Диана Петрова: Днес приказката може да бъде докосване или една усмивка! (ИНТЕРВЮ)

04.04.2016 г.
2035 прочитания
0 коментара
Добавена от:
Портал12
По случай Международния ден на детската книга, който отбелязахме на 2-ри април, Портал12 разговаря с писателката на детски приказки - Диана Петрова. Потърсихме Диана, тъй като е един от съвремените любими детски автори, чиито приказки  са широк прозорец, разтворен пред погледа на детето и семейството. Те са едновременно път за спасение, първи житейски уроци и балсам за душата. Поучителни и изпълнени с мъдрост, те отвеждат деца и родители в шарен приказен свят, в който всеки читател или слушател намира своя истина, ново прозрение и много усмивки. Нейни разкази са ползвани с терапевтична цел и включени в книгата на психолога Орлин Баев.

Една от популярните ви книги е  “Мъдри приказки за деца и родители”. Защо решихте да разказвате приказки с поука?
Аз не смятам моите приказки за мъдри като цяло. Историята започна с това, че както всички родители, започнах да чета на моите две деца приказките, които всички познаваме. Тогава осъзнах, че децата имат нужда от съвременни истории, които са свързани с тяхното ежедневие. Така започнах да създавам малки истории. В последствие родители започнаха да ми пишат с желание да напиша приказки по конкретни теми и проблеми, по които те да поговорят с децата, чрез самата приказка.

Означава ли това, че приказката хвърля мост между децата и родителите, и спомага добрата комуникация между тях?
Да, определено е така. Аз окуражавам всички родители да станат автори и да разказват на своите деца измислени от тях самите приказки. Не е важно те да са напълно гениални, по-важното е те да докосват ежедневието на тяхното дете. Детето задава определен тип въпроси, които са негови лични и не са проблем на много други деца. Така чрез приказката ние може да изясним много по-лесно тези въпроси.

Вие посещавате редица градове и разговаряте с децата по отношение на книгите. Какви са всъщност днешните деца, по-различни ли са от когато на вас са чели приказки? Имат ли те по-различно светоусещане?
Те се чувстват малко обидени от това, че техните родители постоянно им споделят, че тяхното детство е било по-хубаво от съвременното детство. Всъщност днешните деца също много четат, но не по начина, който ние очакваме да става на 100%.Те много се вълнуват от историите от тяхното ежедневие и повечето от тях ме изненадват с желанието си да пишат и разказват собствени приказки. Това е чудесно, защото децата преживяват по много ясен начин това, което чувстват.

В този дигитален свят имат ли място приказките?
Разбира се, че имат. Ние сме свикнали да виждаме приказките единствено написани в книга. Всъщност приказки може да видим в много варианти. В днешно време приказка може да бъде едно докосване, начина по който някои е погледнал някой друг, една усмивка. Има различни истории, които могат да бъдат предадени не само чрез думи. Приказката винаги е съществувала и ще продължи да съществува и в съвремието ни, независимо от нейната форма.

Да обърнем поглед и към класическите приказки, които четем на нашите деца. Като че ли новите издания на старите приказки, в стремежа да ги направят лесно смилаеми, са ги окастрили и отнели тяхната дълбочина. Това не лишава ли днешните деца от истинската магия на старите приказки?
Донякъде наистина ги лишава, тъй като наистина има един тип опошляване на тези приказки, които се превръщат в списания, филми, кратки истории, играчки. Това ги прави вече по-скоро бизнес, отколкото начин за достигане на детската душа и душата на човека. Това, което винаги казвам на нашите майки и бащи, е да четем българските народни приказки. Те също пресъздават образите и архетипите - моделите на поведение, които са преразказани в тези приказки, които всички ние познаваме. Въпреки всичко, аз съм сигурна, че приказката ще продължи да намира място в нашето ежедневие и съзряването на нашите деца.

* * *

Защо отбелязваме Международния ден на детската книга на 02 април?
Международният ден на детската книга се отбелязва на 2 април – рождения ден на Ханс Кристиан Андерсен. Андерсен е роден през 1805 г. в Одензе, Дания, в семейство на обущар и перачка. Баща му го запознава с вълшебството на книгите, като му чете „Приказки от 1001 нощ“. От 1967 година рожденият ден на Андерсен е обявен за Международен ден на детската книга.
Авторът така и не създава семейство – животът му е отдаден на приказките, а милиони деца по света обичат неговите истории. Книгите, които Андерсен създава, са вечни и чрез тях той значително повлиява развитието на детско-юношеската литература. Въпреки, че има дислексия, разказвачът написва над 180 произведения и всяко от тях заслужава внимание.

През 1956 г. Международният съвет за детската книга учредява наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ за значителен принос в развитието на жанра, а първият български писател в Почетния списък на Съвета е Ангел Каралийчев. Друг български писател, Валери Петров, е носител на Международен Златен медал „Ханс Кристиан Андерсен“.  Тази награда на всеки две години получават най-добрите писател и художник на детски книги, като Астрид Линдгрен, Селма Лагерльоф, Туве Янсон, Луис Карол.

Може би най-великата приказка и до днес си остава “Синята птица” (1908) от Морис Метерлинк. Това е философска феерия, в която две деца търсят щастието, поемайки едно дуалистично пътешествие из царствата на деня и нощта, живота и смъртта, доброто и злото, миналото и бъдещето.
Източник: Портал12

Все още няма коментари. Бъди първият, който ще напише коментар!

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай