Дамян Попхристов: Мистичният дух на ранните християни се пази в Грузия

17.03.2017 г.
4903 прочитания
2 коментара
Добавена от:
Портал12
Какво знаeм за Грузия? Твърде малко, клишетата – темпераментните грузински танци, роговете, с които пият вино и разбира се прочутите дълги тостове. Да, всичко това е истина, но Грузия има и друга страна, която е свързана с България и Ранното Християнство, а оттам и с Богомилството. Как - за това ни разказва Дамян Попхристов след поклоническо пътуване до там.

Грузия втората страна след Армения, където християнството става държавна религия и е свързано с мисията на непознатата за нас Света Нино. Тя пристига по тези земи още в 4-ти век от Кападокия, следвайки Божествената повеля да донесе тук вярванията на първоапостолите и се установява на хълма над старата столица Мцхета на място, където някога е имало езическо светилище. Тук се построява и първата дървена църква.

Кръстът на Света Нино има своята особена история. Когато получава първото си послание, тя отчупва две лозови пръчки – едната по-дълга, другата по-къса, отрязва косите си и ги привързва да образуват кръст. Този кръст става свещен символ в цяла Грузия и е изобразен на християнското им знаме.

На мястото на първата дървена църква през 6-ти век е построен днешният храм Джвари, който е шедьовър на грузинската архитектура. В него ясно се виждат ранно-християнските знаци - сложни комбинации и плетеници с един основен мотив – лозата – това е първият християнски символ, а простотата и чистотата се изливат от всякъде.


Така са разбирали първите християни общуването с Божествената реалност, като един наистина сакрален интимен контакт със Създателя, лице в лице с  Бога. Така са го изживявали и     практикували първите християни, защото така им е било предадено изавещано от самия Исус Христос, а след това и от първите апостоли, от непосредствените Му ученици, няма помпозност, няма и строги правила, има  само едно общуване, основано на Любовта между Създателя  към човека и на човека към Създателя, една  мистична интимност. И тук  виждаме  асоциацията с Богомилското Учение,  което възражда именно този  ранно - християнски импулс на Любовта  към Бога и към човека.

Ранно християнските знаци присъстват   в Грузия във всички храмове. В катедралния храм „Св. Тсховели“ от 11-  ти век се усеща силата на мощите на  Св. Андрей, които се съхраняват в него. Св. Андрей минава и по нашето черноморско крайбрежие и ето го тук в Грузия. Светецът, който кръщава само с Дух, точно както го е правел и Исус Христос, става олицетворение на духовната нишка, която свързва България и Грузия.

Тук откритията стават повече и фреската с изображение на Христос в медалион и около него 12-те зодиакални знаци отново говори за запазените ранно християнски вярвания, които определено съчетават новата вяра с древното езическо знание.



Изобразените сцени около медалиона с Христос говорят за Ада и Раят, но ясно се вижда, че тук нямат резки разграничавания между тях. Защо? Защото и Раят и Адът са тук на Земята, те са вътре във всеки от нас, точно така са вярвали и тези ранни християни…в това са вярвали и Богомилите. Ранните християни не са си представяли света, разделен на Рай и Ад, за тях доброто и злото съществуват в сърцето на човека, важното е какво избираш да следваш.
    
Нов ранно-християнски символ се разкрива от фасадата на този храм - ярко се откроява релефът на паун.



Паунът се среща в ранно-християнското изобразително изкуство и по нашите земи. Той е древен езически символ, който в последствие се възприема и утвърждава и в ранната християнска символика. Има обаче и една изненада – от фасадата гледат фризове на лъвове…лъвове досущ като тези от Луковитското златно тракийско съкровище от IV век пр. н.е, лъвовете от Волжска България (8-9 век), както и лъвовете от Първото българско царство, намерени край Стара Загора. Те се запомнят с двуизмерното си изображение – лице във фас и тяло в профил….



Ето го отново съжителството на древните символи, пренесени в християнството. Но само това ли? Храмовете в Грузия дават възможност за досег до неподправената вяра на ранните християни, до техните искрени по форма практики и до характерните с интимната си простота и изчистеност храмове – така добре запазени и съхранени в автентичния си вид тук…и което е още по-вълнуващо – действащи и до днес!

Грузия продължава да изненадва - това е малкото селце Кханда, където до ден днешен се говори на арамейски – езикът на Христос. Това означава, че има и друго такова място на света след Маалула в Сирия.

Това, което обаче удивлява българите, включили се в това поклонническо пътуване, е молитвеното пеене на арамейски, което екскурзоводката пуска. Мелодията е абсолютно същата като на родопската песен „Притури се планината“.

Дамян Попхристов търси отговор и дълбоко в него се прокрадва мисълта, че на този език – арамейски – е говорил не само Исус Христос, но и учениците му, а следователно и Св. Андрей, а той, както вече стана дума е минал и през нашите земи и тук ранното християнство е оставило следи.   С всеки нов обект в Грузия завръщането към корените на ранното християнство става все по-силно.

Манастирът Некреси дава възможност да се видят ранно християнски църкви от 4-ти, 6-ти и 9-ти век.




Това което смайва са изключително малките размери, няма купол, няма камбанария, няма нищо, което като погледнеш отвън да ти заприлича на храм. Самият олтар е най-внушителен със своята простота - той е само една тясна ниша с малък прозорец…без иконостас, без икони, без дори кръст!



 Тук са влизали само 2-3  свещеника за  молитва, и  тази молитва очевидно е  била изключително проста  по форма,  но много  заредена с енергия, защото  интимността и мистичността  на мястото  е неописуемо  завладяваща…това е  нещо,  което просто трябва да се  преживее, за да се усети  негова  свещена Истина…ти  Си в лоното на  Бог,  приласкан, разбран и  обичан.  
 
 Какво повече е  нужно!
    










Грузия определено е  истински досег до Духа на  ранното християнство,  съхранен така добре и до днес с неговата естественост, неподправеност, интимност и дълбока мистичност. А тази чиста вяра не просто зарежда, тя окрилява и придава един особен автентичен смисъл на онова, което наричаме Тържество на духа.

Автор: Дамян Попхристов, "Български център Просветление"
 
Източник: Портал12

Коментари: 2
  • Tanya Borisova
    17.03.2017 г., 15:43 ч.
    1     0

    Благодарим за информацията. Ще я посетим задължително!

  • Димитър Джутев
    17.03.2017 г., 10:55 ч.
    1     0

    Интересно е да се посети и Епископската базилика в Сандански. Датирана е от 3 в. и в нея има много интресени неща. Особено в музея под поличейцкото упралвление.

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай