Елеазар Хараш: На Сириус съществува живот. Каква е връзка с Египет и Земята? (ВИДЕО)

07.04.2017 г.
6796 прочитания
0 коментара
Добавена от:
Портал12
Втората лекция „Окултния Египет“.
Ану е градът на слънцето или Хелиопол. Това е възкресяване на древен, свещен град, на едно външно поле. Древения свещен град се символизира във външния свят чрез една висока колона на която горе има свещен символ- Бену, т.е. Феникс. Феникса слиза от време на време върху колоната във този свят за да си почине. Времето се състои от повтарящи се цикли, казва Египет, от определени божествени сили. Първият период, или Първичното Време се състои от силата на самите богове. Тоест то е само условно време, то е безвремие - там няма време, там няма никакви настроения - там има състояния - вечно състояние. По-късно това се разрежда и времето става все по-ограничено. От безкрая слиза надолу и се превръща във вечност - ограничение, слиза още по-надолу и се превръща в сътворение и отново още по-ограничено надолу.

Египетската цивилизация не е плод и процес на развитие - тя е наследена от боговете. Боговете са царували около 14 000 години като идея. Тогава всичко е било на място - ръководството, системата, подобно на това което е в Агарта. Тайния ръководител - жреца на Атлантида, който ръководи Агарта и който е Мелхиседек. Там, сега живее това, което е мечта на всички народи. Нещо, което е тайната мечта на всички народи. Нещо, което никога не е падало в грехопадение и нещо, което не е губило никога Бога. Там живеят над 2 000 посветени. Няма болести, няма полиции, няма войски, няма такава система. Никакви земетресения и наводнения, никакви кризи няма във този свят. Много просто, това е Божий замисъл и тайно над всичко това е Бог. Той го съхранява и ръководи. Тук пробудените следвали строго слънчевия път и само те познавали божествения си произход. По времето на първия период небето и земята са били в съвършена хармония и затова Тот е казал: „Това което е горе е така както това което е долу- пълна хармония на небето и земята“. Казва още, че само придобилият любовта може да се домогне до истинското знание за първото време. Ще обясня: любовта всякога управлява времето.
В любовта няма време.

Връзката между жреците на Египет и боговете на Сириус е чистотата. Тази точно чистота преодолява границите на светлината- тъй като светлината също е заблуждение. Това було също трябва да се махне, защото където има светлина има и тъмнина, но където има пра светлина няма нито тъмнина нито тъмнина. На Сириус съществува живот, което се потвърждава и от думите на Учителя. Ето думите на Учителя: на Сириус има култура. Нашата култура в сравнение с нея е в пелени. Сириус се е наричало от древните египтяни мястото на любовта. Светът на земята е един чужд свят за човека, защото свят, в който трябва да се прехранваш и оцеляваш е много несъвършен. Тук пак ще се отклоня - какво е истинския хляб за богомилите? Това е духовния смисъл на нещата. Това е любовта. Това е да разбираш същността.

Който се храни с Любовта, той се храни с тайната на Бога. Това няма нищо общо с оня хляб, който мухлясва и който ядат другите. Това е същностната храна. Това е истинския хляб. Щом трябва да се прехранваш значи много трябва да учиш и много несъвършенства са навлезли. Човекът страда, защото е сътворен, защото е заключен в тяло. А той е бил несътворен, т.е. неограничен.

Звукът на древния Египет е отглас от древното дихание на боговете, а той е вечност, безсмъртност, свобода. Древния Египет е страна без време и не случайно младото семейство тръгват към Египет - страната на тайните. Учителя казва: „Защо Христос тръгва към Египет? Защото там е бил центърът на бялото братство. Тука е съществувало много силно братство на жреците, което е държало в ръцете си древните тайни, които никога не са били широко известни за обикновените хора. За обикновения човек се е давало това, от което се нуждаел“, т.е. външна обикновена религия. За пробудения, дълбокия и скрит окултен път са се давали други неща - прозрения, откровения и въведения в духовността. Тя пък после въвежда в свещеността и оттам нататък към божественото. Тот казва, че има цивилизации на времето и цивилизации на вечността. В древния Египет пирамидите са се смятали за храмове на боговете и място за тези хора, които са искали да се възвърнат във своето богоподобие- изначалното състояние. Жреците на древния Египет никога не са използвали народа. Никога е нямало между тях угнетители. А истински отци, т.е бащи. Те са работили абсолютно за душата в най-чистия смисъл, за да се завърнат те в така нареченото Саху- или чистия дух. Първите царе на Египет са били Нетери - богове. Тези, които са обучавали и атлантите в безупречност. В древния Египет се е живеело и със словото на Тот.

Минавам на втората идея на Нетера, т.е. Бог.
Древния Египет казва, че Бог дарява избраните с Истина. Бог казва: „Аз съм Нетер, а Нетер означава върховен Бог. Аз съм който се самозачева. Борбата на боговете става по моя воля. Аз съм на милиарди години и същевременно нямам възраст. Аз преминавам през всички светове.“

Вселената и времето не съставят пълнотата на живота. Само истинния Бог е пълнотата. Пълнотата е противоположност на целия космос и на цялата вселена. Значи, за да постигнеш пълнота, трябва да излезеш от това заключено място, което е школа. Великия свят на Бога е винаги отвъд материята. Жреца е същество на абсолютното чисто служене на Бога. Той живее във Бога, той съхранява Бога, той е безупречен, а не някакъв си вярващ или свещеник. Ако жреца изгуби и най-малката чистота, според Тот, говорим, ако допусне най-малко, микроскопично зло, най-малка погрешна постъпка, той вече губи магическата мощ на Бога във себе си. Той изпуска Бога и подлежи на дълго обучение. Нещо подобно, както говорих преди време за славея, който идва от ангелския свят – там е бил ангел и за една обидна дума само, не две… Един ангел е обидил друг ангел. Случват се такива неща. Този ангел е наказан на Земята като славей 10 000 години в тяло да изкупва тази обида. В този свят може да обиждаш, разбира се, си плащаш, ще размишляваш и ще си носиш тежките прераждания, но когато говорим за висш свят – там една обида е много. Там малките неща са нещо голямо, а нашите големи планове – там са нещо дребно и незначително. Значи той губи своята магическа мощ на Бога защото най-малкото замърсяване застрашава всичко – такива са изискванията, високите изисквания, въобще любовта има съвършени изисквания. Понеже хората, те търсят иначе някаква любов или истинска любов, но те не могат да устоят на тези изисквания защото дълго време трябва да се пречистват. Жрецът знае, че извън чистотата няма никакво служене. Няма никакъв начин как да служиш на Бога извън чистотата.

Светът знае за Египет и Бога толкова, колкото са му позволили жреците. Само чистотата може да пренася енергията на Бога. Когато Бог разрушава, това винаги означава промяна на енергиите, ето защо мъдростта на Бога е ужас за Хаоса, т.е. за света. Умението да слушаш Бога, това е според древният Египет, ключът на живота. Ушите са живи тайни на слънчевият разум, според древния Египет. Мъдрият живее в Бога, а не в света. Всеки, който може да привлече Бога към себе си, той ще привлече Бога в себе си. Всеки, който твори с Бога в себе си, т.е. чисто, той може да се освободи от змията и света. Когато човек е изключителен търсач на истината, това изключително желание е вдъхновено от самият Бог, но нещо в човека го е заслужило и затова той е видял в себе си, т.е. Бог е видял в този човек нещо от себе си. Той е видял особеното в търсеното. Какво е то с две думи? – Той е видял скритото, дълбоко, честно и искрено търсене, а не някакво търсене. Човекът вече в този случай е поведен от Бога, защото намирането на истината никога не е по силите на нито един простосмъртен.

Третата лекция „Словото на Тот“.
Тот казва (тук говори за връзката с Бога, Бог му е казал): „Ако създадеш Мене в себе си – ми каза великият Бог – ще създадеш и себе си“. Това е начина: първо трябва да създадеш Бог в себе си и тогава вече ще създадеш себе си. Животът на Тот в Атлантида и Египет е увеличил светлината на Земята многократно. В Египет са го нарекли летописец, защото той е написал древната история. Древната история на древните народи и пранарода, за което ще говорим по-нататък. Той самия е бил част от тайният строеж на пирамидите. Той е работил заедно с Бога и с още един велик учител Арарогот. Двамата са изключителни учители от най-високите степени в смисъл на божества. Тот казва: „При големите катастрофи и потопи в миналото, човечеството е загубвало своята памет. Само определени хора, които са има 6-та, 7-ма и 8-ма степен на безупречност – само те са съхранили истинската древна история“, т.е. само чистите (преди съм го обяснявал т. нар. вертикална памет) хора, които умират от любов към Бог и истината, без страх, влизат горе и после се прераждат и носят истинското минало в себе си. Всички други, които са изгубили тези посвещения и тези нива на чистота, те забравят древната история и после започват да се питат от маймуни ли са произлезли или от папагали и т.н. Всички други са изгубвали и са се връщали назад в развитието и той казва: „Ако ти не станеш единен с Бога, ти никога не можеш да го познаеш, защото само подобното познава подобното“. Тот казва: „Стани Бог и ще познаеш Бога“ – той самия е изпълнил този закон.

Това е свързано и с древното учение на атлантите за безупречност – 7-ма и 8-ма степен постигат Бога на най-високо ниво и с библейското, както казах: „Богове сте!“ Скритите неща са само за тези, които съществуват, т.е. избраните и пробудените. Покой е постигнал само този, който се е устремил – казва Тот – към чистата бездна на сърцето. Ако трябва да говоря за съвременните църкви и свещеници, мога да докажа, че над 97% няма чисти сърца там, защото знам за каква древна тайна наука, мъчителна, изключително тежка, става въпрос. Много тежка наука… и ако наистина човек има чисто сърце, не му трябват библии, свещени писания – той надраства всичко. Не му трябва този и онзи свят, не му трябват и учители, той се е завърнал. Той може да ползва Библията, но може и без нея, защото той я превъзхожда, т.е. Бог в него превъзхожда всички свещени писания заради този закон. Само – казва Тот – само чистото сърце стига до покоя, защото то бива богонаучено. В покоя ти вече си намерил Бога, защото в покоя ти вече не си човек, ти си истина. Тук искам да кажа, че вече не говорим за вътрешен мир и въобще не говорим за спокойствие, говорим за покоя. Ще обясня: който се е завърнал в покоя, вече няма предопределение на съдбата.

Покоя е състояние на Истината. Той е образувам от единството с истината. Казано по друг начин, покоя е за този човек, който е искал само истината и нищо друго. Който обича само истината - казва Тот – получава само покоя. Това е неговият дар, изначалното състояние. Покоят е древният образ на истината и Тот казва: „На този, който обича истината му е позволено да открие пътят към себе си“. Истината е насъщният хляб на Боговете. Защо? Защото истината е най-наситеното нещо с Бог. Без душата човешката природа е смъртна и се разрушава. Любовта към човешката природа е любов към смъртта, а любовта към душата е любов към истинската природа и означава живот и свобода. Злите винаги се завръщат в своята участ, в своята съдба. Когато пустинята се ядоса – казва Тот – разразява се страшна пясъчна буря. Това се е случвало защото вятъра обявява война на неразумния живот, става въпрос срещу определени войски.

Песъчинките – казва Тот – стават най-опасната армия в света, никакви оръжия, никакви хора не могат да се борят там. Това се е случвало няколко пъти. Най-опасната армия и ако вятърът реши, те стават най-безмилостната армия в света. Събират се като вихър и атакуват всичко по пътя си. Така под пясъка лежат къщи, градове, хора, армии и т.н. Мъдростта е образованието, което идва от Бога. То не общува с училища и с академии. Истинският човек, това е истинската религия. Ако се яви истински човек, винаги се явява и истинско знание, и истинска религия. Извън това няма никаква религия. Само този, който постоянно търси Бога си изработва правилно търсене за нещата. Затова скоро казах и в едно интервю една красива ислямска мисъл: „Бог ти е дал очи никога да не го изпускаш от поглед“. Казах и онази прекрасна мисъл, че Бог чува шума от крачката на мравката. Всичко чува, всичко вижда. За съжаление някои в тези интервюта са се оплакали и са казали, че той въздига исляма, почти сякаш въздигам тероризма, а аз все още не съм започнал да говоря за тероризма. Само любовта може да проповядва съкровеното знание. Ако се научиш да владееш своите мисли и чувства, ще се освободиш от застоя. Тук само ще вмъкна нещо, едно малко обяснение. Всеки човек, който е емоционален, вече то се е случило, той е загазил. Той ще взема решения чрез емоциите си. Единственото спасение е да тръгне по пътя на многобройни молитви и да иска да се спаси от емоциите. Емоцията означава, след време ще ви обясня по-дълбоко, изкривена енергия. Това е злоупотреба с енергията и всичко емоционално се заплаща много скъпо. То се превръща в съдба. Който не владее мисли, чувства и емоции, ще обясня по-нататък, а тук само накратко разликата, не трябва да имаш емоции, а трябва да имаш дълбоко свещено чувство. Учителя казва, че това дълбоко свещено чувство на любов е древна стихия на природата и то няма нищо общо с емоцията. Случва се – казва Тот – само това, което заповядва Бог, а не това, което човекът планира. Разбира се, човек може да си прави планове. Тот казва: „Аз съм този, който съобщава това, което е скрито в сърцето на Бога“. Между другото след време ще продължим с по-дълбоки неща от него, но днес е това. Даже на едно място казва подобни неща на Учителя, че той е завързал злото във Вселената, защото извън вселената има друго зло, но то също е заключено от абсолюта. Пътят на истината е преображението на себе си от човек към Бог. Тот казва: „Не изучавай Бога, а имай любов към него, тогава Той ще те допусне да го проучваш, но по правилният начин. Ако го изучаваш без любов ще се отклониш и ще паднеш в други светове.“

Накрая завършвам с Маат или Истината, т.е. правилността.
Само този, който обича истината, изгубва сънят си по нея. Ето го къде е хубавото безсъние – да не можеш да спиш от любов към истината. Препоръчвам го, преживял съм го, знам какво означава. Да не може да спиш, ако трябва години наред – това е най-красивото безсъние. Защитата на човекът е най-вече истинният живот. Никакви талисмани и амулети. Това е пътят да избереш твърдо истинният живот с всичките му грешки, но да избереш твърдо. Без истината – казва древният Египет – животът няма сърце. Бог вселява истината в любящия човек. Бъди истинен, иначе ти не си от живите. Само истината има живо дихание. Истината е страна на покои сред всякакви бури. Истината сама по себе си е тайна и Тот казва: „Този, който говори истината, унищожава светът в себе си. Унищожава сътворението. Унищожава времето. Той унищожава всичките си заблуждения. Истинният човек се слива със собствената си тишина“. Истината постоянно се стреми към тържество и затова всички земни цивилизации пропадат. Само безумците мислят, че няма истина и справедливост, но на чистите тя се открива ясно и в ежедневието.

Великата цел на живота е вкореняване в Истината и в истинният живот. Това е мярката. Истината съществува преди света и ще бъде след него. Човек израства само тогава, когато е в единение с истината. Истината има в себе си специални звукови честоти, тя говори по особен начин. Истината е всякога по-дълбока и всеобхватна от човечеството и от всички видове мнения. Аз съм обяснявал, че мненията не са мъдрост, мъдростта е нещо съвсем друго. Мнения ще има много. Човек сам трябва да открие своята истина и своята реалност и Тот казва: „Пълното знание може да бъде дадено само на този, който е минал през тежки изпитания“. Човекът на истината живее във вечното време, ще обясня: според египтяните има два вида време и те действат едновременно. Наречени са Нехех и Джет. Нехех означава външното време – сезони, цикли и периоди. Тук само ще допълня – човек, който казва „Времето е добро“ / „Времето е лошо“ – той увеличава ума в себе си, застоя и своето падение. Той прави съзнанието си двойно, двойствено и ума в него пише карма. За него има две времена – добро и лошо – защото той не живее в състоянието на душата и на духа си. Следващото време – Джет е вечното време, което не се прекъсва. Това е едно постоянно настроение сред всякакъв вид време. Времето се движи само в Нехех, т.е. във външното, в Джет, във вечността няма време. Там то е спряло, там всяко тяло спира движението си, защото спада към друга област, а душата полита към своето вечно състояние, което е наречено Джет. В Александрийската библиотека е било скрито знанието на толтеките и затова то е било изгорено, защото демоните не желаят хората да станат нетери. Демоните не желаят хората да станат богове. Те не желаят хората да се завърнат в своя произход.

 

Все още няма коментари. Бъди първият, който ще напише коментар!

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай