Елеазар Хараш - Интервю за Любовта и връзките между хората (ВИДЕО)

26.11.2016 г.
11548 прочитания
2 коментара
Добавена от:
Портал12
Елеазар Хараш – За тайната на Любовта
(за взаимоотношенията между жената, мъжът и детето;
кое е това, което кара хората да се търсят един друг и да създават семейства?)
Варна, 25-и Ноември 2016, интервю на Борислав Борисов, Портал12


След дълбоките теми за Атлантида, за Тайната на Смъртта, за Тайната на Злото, по които до момента говорихме, днес ще засегнем една тема, която е на повърхността на живота, но е свързана с определени връзки и с по-дълбоките неща, а именно, ще говорим за взаимоотношенията между жената, мъжът и детето. Кое е това, по-дълбокото, което кара хората да се търсят един друг и да създават семейства?
Търсенето е много важно нещо, но преди такова търсене, преди да търсиш другите, трябва да си търсил Бога, защото той дава мярката. Ако човек не се е научил първо да обича Бога, няма да може да обича и другите и затова търсенето е хубаво да е пренасочено. Който е намерил Бога ще обича хората по правилен начин, ще обича себе си по правилен начин, ще има отношение със сърцето си. Атлантите казват, че Човек трябва да вкара мъдрец в сърцето си и да разговаря с него. От търсенето на безупречност тръгват съвсем други подходи.
Истинската Любов – тя е отчасти на Бога. Няма как да има истинска Любов без Него, защото Той е истинската Любов.

Честата смяна на връзки в днешно време изчерпва ли възможността на човек да има истинска любов и да срещне правилния човек до себе си?
Когато самият човек не е станал правилният човек – това вече не е само изтощение, той разваля себе си, разваля и другите. Голямата грешка на хората е, че те искат да живеят без Бога и да уреждат някакви отношения, но те не могат да бъдат истински без Него, защото Той е основата, Той е фундамента.


Подхода и Отношенията
Когато хората са изгубили подхода, са дошли отношенията. Каква е разликата? Подхода е духа, чистият Дух и душата, а отношенията са от ума. Ума е падение, т.е. отношенията те учат, а подхода те променя. Тези, които са имали подхода, са чували древният глас, а тези, които са изгубили подхода са станали съдба (думата съдба произлиза от съд, о-съд-ени; осъдено човечество). Подхода е нещо по-дълбоко от опита, от света, той е Любов към Древния, обожествяващия. Подхода е окултна мъдрост, а опита е нещо, което дълго време трябва да узрява и ако стане духовен и мъдър опит, тогава вече се докосваме до истината.


Елеазар Хараш за Любовта


Какво е ТЯ, Жената ?...
Жената е древен пламък от Любов, слязъл от великият разум. Когато този пламък е слязъл надолу, се е превърнал в Жена. Жената е друго име на душата Богиня. Жената е трепет от древният огън, от самият Бог. ИЗначалната Жена е създадена като безкраен възторг.
Тя е велика душа, слязла богиня; тя е велика мистерия. Има няколко вида жени: духовна жена, обожествена жена (най-високата степен), земна жена (обикновена). Какви са разликите между тях?

Духовната жена живее чрез силата на мистичният огън. Най-висшата, обожествената жена – тя се е завърнала в Бога. Тя нищо друго не търси, за нея света е беден, отвъдният свят е беден. Обикновената жена – тя чрез земните желания е разпиляла огъня си, разпръсната е. Тя не може да се събере, защото мисли за оцеляване, деца, проблеми със себе си и е изпуснала нещо съществено.

Истинската Жена обича чрез трептенията на своя Древен Огън. (Тук става въпрос за мистериозни връзки на Любовта на дълбоко ниво). Жената е Храм, слязъл от древната душа на самият Бог. Тя е мистерия: създадена е за Боговете, а не за хората – затова хората нямат подход към нея.

Първичната Жена е висша душа, създадена от Слънце.
„Любовта е химна на древността. Моите чувства са цветя. Любовта превръща сърцето в блага река. Любовта е могъща богиня и който не я разбере – тя му внушава смърт, а който я разбере – придобива вечен устрем, вечен полет към Бога. Твоята Любов е пламък по-страшен от всяко оръжие. Тя разрязва и мрака, и светлината. Дори и най-древният, и пълен хаос не знае нищо за произхода на Любовта.“ – Орфей

Любовта е създадена като врата към самият Бог и Жената може да запали този стремеж към Бога. Жената не е робиня, тя не е създадена за низши цели. Тя е врата към самия Бог за този, който я оцени и разбере правилно.

Бог дарява покой. Покоя е един от белезите на Истинската Любов. Това не е спокойствие. Има мир, спокойствие и покой. Мира е, когато си овладял ума си; Мирът е овладян Ум. Спокойствието е дадено на Душата, висшата душа има спокойствие. Покоя е най-висока степен, това е Чистият Дух. Там има голямо вдъхновение и покой, който е неразрушим. Бог е дарителя на Истинската Любов. Ако хората не търсят истинската любов чрез Бога, те няма да я получат и ще бъдат разочаровани. Те ще получат някаква частица от нея, защото много са я търсили, но Бог е мярката. Бог е самият дарител и Бог е Истинската Любов. Истинската Любов няма насищане и няма край. Това е твоята изначална пълнота.




Въпроси от зрители на Портал12:

Каква е разликата между критика и забележка в междуличностните отношения, особено между мъжа и жената, както и при възпитанието на децата?
Първо, ще си призная, някога и аз критикувах – не знаех разликата, но тренирах 2 години. Тъй като Бог казва, не кой да е, в „Евангелие от Матея“: „Не съдете, за да не бъдете съдени.“ Ти не знаеш дълбоките причини, как така ще се изказваш?! Мнения, мнения и видях разликите между мнение и мъдрост. Мнението е глупост, тя самата дума означава с мнение, но не с мъдрост, няма осъзнаване. Когато тренирах, Боре, отначало и аз допусках критика, започнах външно да не критикувам, но вътрешно мърморя. Казах си: Чакай, пак е критика, ще плащам вътрешно. Отначало имах успехи 2 дена, 4 дена, 9 дена… Първата година постигнах рекорд – 58 дена, на 58 ден се изпуснах:

Един приятел, арменец, той се ожени в Англия и замина, пита ме за ДС: Ти не говориш ли с тези хора за Любов, Мъдрост, Истина, за Великото Учение? Казах му: Аз със камъни не говоря. Край! Пак на ново тренировки.

После втората година – цялата година без критика, ставаш неспособен. Какво е забележка? Забележката е по закона на Любовта. Там говориш точно слово, меко, правилно, няма карма. Вече не пишеш съдба, не може да пишеш. Критиката означава, казва Учителя, да хвърляш камъни отгоре си. Критика означава нещо подобно на политика: думата крие и тика. Криеш и тикаш нещо, за да изпъкне нещо друго, което е болест, както е думата политика. Учителя казва, че политиката води към черногледство, искаш или не искаш. Тя не води към святост. Ако ръководят там светци…, но и те не могат да помогнат. Други могат да помогнат, наричат се правилните хора. Бог ще спаси човечеството след време чрез правилни хора. Те са от светец нагоре. Най-ниското ниво са светци, но докато узреят хората да заслужат такова правителство и такива ръководители, много пъти ще им побелее косата, Боре, и моята ще побелее до тогава.

Да тестваме дали аз съм разбрал разликата между критика и забележка? Дали забележката са тези слова и мисли, които целят нещо да се подобри?
Изказана забележката по закона на Любовта, с мекия и правилен глас и понякога със строг глас, за да събудиш нещо в човека – и двата случая са правилни, мъдрецът има мярката. Тогава вече ти помагаш и това няма нищо общо с критиката. Това е по закона на Любовта и човека го възприема, той е спокоен, има удобен момент. Дали ще го изпълни – това е свещено, това е свобода, но ти го казваш като жест към душата и към човека, защото обичаш душите. Не говоря за умовете на хората, с ума на хората не искам да имам нищо общо. 

ВИЖТЕ ЦЯЛОТО ВИДЕО:

 
Източник: Портал12

Свързани новини


Коментари: 2
  • Sofia Bogdanova
    27.11.2016 г., 19:54 ч.
    0     0

  • Жаклиер
    27.11.2016 г., 19:00 ч.
    2     0

    При молитва кое е важно.. да я запомним наизуст или да си кажем нещо импровизирано но от сърце да го чувстваме. Кое тежи повече при молитва - думата или чувството ?

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай