да прониква в хората, да те гони и да те мрази, ...даже той може да влезе в змия, и змиите понякога хапят човека под тайно човешко въздействие и силна воля. Това не го виждат хората, но...който обича повече невидимия свят и който се е посветил, вижда тези неща ясно. Аз не ги казвам тези неща обикновено, но сега ти споделям…

Възможно ли е при напускането на душата от тялото, тя да бъде така да се каже “заграбена” от външни висши същества? Защото има и такива теории…? От същества с нечисти намерения, може ли да бъде завзета душата?
Разбира се. Престъпници, алкохолици…..Значи те пият много, защото изостанали същества от другия свят ги карат да пият вместо тях. Учителя казва “Те пият, той плаща сметката”. След време целта е те да му вземат енергията (след смъртта), защото те се хранят с енергия. В този смисъл те ограбват човек, но най-тежкото ограбване...така заради Истината, то донякъде е за премълчаване, но хайде ще го кажем….най-тежките хора, жестока работа е там даже…., това е комбинацията между лъжец и насилник. Тогава е по-дълбоко от ограбване. Освен, че ще го грабят, той често е забит в ковчега, не може да мърда, затова растат нокти, коси...дълго време...Това е по-тежко дори от самоубийци…, и там е тежко, и престъпници е тежко, но това е свръхтежко. Връщат го в килията, в тялото му , в затвора. По-хубаво е да не чуват такива хора, но от друга страна искам да чуят, защото някои може да се откажат от лъжа и насилие …, защото ако наистина разберат какво ги очаква,...тежка работа!

Според някои мислители, човек оставя части от душата си в най-съществените мигове по време на живота си. Наистина ли е така, душата остава ли разделена на части, на порции в миговете на нашия живот и преди смъртта ние да имаме задачата да я съберем отново за да можем да напуснем света..?
Който умее да се концентрира и да се събира (концентрация означава сгъстяване и събиране), той си припомня всички ценни неща. Спомня си и грешките за да може да не ги повтаря. В другия свят се събира, за да обмисли всичко и да може в другото си прераждане да изхожда от тези грешки и положителни неща и да си усилва Пътя.

Има ли ситуации, в които човек да не успее да събере душата си и до какво води това?
Разсеяният човек е разпръсната душа. Нисшия човек, той мисли за толкова много неща, че умът му в една посока, сърцето във втора, волята в трета...и той в другия свят продължава да е разпръснат. Затова е хубаво да се тренира концентрация зада може когато имаш важен проблем да се събереш, да се концентрираш в Бога! Когато съм имал тежки атаки - кметски, полицаи, държавна сигурност...правил съм по 11 часа концентрация. Това са практики. Аз никога не се боря с тях и никога не ги мразя. Никога не ги критикувам. “Господи покажи им Правдата”. Нищо друго не искам. И да не ти казвам какви неща се случват после, защото…

Как е най-добре да умре човек? Внезапно, в сън...или в насочената мисъл за нещо. За кое?
Най-хубаво е да умре, казва се на японски “каннагара” - да е влязаъл в Потока на Бога. Там вече си в лекотата, в осъзнаването, в единсвтото, и в смъртта има нещо красиво, приятно, вглъбено. Има друг красив начин, който хората не го разбират: Когато човек живее към края, в последните години, много мъчително, ...и Бог може да го вземе, но 2 - 3 години той не може да ходи, не може да говори, тежко положение…, познавам такива, наблюдавах един път в един старчески дом 61 човека с увреждания, без крака..Спомням си, че там подарих 10-ина чувала с книги, защото те забравят тялото като четат и много се радваха. Те е хубаво да живеят мъчително няколко години, за да обещаят на Бога, че в другия живот, и то продължително да обещаят.., че (както и майка ми), че ще си посвети животът на Бога, че ще стане монахиня, че няма да е вече глухоняма, тя вярваше….и така узряваше, защото ако умре за кратко време, тя не може да натрупа това желание за Бога. И е много красиво това мъчителното. Накрая тя умря в молитва, в сън, спокойно, приятно, знаеше, че ще умре, красива работа! Искам да ти кажа, различен подход има към това.

Искам да ти кажа също нещо, което е дълбока истина: Ние сме безсмъртни и нищо не можем да направим по въпроса! Ама нищо! То е предрешено, край, свършен факт! Въпросът е в това, дали сме осъзнати, че сме духове. Ние не сме умове, не сме сърца, ние сме духове. Ние сме дори, преди Безсмъртието. То е дошло много късно! Още по-късно е дошла смъртта. Ние сме духове, ние сме древни! Ние даже не сме от миналото. Ние сме от древността.

Главните неща, които ще кажа са пак по Учителя, защото той е моята Мярка. И това е мярка, която е по-голяма и от Светът и от Вселената и от Отвъдния свят. Затова тръгваме с Него…

Учителя казва: “Човек живее именно след смъртта.” Преди бях ти казал, че думата “умира” означава у-мира, отиваш в света на мира. “Животът не умира, но временно спира своята дейност и се пренася на друго съзнание”. Т.е. когато времето на човека е изтекло, той е посял от предните си животи колко ще живее.., ако е направил някои големи бели и престъпления...Освен това, човек умира, защото развитието му е изтекло. Той вече няма условия за развитие. Между другото, те заради това някои хора даже се развеждат, защото между тях няма развитие вече. И търсят друг човек. Някой го наричат изневяра…, но той търси някакво друго развитие. Но има едно неразбиране, защото човек, който обича Бога, той се развива при всички условия и няма такъв момент.  

“Смъртта е освобождаване от човешката природа. От егото, най-вече от егото.” Какво е положението на умрелите? Учителя казва “Няма умрели. Умрелите са живи. Задгробния живот не е живот на умрелите.” Това е живот на свободата, но тук въпросът вече ако го тълкуваме е относителен. Защото свободата на алкохолика или престъпника, той пак е затворен, но там не можеш да го убиеш, защото той няма физическо тяло. Но могат да го нападат кошмари както по време на сън.  И той преживява едни напрежения, едни тежки състояния. Те не могат да му навредят, но тормоз има, което означава, че той не е свободен.

“Смъртта е един начин на пречистване на всички стари разбирания, които трябва да ликвидираме. Живот след гроба няма, защото гроб няма.” Хората ходят на гроба. Умрелите влизат в съзнанието на човека, някои казват “умрелите не говорят и не пишат писма”. Учителят казва “Всеки ден пишат писма!” т.е. те влизат в съзнанието на човек, те не ги пишат на ръка, и аз знам хора, които не вярваха, като умря мой познат, учител…”аз не вярвам в задгробния живот”, казва тя, обаче някои важни документи се губеха, и след време той влезе в главата и, каза къде са документите и тя ги откри, след което дойде и ми каза “Ела, имаме да говорим, да ти разкажа, че вече вярвам.”  Умрелите могат много да помагат, но могат и много да пречат ако имат много силна воля, както после ще говорим, а също и ако те мразят много. Има такъв случай в Германия: Бащата вика духове…, медиумизмът е много опасен, трябва да си много пречистен, за да не станат бели…, и той го призовава умрелия. Умрелия идва, говорят си нещо и после бащата не може да го изпъди. Защото умрелия има силна воля. Първо полудява бащата, верижно полудяват още 10 човека негови близки и роднини. Искам да ти кажа колко е опасно това, за земните хора, които не са победили изкушенията. Чистият може да призове Бога и да го изпъди с лекота. Призоваваш Бога - явява се силата, не енергията. обаче обикновеният човек, най-добре да не пиша тези дълбоки въпроси, докато не се пречисти на едно много дълбоко духовно ниво.

“Вие мислите, че живеете. Това е под въпрос”, казва Учителя. Значи много живи има, които са умрели. Това са хората на лъжата, на омразата, на насилието. те се движат, и хората мислят, че като се движи - той живее…?! Например един будист в медитация, за него могат да кажат, че нищо не прави, че е умрял. Нищо подобно! Той е жив, а онези са умрели, само че те се разхождат.

Пълно е с умрели в този свят, които се разхождат и освен, че те са умрели, влизат и духове на умрели в тях.

Самото мислене за починалите, за наши близки. По какъв начин влияе на тях, на техните души и на нас самите?
Когато мислиш с хубаво, с дълбоко чувство към умрелия...първо дълбокото чувство винаги е вярно, второ то е голяма стихия на Природата. Когато ти изпращаш любов, за нея време и разстояние няма, то тази сила му помага да расте. Хората умират, защото не познават Истината. Понеже нямат пълно съзнание за нея. Те говорят, но винаги изпускат думи, не знаят какво искат да кажат. Защото не са преживели, все цитират нещо. Какво казват атлантите за думата “пътешествие” ? - Думата пътешествие означава да тръгнеш от обикновения човек в себе си и да стигнеш до посветения човек в себе си. Или по друг начин казано - да тръгнеш от периферията и да стигнеш до центъра си. Това е пътешествие, всичко друго са някакви разходки.

текстът се качва....


 
Източник: Портал12

Коментари: 6
  • ВЛАДИМИР
    13.11.2016 г., 18:19 ч.
    0     0

    МНОГО ГОЛЯМИ ИСТИНИ КРИТИ ОТ НАС

  • Павел/Илморо
    12.11.2016 г., 18:04 ч.
    1     0

    Последното с което ще приключа сега е, че ако човек иска да разбере повее от езотериката, окултното, религиите, добре е при запознаването си с тях да изключва алегоричните слова. Така са, ще постигне много повече от срещата си стях. Ще постигне разбирането дадено в тях. Много по лесно ще разбере и това, че смърт не има. Това което е, че към живота на духовете от духовните селения се прибавя макар и за малко живота на човек в материалните селения. Духа постига нови неща, които продължават неговото развитие и живот.  

    За сега това. Тези които не са съгласни с това писмо, нека да не мислят зло за мен. За злото, мога да напиша много нотова ще е друг пут и ако има желаещи да приемат моите писма.  

    Павел - Илморо.

  • Павел/Илморо
    12.11.2016 г., 17:53 ч.
    0     0

    Освен творенията на твореца Отец и неговите духовни творци за планетата са дадени да се размножават от първите АДАМ и ЕВА. ИСТИНА е но е дълго за обяснения. Творенията на твореца ОТЕЦ във безпределността са пряко свързани със скоророста на материята в различните материални селения. Това не позволява пренасянето на материята от една материална същност на друга. Само духовете могат да творят скоростта на свързващите ги с материята и биологията да е като тази където духовете изпращат своите души за материаен живот.  

    До сега такива души на нашата планета са изпращани за живот от Сириус, Орион, Плеяди, Арктур, Алдебаран. По малко са от вселената творила нашата планета. От това се постига че НЛО пришълците които човек толкова дълго търси и иска да се свърже стях това е самия той - НЛО.  

    Сега планетата преминава в идното си шесто съществуване. Това ще продължи до около 2080 г..  

    Това преминаване е свързано със живота на всички новородени, които не имат съдба. Дадения им живот 100% е без съдба.  

    Ако човеците от различните поколения се самонаблюдават, много лесно ще постигнат големите промени в живота ни които сега се проявяват. Такова преминаване от едно съществуване в друго се постига на всеки 26 000 г. от съществуването на нашата планета. Това го е подсказал в средновековието големия човек-учен И.Нютон / постигнато от взаимодействието ми с него/.  

  • Пажел/Илморо
    12.11.2016 г., 17:33 ч.
    0     0

    Продължение !  

    Останалите с помоща на планетното ядро /действащо като черна дупка/ се променят и връщат обратно за възстановяване на планетната аура.!  

    Душата /творение на духа/ със способа на Св.Дух. след изхода от планетния си живот се завръща в духовните селения на духа си. След преминаване на пречистване от непотребни паметни постижения се завръща при духа си и се слива с него в ново цяло. Така душата престава да съществува. Това нейно завръщане трае до 9 год.  

    Искам да споделя със всички Вас, че планетното ядро е творено от ОТЕЦА творец и неговите духовни сътворци да постига промяната на 1 800 000 000 непотрбни паметни клетки. Сега тое претоварено със освобождаването на такива непотребни паметни клетки от > от 7 000 000 000 човеци.С това се повишават вибрациите на на цялата планета. При превишаването на това действие на планетното ядро > 9 000 000 000 човека то е дадено да се взриви съвместно с цялата планета. Така е унищожена някога планетата ФАЕТОН.  

    Творците от духовните селения след творенето на материалния човек /не неговия дух/ както и твореца ОТЕЦ престават да изпълняват делата на своите творения. Постигнатото от човек през неговия живот е само негово творение.  

    Друго неизвестно на човек, това е, че със постигането на своя интелект, човек престава да постига помощ за своите действия от своя дух. Интелекта прекъсва взаимодействието мозък-дух посредством душата.  

  • Pavel/Ilmoro
    12.11.2016 г., 17:14 ч.
    0     0

    Уважаеми Е, Хараш !  

    Увжаеми читатели !  

    Искам да добавя следното:  

    Пусмото от библията за Св.Дух. и твореца отец е истината за творенето на духовете от духовните селения, описана добре и с поголяма от 60% истина в книфата "следите на душите" от М. Нютон.  

    Това което остава неизвестно и до сега на човечеството е, че живота на духовете даден от Св.Дух. продулжава на планетата в материална среда. С това се постигат нови дела потребни на твореца Отец за идното творене, кото се съхраняват в неговата памет и след това се дават на различните духове, за постигане от всеки своето развитие, в зависимост от постигнатото до "сега" !  

    Другото неизвестно е, че духовете ползват в своето творен на материалните си прдставители по способа на Св.Дух.. Душата е само връзката между духа и човека. Тя е която пренася постигнатото от човек в материалните селения за изпълнение на даденото в съдбата.  

    Неизвестното на човек е, че някога Питегор не е разбрал за какво е дадено златното сечение.  

    Дадени са 62% за живот и изпълнение на даденото в съдбата.  

    Останалите 38% са свободно избираеми събития в живота на човек.  

    Тези от свободно избираемите събития които не са от съдбата но са от развитието на духа, духа ги приема от душата и добавя към своята памет, паметта на вселената от която е и към паметта на твореца Отец. Съжалявам, че не е дадено да продължа !

  • Алия Ошова
    12.11.2016 г., 11:14 ч.
    2     1

    Хората не са духове, а Духът!  

    - http://aliya.blog.bg/drugi/2011/06/07/ima-li-chovek-dusha.761515

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай