Дамян Попхристов: Българският дух е жив и вън от България (Интервю)

17.07.2017 г.
5234 прочитания
0 коментара
Добавена от:
Портал12
В последните два месеца Фондация “Български Център Просветление – Дамян Попхристов” активно поде инициатива за обединение на духовните общности и вън от пределите на нашата страна. След второто издание на международния форум във Велики Преслав, последва  Международният Форум в Сан Феликс дьо Караман, Франция, който се проведе от 12 до 14 май, а след него и множество срещи в Америка.Какви са изводите и темите, които се отварят след тези интензивни пътувания зад граница, разговаряме с Дамян Попхристов:

Запали ли се нов огън на посвещението и братството след форума в Сан Феликс дьо Караман?



Форумът се проведе под егидата лично на кмета на Сан Феликс г-н Андре Рей под надслов „Свобода, Равенство, Братство чрез Любовта“. Това е Богомилският девиз. А поводът беше годишнината – 850 години – от първия Богомило-Катарски събор през 1167 година в Сан Феликс.
Там е специално поканен българският висш посветен богомил Никита, когото всички започват да наричат Папа Никита, макар че той няма нищо общо с папството, даже напротив, той е Дедец – съвършен богомил. На този събор Никита произнася една знаменита реч, която остава в историята като първия призив за духовното обединение на Европа при това както казва той „…под егидата на българската богомилска църква“.

Този голям международен форум бе организиран не просто, за да се върнем в историята назад, а за да повторим със съвременен език основното послание на този събор за духовното обединение на Европа и то под мотото „Свобода, Равенство, Братство чрез Любовта“, с което да подчертаем и българския принос.



Кой взе участие във форума и кои бяха темите, които се дискутираха на него?
Интересът от чужбина беше много голям. Във Форума взеха участие изтъкнати лектори и специалисти от 6 държави – Франция, Великобритания, Холандия, Испания, Словения и България (Проф. Петер Нюис, Проф. Анн Беаринг, Проф. Едуард Берга, Ги дьо Вилньов, Пиер Гоар, Дейвид Лоримър, Владо Степич, Дик ван Ниекерк, проф. Дамян Попхристов, проф. Живко Желев, д-р Светла Балтова и Красимир Джамбазов). Бяха изнесени 12 доклада по темата за същността и значението на Учението на Богомилите и Катарите, за тяхната връзка, за духовното развитие на Европа. Това, което нас най-много ни интересуваше беше да се чуе на нужното ниво за българския принос и сме особено щастливи, че това се случи. Вълнуващо беше да чуваш от устата на чуждите лектори признанието за българския принос, за личността и ролята на Папа Никита, за значението на неговото дело и присъствие в Лангедок (южна Франция).



Всичко това звучи много интересно, предвиждате ли по някакъв начин да запознаете и българите с тези презентации?

Вече работим по това да издадем алманах с всички лекции от форума, подкрепен със заснетия от „Портал 12“ филмов материал.

Освен лекциите, форумът бе съпътстван от множество събития. Разкажете ни и за тях:
Форумът беше съпътстван и от няколко изложби – на българските художници Павел Митков, чийто портрет на Боян Мага заемаше централното място в залата на замъка, където някога се е състоял съборът на богомилите и катарите; на скулптора Асен Ботев с неговите отпечатки от 22 сакрални български символа; на художничката Сърмена Станчева, която от години живее недалеч от Сан Феликс, както и фото изложбите на Любомир Крумов „Мистичния блясък на страната на катарите“, вдъхновена от пътуващите семинари на нашата фондация и на френския фотограф Филип Контал – „Катарските замъци нощем“. Не липсваше и концерт – с изпълнения на окситански песни от Окситанския мъжки хор, на Балканска музика – от двама български акордеонисти, както и на българската танцова формация от град Тулуза. Своеобразен връх в културната  програма беше езотеричният танц на френската танцьорка Фабиен Курмон, която със своите ученички пресъздаде епопеята на катарската трагедия и го превърна в апотеоз на свободния човешки дух.
Изключително емоционален беше финалът на Форума  – на крепостта Монсегюр, мястото на последната героична съпротива на катарите срещу кръстоносците…всичките около 400 защитници, сред тях 182 от висшите посветени, са запалени като факла в една плевня под крепостта след като доброволно отварят вратите и се предават …и то с песен. Тук направихме кратък  възпоменателен ритуал.



Постигна ли своите цели форумът и какво е основното послание след неговото провеждане:

Да, Форумът постигна целта си и делото се увенча с успех. Изключително сме щастливи, че след този форум най-после в Европа се заговори открито за българския принос към Катарското движение в лицето на Богомилите, заговори се за посланието, което те носят за духовното обединение на Европа, и макар и трудно, приеха, че девизът “Свобода, Равенство, Братство чрез Любовта” е Богомилски девиз, също дошъл от България. Но най-точно смисълът бе изразен в думите на г-н Йост Ритман – директор на най-голямата езотерична библиотека в Амстердам и Европа, който официално каза: „Сега след Сан Феликс Светът ще бъде друг“.



След Франция продължихте към Америка. Защо точно зад океана и какви са посланията?

След Франция продължихме към Америка по покана на българските общности в Чикаго, Торонто и Ню Йорк. Тук срещите ни с нашите сънародници бяха повече от емоционални. Бяхме посрещани и обгрижвани с типичното българско гостоприемство, сънародниците ни проявиха неподправен интерес към съдбата на България, към Истинската ни история, вълненуваха се за настоящето й. Впечатлиха ни с грижата за запазване на Българския Дух в децата им. Видяхме, не просто че зад океана живеят много българи, а че една голяма част от тях успяват да съхранят българските ценности и самочувствие въпреки огромния натиск, на който са подложени, въпреки агресивните понякога опити за обезличаване и асимилиране, въпреки …и въпреки. Благодарим и на българските консули в Чикаго и Ню Йорк за оказаното ни съдействие. След срещите ни вече с огромна радост можем да кажем: „Българският Дух е жив и зад океана“, България може да се гордее с голяма част от емигрантите си зад граница, а това е гаранция за бъдещето й.



Българите зад граница освен от историята ни, разпитватваха ли ви за известните пророчества, че след 2025 , както Ванга и Слава Севрюкова казват - “Който не е се е прибрал, дотогава да го направи, после ще е невъзможно”? Каква е тяхната настройка за тези предсказания за бъдещето?

Всички знаят за това предсказание и естествено се вълнуват много, разпитваха и нас за това. Повечето от тях сериозно се замислят как да постъпят, изчисляват колко още години или месеци са им нужни,за да имат право да получват американска пенсия и т.н., а едни млади хора, компютърни специалисти,  направо ми казаха, че до месеци смятат да пренасат бизнеса си в България.

След Америка, последва Италия във вашите пътувания зад граница, където бе честването на 1 година от поставянето на паметника на Кан Алцек в град Челе ди Булгерия.

Да, точно така. Поканата дойде лично от кмета на град Челе ди Булгерия г-н Джино Марота, който не е забравил или подценил факта, че именно Фондация „Български Център Просветление“ стана инициатор и главен медиатор за поставянето на паметника. Самият паметник беше блестящо реализиран във всичките му етапи и най-вече финансовото му обезпечаване от частни дарители от фирма „Трежър“ и Фондация „Въздигане“. Този път Фондация „Въздигане“ бяха донесли специално от България 12 огромни картини с теми от българската история, бяха подготвили и цял спектакъл, в който древни български бойни техники бяха ефектно демонстрирани, а фолклорна формация от Варна изнесе прекрасен концерт от български народни песни.



Ние пък занесохме в Челе ди Булгерия изложбата от Сан Феликс на Асен Ботев със сакралните български символи и тези от ранно-християнската църква в Павия (северна Италия), където са коронясвани всички лонгобардски крале. Символите от Плиска и Преслав и тези от Павия недвусмислено демонстрираха общия си произход и доказаха историческата връзка между българи и лонгобарди в ранното средновековие.



Град Челе ди  Булгерия беше побратимен с Велики Преслав. Отразява ли се това в живота на града?

Да, побратимяването също имаше своето естествено продължение. Този акт има своята едногодишна история. Кметът г-н Марота специално ни благодари и за тази наша инициатива – да побратимим Челе ди Булгерия с Велики Преслав, събитие което стартира от Международния Форум във Велики Преслав през април миналата година. В два дни групи от деца от двата побратимени града представиха пред местната общественост своите песни и танци. Най-вълнуващото за нас беше, когато италианските деца заговориха и запяха на български език, там вече има българска учителка и италианчетата официално изучават български език.  

Такива бяха тези последни два месеца за Фондация „Български Център Просветление“. След всичко видяно и преживяно с огромно задоволство и гордост може да кажем: „Българският Дух е жив, живее и ще живее и вън от България“.
 

Все още няма коментари. Бъди първият, който ще напише коментар!

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай