Елеазар Хараш: Бог е в детайлите, случайностите и в тънкостта на нещата! (ВИДЕО)

02.08.2016 г.
62858 прочитания
2 коментара
Добавена от:
Портал12
Здравейте отново г-н Хараш, интересът към вашите лекции нараства с всеки изминал епизод. Днешната тема е свързана, с може би, един от най-важните въпроси в човешкия живот - този за Бог. В самото начало обаче искам да започнем с едно събитие, което ще се проведе през август в Рила планина. Там ще се съберат много хора, които са последователи на учението на Учителя Беинса Дуно. И в тази връзка искам да ви попитам, успяхме ли ние българите, да съхраним в автентичен вид, и до каква степен да приложим, оставеното от него познание?
Това е винаги много личен въпрос, защото всеки се отдава на Учителя…лично е! Но това, което ни свързва всички, които сме в единство, е че обичаме Учителя. Затова нямаме право нито да се критикуваме, нито да се разделяме. Трябва просто да си подадем ръка…, е ако ме питаш мен, по-хубаво невидимо…без много показ, но няма значение. Да съхраниш Учителя, трябва да влезеш в тотални практики и да забравиш какво е теории, какво е книги, какво е други дейности. Значи то трябва да стане начин на живот. Не само формули, а самото мислене – да мислиш както Учителя мисли, както Бог мисли…, защото това е същественото и затова ще говорим.., нарекъл съм го „най-важния въпрос на живота“.

Нека да започнем „най-важния въпрос за живота“ с един прост въпрос. Начинът, по който човек трябва да възприема Бог. Една част от нас, когато говорят за Бог или разсъждават по темата, говорят за някакво външно същество, което има някаква форма. Други пък, тълкуват Бог като нещо всепроникващо – навсякъде. Да започнем от този въпрос: Бог има ли един образ или има много образи?...
Хората могат да искат да възприемат Бога, но – няма възприятие! Той трябва да ти даде специално преживяване за Себе си като откровение. И тогава изчезва всичко. Това преживяване е много условно, защото при него няма дишане, няма мислене, дори думата преживяване е слаба. Но когато Той ти позволи и ти разкрие нещо от Себе си, тогава вече придобиваш истинска представа и си посвещаваш живота напълно. Ако дотогава си бил стремящ, ставаш вдъхновен. Всичко се променя! Защото това преживяване може да се нарече Главната цел на живота. Този, който го е преживял, той вече не може да мрази, не може да критикува, не може да завижда…не може да прави зло! Говоря ти и за микроскопично зло. Там вече будността е друга, променя се всичко.

Кое е било причината в крайна сметка, Бог да ни постави в ситуация и в среда, в която ние трябва да извървим този може би твърде дълъг еволюционен или съзнателен път на развитие, за да се върнем към нещо, което сме го имали, но сме го изгубили?
Главната причина е, че ние сме поискали да си направим някакъв самостоятелен хубав живот без Бога. Само че той никога не може да е хубав. Когато си правиш живот независим от Бога, няма какво да устройваш. Ти каквото и да устройваш, нищо не е устроено. Даже и ако правиш добро извън Бога, то ще бъде наказано. Каквото и да правиш, ако се пречистваш и говориш за морал без Бога, след време ще се окаже, че е фалшив морал. Каквото искаш да устройваш трябва да е заедно с Бога, иначе ще бъдеш разочарован. Той е мярката.



Преди да постигнем това чувство на просвещение, за което говорите, докато стигнем до там, пътят по който вървим…коя да е светлината или надеждите, които да го проправят?
Пътят е – постоянни малки усилия, ежедневни. То е такова постоянство, което е дадено от Бога и след време Бог израства чрез него. Всъщност Той се развива в нас. Тайната на Бога е най-важния въпрос в живота на човек, защото както казва Учителя, ако този въпрос го разрешиш, всички други въпроси са последствие. Там вече, че тероризмът и злото отпадат, това е друг въпрос…Става въпрос, че всичко друго вече се развива правилно, вече е в мярката, а иначе не си.  Виж какво казва Учителя: „ Любовта към Бога превъзхожда всички методи.“ Някои дишат, правят някакви неща…дишай колкото искаш. Имаш ли дълбока, дълбинна, истинска любов към Бога? Това е мярка. Иначе упражнения има много. Животът, казва Учителя, е течение на Бога. „Живот има докато Бог тече в тебе.“ Някои говорят за произход на живота…, как е възникнал…, но в дълбокия смисъл, животът няма произход и не е възникнал. Той винаги е бил. Той само слиза, Бог потича и си го връща. Това, ако трябва, след време ще говорим специално…
„Бог е присъствие. Дяволът е влияние. Там, където Бог присъства, дявол няма.“ Но Бог използва това влияние, както ще говорим в интервюто за „Тайната на злото“…
„Бог не разкрива напълно своята дълбочина. Защото ако я разкрие, хората няма да могат да го обикнат. Няма да понесат тази дълбочина.“ Прекалено дълбоко е, прекалено неразбираемо е.  Заблужденията, казва Учителя, са отделени сили от Бога, и затова те са слепи сили. Тези, които не са слушали Бога се заблуждават. Тези слепи сили са останки от паднали цивилизации и паднали светове – руини. Отделени са от Бога, за да разберат какво е животът без Бог. Затова Бог е дал свобода, ако някой се отрече от Бога, да виси какво става – няма значение дали ще го разбере след хиляди години. Той ще види, че това не е живот. Всяко нещо, което е изоставено от Бога, казва Учителя, подлежи на застой и е лишено от развитие. Може въображаемо, например такъв човек да работи върху себе си. Нищо не работи. И след време и той сам го разбира, но обикновено е късно.
Бог е явлението, всичко друго е само събития. И Учителя казва: „Живей в Бога и няма нужда да устройваш живота си.“ То е негова работа, работа на висшия свят, те го устройват. Ние нищо не устройваме. „Основата на живота не е образованието, а любовта към Бога. Любовта е завръщане в Бога, а образованието е отделяне.“ Виж колко прости неща, както винаги…
 
С какво можем да я подхранваме тази любов?
Любовта първо трябва да се проучва. Трябва да се молиш Бог да ти помага да я разбереш. Трябва да я проявяваш, за да може след време да я разбереш. Ако само я цитираш и я търсиш като понятие, няма да стане. Но когато я проявяваш, Бог ще те научи по вътрешен път какво е тя, и това малко надминава понятията. Що е Бог? Учителя казва: „Бог е светлина без сенки, живот без ограничения, любов без промени, знание без погрешки, свобода без ограничения. Свободната воля е дар от Бога за единство с него.“ Тя затова е дадена, а не да тръгнеш по пътя на своеволието. Според древния Тод, свободата е дадена, защото е богоподобна. Защото иначе трябва да бъдем роботи, както ангелите например. Те нямат свобода. Те искат, но не им е дадено. „Не питай какво е Бог, а какво си ти.“, казва Учителя. Сега…, нека ти кажа нещо за Ал Хадир и Золайра, която казва: „Ако искаш да унищожиш врагът си, помогни му.“ Ето ти един метод. Това са методи на любовта. Нейните книги са изгорени, изнасял съм малко за не…, но както и да е. Иначе не ме питай как съм ги изнасял, ще стане разговорът много дълъг. Сега да ти кажа за Ал Хадир. Той видял Зун Нун Мисри и се вселил в един старец, който го спрял. Ал Хадир познава преданните от минали животи и им казва нещо. И виж какво му казва, като вижда един стар човек и го спира: „Зун Нун, знаеш ли какво дава Бог на истински преданния човек на Бога? Четири дара: 1. Нещо, което не е необходимо другите да знаят. (Става въпрос за велика пълнота. Няма тук победи, успехи, светлина. Това са странични работи. Велика пълнота – нещо, което надминава всичко.) 2. Знание без обучение. 3. Богатство без пари. 4. Веселие без компания. Ти ако останеш сам в една заключена стая, ще имаш ли това веселие? Това е мярка за висока духовност. Някои казват „ще ми е хубаво в стая, ако имам книги“. Не, без книги, сам. Ще имаш ли пълнотата?...

Някои мислители казват, че едно от съществените призвания на всеки човек по пътя му към Бог е именно да трансформира негативните енергии, изобщо страданието – в блаженство…
Да. Успява да трансформира обикновено само мъдреца. Тук нека да ти кажа, че мъдреца не е добър човек, ако хората бъркат тези понятия…Значи той не е добър, не е лош, той е любов. Разликата….разбираш?...Ако той беше добър, щеше нещо да му куца. Но мъдрецът е надрастнал...Има истински мъдреци, които са надрастнали святост и грях. Учителя казва: „Бог е първия, който трябва да любим, няма по-пръв от него.“ Например ако някой човек обича нещо друго и постави Бог на второ място…, обича семейство, родина, да не говорим за партия, народ, той ще изостане в развитието си, защото Този който е дал дарът на живота, на развитието, това е единствен Бог и ние трябва да си посветим преди всичко първо живота на Бога, и чак после на всичко останало.
 
За голяма част от хората самото понятие „Бог“ е много абстрактно, тъй като те не са постигнали това познание и откровение, за което говорихме по-рано. По какъв начин те да осъществяват този път на вътрешно усъвършенстване и търсене на Истината, изобщо постигането на духовно просвещение, след като самото понятие за Бог е абстрактно?
Когато хората говорят за Бог, като някаква сила, Природа, това са общи приказки, което означава че не го познават.  Който познава Бога истински, той го познава в подробностите. Не в общите неща. Той се намира в подробностите и в случайностите. Затова казва и Учителя: „Бог ръководи и случайностите“. И ако ти наблюдаваш и се посветиш на истинолюбието и на Бога, тя постепенно будността ти започва да вижда повече в невидимия свят.
 
Да разбираме, че щом Бог е в подробностите и случайностите, на практика то той е там, където са най-съвършените неща?...
Точно така. Той е в детайлите, в тънкостта на нещата. Учителя казва: „Бог е навсякъде, но само в абсолютно разумния живот.“ Там, където има престъпления, Бог го няма защото се е оттеглил. Той пак е там и наблюдава, но силата му е оттеглена.
 
Каква изобщо е логиката той да оставя и изобщо да позволява съществуването на лоша среда, в която да има тези престъпления и грехопадения?
Лошата среда и тежките събития са поучения за упорити духове, за изостанали същества, за което после ще говорим в „Тайната на злото“. Защото там е много дълбок въпроса. Самият Бог казва: „ Аз творя и зло“, в Исая…и казва Учителя: „Неразбраният Бог е твоето разрушение. Цялата Вселена е вътре в Бога, а Бог е извън нея. Тя е ограничена, Той не е. Бог е отвъд всички раси и религии. Той не е ограничен нито в Корана, нито в Библията, нито в Зенда Веста. Те за него са нещо дребно. Не можеш да го ограничиш и да кажеш само Библията е важна. Аз пък не казва, че Библията е важна или Корана. Аз казвам – чистотата е важна. Не казвам, че е съществена. Любовта е съществена, но чистотата е важна като основа да можеш да ти е позволено да обичаш Бога по дълбокия начин. Всичко това, което ти говоря тук е за начинаещи в учението. Някой път можем да говорим за тайната Библия, която не е известна  и в която има специални изречения на Христос….но това е друга тема.
 
„За да отидеш в Реалността, трябва да си я образувал в себе си“, казва още Учителя. Ако искаш да познаеш Бог, трябва да станеш Бог. Човекът е Бог в развитие. Дали го осъзнава…, но то е така. „Бог не е нито между вярващите, нито между неверниците. Той е между любящите души.“, казва Учителя Беинса Дуно. „Бог има два принципа – Бог и Господ. Господ е нещо, което съдържа в себе си любовта, Бог е онова, което съдържа в себе си мъдростта“, казва още Учителя. „Бог изпълва всички светове и слънчеви системи, и пак остава една част от него – непроявена“, казва Учителя. „Никой не може да се освободи от погледа на Бога и когато отидеш в другия свят никой не те пита какъв си, а имаш ли Любов, Мъдрост и Истина“, казва Учителя. Това е мярката.
„В Света има само една воля – божията, няма друга воля.“ Някои мислят, че Сатана влияе или дявола…Няма в нито един миг, във Вселената, в Света, в ада, в пъкъла, няма друга воля. Няма как да има. Защото ако другата воля действа, то Той е позволил, тя означава негова скрита воля. Което означава, че навсякъде действа само Бог. И ако ти критикуваш тази воля, ти ще попаднеш в неговия мрак след време. Написано е в евангелието на Матея : „Не съдете, за да не бъдете съдени“, т.е. не познавате самия Бог, не се произнасяйте с мнения. Мнението не е мъдрост. Самата дума „мнение“ е подобна на „съмнение“. „Само Бог е в сила да заповяда и на добрите и на злите да действат. Бог не се нуждае от правоверни и от кривоверни, но от хора, които да носят неговата любов.“, казва още Учителя.
„Който люби Бога, изгубва човешките си разбирания.“ Значи иска да каже, че не може да имаш човешки разбирания и да искаш да познаеш Бога. Ти трябва да се разделиш с тях – човешки, логически, философски, умствени, научни…забрави!
 
Каква е била нуждата на Бог да създаде материалния свят?
Значи Бог е създал условно един друг свят, който той го обхваща, както е и допуснал злото, защото той го ръководи…, Той го е създал за да може в този контраст човек да види своите мисли, да знае кои са негови мисли, защото често хората не знаят.
Ако гледаш Бог външно, никога няма да го познаеш. Първо трябва дълбоко да го търсиш в себе си, дълбоко трябва да копаеш, дълбоко да проникнеш в центъра си, да го познаеш първо от вътре, после ще го виждаш правилно отвън. Говоря ти - навсякъде.
 
Можем ли да кажем, че Бог не е толкова въпрос на вяра, а на знание?
Първо и преди всичко Бог е въпрос на любов и целомъдрие. Чак тогава, той става в човека истинска вяра, която произхожда от любовта и от душата, а не от ума. И чак тогава той става истинно знание – дълбинно знание, но след като човека е извървял пътя на Любовта.
„Ако познаваш Бога, ти не можеш да бъдеш обикновен човек“, казва Учителя.  Бог е Бог не само при някои условия, а при всички условия.

 

Интервю на Борислав Борисов | Портал12
Източник: Портал12

Коментари: 2
  • Лефтер Спиров
    05.08.2016 г., 10:12 ч.
    0     0

    Вярата идва първо от сърцето, не от ума. Ако имаш сърце, винаги ще виждаш Бога. Умът вземе ли превес, започват противоречията.

  • Теодор
    04.08.2016 г., 15:38 ч.
    3     0

    колко много има да копаем...

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай