Екоселище Радост събира търсачи за излизане от матрицата (ВИДЕО)

27.10.2016 г.
8702 прочитания
2 коментара
Добавена от:
Портал12
В края на тази седмица Екоселище "Радост" отново организира среща на "Живите места", след успешната такава проведена през март месец тази година. Еко селище Радост е първото установено място у нас, което функционира и живее според правилата на изградена микро система на общността  и привлича хора, които искат да придобият опит за живот на село и извън матрицата на градското ежедневие.

По този повод Портал12 разговаря с  Жанет Орфану, основател на Екоселище "Радост" за идеята, за извървения път, за пряката връзка между земята и добродетелите у човек, живата храна и изборите, които прави всеки от нас.

ВИЖТЕ ВИДЕО:



Здравейте, Жанет! Вие сте основател на екоселище “Радост” - това ли е първото екоселище в България и към момента колко такива места има у нас?
 
С хубав въпрос започваме. Интересът към екоселищата в България датира отдавна и опити да се основат екоселища има множество. Не сме първият опит да се основе екоселище. Правени са преди нас, но сме единственото екоселище в страната. Според евростандартите екоселище е група хора от минимум 8 човека и минимум 3 години те живеят заедно целогодишно.
 
Как се зароди у Вас идеята за създаване на екоселището и за започване на един съвсем различен живот?
 
Както има една приказка: “Човек предполага, Бог разполага”. Нямала съм такива планове, не съм и помисляла, дори не знаех какво е това, до преди да стана майка. И двете ми деца са ин витро, с много усилия, с повече от 15 години ходене по мъките докато се създадат. Когато най-накрая се появиха на бял свят, аз чак тогава си дадох сметка с какво всъщност ги храня тези деца и какъв въздух дишат, в какви условия живеят. Едни малки площадки, наречени “паркове” са местата, в които те трябва да играят. Целият ми начин на живот беше напълно противоестествен.
 
Децата често боледуваха, обикновено с кашлица и висока температура. Много често влизахме в болница. Големият ми син беше на 3-годишна възраст., а малкият на 1 годинка, когато си наложих честно да застана пред себе си и да си призная какво правя и какво избирам.

Всичко е въпрос на избор в живота. Искам ли да живея лесно, безметежно, в града, в удобни условия, на мекия диван, с добри приходи, пред телевизора? Или искам да направя коренен преврат в живота си, да се върна към корените, природата и естествения начин на живот, за който ние хората сме пригодени?
 
Беше ми изключително трудно, защото аз съм градски човек - така роден, така израснал. Природата продължава да ме изненадва с нейните загадки. Изучавам я вече 10-та година, но не мога да кажа, че съм напреднала. Всеки ден има нещо ново, на което тя ни учи. През 2006 г. напуснахме Никозия и смело мога да кажа, че не е имало нито един случай да боледуват децата. Живяхме 6 години в една малка ферма, бяхме съвсем сами, наоколо имаше само ферми за коне. След това отидохме до Стара Загора, но аз не разбирам от земеделие и там не отчетох факторите вода и почва. Там беше много скалисто. После дойдохме тук.
 
В екоселище “Радост” живее не само вашето семейство, а сте създали и една общност, която има за цел да пробужда хората както на физическо, така и на духовно ниво. Как се разви идеята?
 
Всяка стъпка води до следващата, то е един лавинообразен процес. Отиваш да живееш на село и първата ти работа е да се замислиш за чистотата на храненето. После идва въпросът за общуването. Хората виждат, че интересите на хората от селото са много далеч от интересите на градския човек. Много често заради липса на общуване хората се връщат обратно. Предпочитат да ядат отровената храна и да дишат мръсния въздух, но да са социализирани. Тогава разбрахме колко е вярна поговорката “Една птичка пролет не прави”.
 
Идва и духовният момент. Когато се свържеш с природата, заживееш близо до нея, нейните естествени цикли и ритми те увличат - ставаш част от тях. Възстановяват се функции в организма, здравето, в същото време започваш да изпитваш потребност да се развиваш за духовното си здраве. Човек бързо расте в духовен план, когато е в контакт с други хора.

Ние без да искаме се провокираме един - друг с нашите различия. Някак си по пътя трябва да хармонизираме тези различия. Не да се откажем от нашите възгледи, а да се научим да поставяме граница около нашето лично пространство, и в същото време да дадем пространство на хората около нас също да живеят своите възгледи и убеждения.
 
В един Ваш пост в социалните мрежи преди време казахте, че много хора са на брега и искат да направят крачка напред, но страхът е по-силен. Може ли да има духовно вглъбяване без връзка с природата, без откъсването от матрицата, в която повече от нас живеят?
 
Аз експериментирах. Практичен човек съм, зодия Дева - човек, който обича да намира бързо решение на проблеми. Не се отказах лесно от удобството, искам нещата да са ми под ръка. Ако човек може да управлява удобството така, че да не му стане слуга, а удобството да служи на човека… Но това е висш пилотаж.
 
Матрицата не е направена, за да се осъзнаем и да поемем по духовния път. Тя е направена съвсем с друга цел - да се обслужват интереси на малка група хора. Те си правят техния социален експеримент и това не е нито лошо, нито добро, то просто е факт. Ако хората искат да участват в този експеримент - те имат право на това. Който се е наиграл на тази игра, иска да има самостоятелен живот, да взема самостоятелни решения, да отглежда и да образова децата си както той намери за добре, да яде чиста храна от природата, а не каквато му приготвят. Всяко нещо си има цена - колко си готов да платиш за това да живееш далече от центъра на матрицата?
 
След първите материали, които публикувахме за екоселище “Радост”, се появиха мнения, че сте се изолирали, че това е една утопия, че това е система в системата. Какъв е Вашият коментар?
 
Система без правила не може да съществува. Всичко без правила е хаос, а той се саморазпада. Правилата не са нужни на едно много високо ниво на съзнание, когато хората са алтруисти, а не егоисти. Ние сме в преходен период между егоизма и алтруизма. Правила трябва да има за тези, които излизат от старата система - те не познават новото, не могат да се впишат веднага в него и трябва преходът им да стане плавен.
 
Ние не сме се изолирали от системата и хората. По-скоро колкото повече човек се интересува от духовното и върви по този път, толкова по-малко приятели и по-тясно обкръжение от хора има. И в крайна сметка започва да търси качество, а не количество.
 
Какво може да предложи екоселището на всички онези, които искат да излязат от системата, да живеят на село, да започнат живота си отново, но ги е страх, че нямат опит или не са сигурни, че това е техният път?
 
Едно изследване на световно известен журналист показва, че много често хората предпочитат да умрат, но не и да се променят. Този начин на живот е различен. Той налага 100% промяна. Ние сме готови да подадем ръка на всеки, семейство или двойка, които искат да опитат това ли е техният път. Аз горещо препоръчвам да отидат на такива места. Хубаво е да поживеят на такива места и да видят четирите сезона - те са много различни, вършат се различни неща.
 
През зимата камината гори, пием чай, гледаме филм и го обсъждаме после - много е приятно. Лятото или есента, когато се прибира реколтата и се режат и сушат плодове, пълнят се бурканите - човек ще си каже “това е убийствен труд”. Но и това е временно, всяко нещо трае по 2-3 седмици и после идва другото. Природата си има цикли.
 
Искам да подчертая, че ако хората тръгват на село само заради чистата храна, ще бъдат разочаровани. Би трябвало хората да търсят и духовен растеж, качествено общуване, да искат изграждане на добродетели в себе си, подобряване на личностните качества. Ако това не е залегнало в плана, ще видят едно здраво бачкане. Работата навън с природата няма край!
 
А не е ли именно тя средството - чрез трудностите, работата, допира със земята, ти да получиш една друга гледна точка за света?
 
Това е пътят! Не можеш да избягаш от работата със земята. Който и да ти отглежда храната, ще си “улесни” труда с химия. Или вибрацията, с която той отива да прави нещо като “работа” - не го прави с радост, радостта я няма. Когато правиш нещо без радост - и продуктът е безрадостен.
 
Бях поразена, когато прочетох, че растенията сканират аурата на този, който се грижи за тях и най-често ходи там. Когато влизаш в градината и ги плевиш, поливаш, чистиш, колтучиш, връзваш и т.н., те, сканирайки твоята аура, виждат, че на този човек не достига цинк или магнезий, минерали, соли и други. Те изтеглят тези елементи от земята в себе си, за да те лекуват. Тази взаимност между земята, растенията и човека да работят заедно - това храни не само тялото, а и душата. Това създава качества, чувство подреденост, ред, хармония.
 
Масово е залегнал мързелът. Имаме сериозни предизвикателства ние хората и българите. Не можем да ги решим в градска среда. Виждам какви идват градските хора - бледи, болни, без енергия, изсмукани, полуживи. Това не е път.
 
Наблюдавайки всичко, което се случва днес, смятате ли, че живеем в едни крайни и преломни времена, в които всеки от нас ще направи своя избор и предстои развръзка кой накъде ще поеме?
 
Преди 2000 години ни се каза - в Библията го пише - ще дойде ден, в който ще се отдели житото от плявата. Ще се разделят майка от дете, мъж от жена. Сега ние ги живеем тези времена. Хора, които се обичат, които се ценят, качествени хора, не могат повече да живеят заедно, защото са избрали коренно различен път. Много трудно може да живее един вегетарианец с един месояден, дори веган с вегетарианец. Въпреки, че сме хора, поели по една и съща посока, развиваме се с различни темпове. Това е посоката - най-накрая ще се стигне наистина до слънцеядство и до следващи измерения и висоти на съзнанието. Не зная дали ние ще доживеем да го видим.
 
Всеки трябва да върви този път със собствено темпо, да няма вътрешно насилие. Когато почувстваш дълбоко отвращение от това какво причиняваш на едно същество, само защото си свикнал с неговия вкус - тогава го направи.

Екоселище Радост очаква всеки, който има желание да сподели опит и идеи със съмишленици от  28 ми до 30 ти октомври в село Горско Косово, в непосредствена близост до язовир Александър Стамболийски с великолепна дива природа, като се намира на 18 км. от главния път София Варна /отбивка за Добромирка/, на 50 км. от Велико Търново, на 35 км. от Севлиево, на 18 км. от Павликени, където има гара и на 12 км. от Сухиндол.

Сега е време на свързване, на прекарване на мостове, на Единение - с този призив Екоселище Радост очаква гостите на Срещата на живите места.
 
Източник: Портал12

Коментари: 2
  • Богдан Маринов
    27.10.2016 г., 16:23 ч.
    4     0

    дамм. Това за храната е ясно - глобалният дефицит на b12 е резултат точно от това, че не живеем сред природата, на екологично чисто място, понеже Б12 се синтезира в почвата от определени бактерии, от там в човека чрез храната, или в животните пак през храната. А сега и месоядните хора имат липса на Б12 щото кравите масово живеят на бетон и се тъпчат с ГМО и какви ли не антибиотици, анаболи, протеин, антивирусни и други химии има в тях. От къде да дойде Б12 ?!? От супер маркета ли? Хахаха. Вече е доказано научно, че растенията общуват по-между си, излъчват опрделени честоти, вълни и прочие... те са разумни същества, за които се грижат Ангели. Те са част от ПриРоДата (Пълвоизточника, Бог) и като такива, при взаимодейстието с тях, човек влиза във връзка, несъзнателно дори, с ангелите, които отговарят за тях. Естествено, че ще ни помогнат да сме здрави, както едно време Българите са били здрави, прави и корави българи! Щото са живеели При Ро Дата

  • Зорница Найденова
    27.10.2016 г., 13:42 ч.
    3     0

    Тази жена разби на пух и прах хранителните добавки и инжекциите с В12! Гледайте си храната и си свиркайте, хора, не ви трябват изкуствени витамини и минерали, които я работят, я не...

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай