Човек трябва да надмогва наследените поведенчески модели и да има повече себеуважение

28.01.2016 г.
1941 прочитания
4 коментара
Добавена от:
Портал12
Mного често в живота си ние не получаваме това, което заслужаваме – липсва ни достатъчно любов, внимание, грижи от страна на нашите близки, деца, партньори, приятели, въпреки цялото старание, което влагаме в отношенията. Т.е. както наскоро прочетох в една хубава книга ние „ежедневно употребяваме безумно много време, за да изпечем и нахраним с бисквити целия заобикалящ ни свят, а за нас няма кой да помисли“. Замисляме ли се, защо е така?...

Една от основните причини за това е липсата на себеуважение. Когато на човек му липсва себеуважението той трудно се справя в обществото, дори и в отношенията с най-близките, в ежедневното общуването с околните все нещо куца.

Такъв човек е дисфункционален, не може да рзгърне потенциала си. За да функционираме пълноценно на всички хора ни е нужно себеуважение, накратко казано това е способността и готовността сами да се погрижим за себе си.

Причините за липсата на себеуважение се коренят основно в нашето детство, в начините, по които са ни родителствали. Никой не може да промени своето минало, можем само да го приемем, да простим, за да продължим напред. Но осъзнаването на причините в някаква степен може да помогне на всеки да се погрижи и преодолее дефицитите за да стане добър родител на самия себе си и от своя страна да родителства по добър начин на своите деца.    

Причините за липсата на себеуважение могат да бъдат много:
Силно критичните родители изграждат и втълпяват на детето мисълта и идеята, че то никога няма да се справи достатъчно успешно със своите задължения и винаги ще бъде номер две, в сравнение със своите другарчета и връстници. Засилената критика и неодобрение създават чувство на вина, че не си достатъчно добър за да покриеш изискванията на значимите за теб в детството авторитети, каквито са родителите. Така наречените „други“ винаги имат първенството и техните потребности са винаги на първо място, пред твоите.

Прекаленото разглезване пък възпрепятства порастването на малчугана и изграждането на зрял индивид. Това се изразява в неспособност за поемане на отговорност за себе си и другите, включително и на неспособност за изграждане на себеуважение към себе си и такова към заобикалящите.

Родителска свръхзакрила и опека от друга страна също пречат на детето да изгради своето себеуважение. Често свръхобгрижвайки децата си родителите им пречат в нормалното израстване и развитие. Свръхопекунстването пречи на детето да изгради своята самостоятелност и независимост, създава патологична зависимост и неувереност в собствените си сили.

Родителското пренебрежение и незачитане е друга причина, която също в детска възраст изгражда чувството за малоценност и незначителност, което впоследствие се изразява в страх да се изявиш и самозаявиш в отношенията си с околните. Всяко дете се нуждае от зачитане и уважаване на мнението. Влагането на финансови средства в играчки, материални придобивки не върши работа и не може да замени нуждата от емоционална и психологгическа подкрепа, доверие и разбиране от страна на значимия възрастен. Отхвърлянето върви редом с пренебрежението и незачитането. То е усещането, че си нежелан в семейството си.

Значимите загуби в детството често оставят трайни следи в детската психика – това могат да бъдат смърт на родител, тежък развод или раздяла с единия от родителите в семейството. Когато преживяването на тези загуби не е успешно психологически преодоляно и копирано във времето децата в голям период от израстването си се чувстват отхвърлени и оставени на произвола от техния най-значим близък. Често такава липса води до изграждане и стабилизиране на усещането за липса на себеприемане и себеуважение.

Физическото насилие и злоупотреба, а също психическото „кастриране“ в голяма степен увреждат психически и емоционално подрастващия индивид. Такива хора сами стават насилници или продължават живота си в ролята на доброволна жертва на нов насилник. Познатото поведение на насилника се разпознава, като нещо нормално и дори в някаква степен става жизнено необходимо за „жертвата“.

Злоупотребата с алкохол и наркомании при родителите е друга съществуваща причина за липсата на самоуважение. Дете, което расте в такава среда още от крехка възраст се научава по неволя да родителства на своите родители, да се грижи за тях, да взема решения вместо тях, да понася стигмата от страна на обществото да имаш непълноценен или „болен“, зле приет в обществото родител. Това неминуемо подкопава самочувствието и пречи на изграждането на себеуважение.

Автор: Ивалина Денева / Портал12

Очаквайте в следващ материал:
- Начини да се справим с тежко наследство от детството и да подобрим психиката и самоуважението си
Източник: Портал12

Коментари: 4
  • Пак бате ви Стоян
    29.01.2016 г., 11:46 ч.
    0     0

    И помнете - всяка душа си избира в какво семейство да слезе на Земята, избира през какви уроци да премине. Т.е. сами сте си избрали! Търпете и учете с Любов.

  • Стоян
    29.01.2016 г., 11:44 ч.
    0     0

    Няма да се отчайвате! Приемете нещата каквито са. Хората си избират как да ви реагират на база собствените си натоварености, т.е. не приемайте твърде лично отношението им. Имайте си себеуважението, изразявайте себе си, като в същото време се вслушвате понякога в градивните критики на хората. Като цяло е редно всеки да приема особеностите и потребностите на другия и да има някакъв толеранс.

  • Марлена Боянова
    29.01.2016 г., 10:49 ч.
    1     0

    Наистина проблемите на една личност започват още от детството. Масово родителите са неинформирани за това как да общуват с децата си. От там идват големите разлики в светогледа на родители и деца - родителите си държат на старото и вече непотребно, а децата им драпат да еволюират.  

    Много е важно да няма обвинения - никой никого да не обвинява и никой да не се чувства виновен - просто сме различни. Говорете си, не се наранявайте. Разбира се, има хора, с които няма как да се говори, защото отказват да проявят разбиране. В такива случаи, в името на мира, търпиш и изпълняваш желания според стереотипите, в които си бил отгледан.

  • Деница Георгиева
    28.01.2016 г., 16:41 ч.
    4     0

    Разпознах се в част от описаното. Има родители, които цял живот се държат с теб така, сякаш си им длъжен и сякаш винаги си неспособен да се справиш без тях и ако не следваш точно "съветите" им, си загубеняк. Те не разбират, че децата са дар от Бога и само по Неговата Воля дете може да слезе на Земята. Всяко дете е разумна личност и има право да върви по собствен път, подкрепяно от родителите си.  

     

    Това е ролята на родителите, които са получили благословията да имат деца - да ги насочват и подкрепят умерено и осъзнато, докато наблюдават и насърчават потребностите и талантите им. Щом детето е щастливо, значи всичко е наред и родителите се справят добре. Ако родителите претендират детето да им изпълнява желанията и да се вписва само в техните представи за "нормален човек", значи желанието им това дете да се роди в семейството, се е появило по небожествени мотиви. От там нататък следва семейството да страда и да се учи от страданието. Процесът на учене може да се случи пълноценно, ако има осъзнаване и от двете страни.

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай