Челе ди Булгария пази връзката с България чрез традициите

28.08.2016 г.
6244 прочитания
0 коментара
Добавена от:
Портал12
В най-южния регион Кампания, в Италия, горди планинци носят с чест родовата си връзка с България. Селото Челле ди Булгариа се е скътало в планински район, където населението се препитава основно със земеделие. Земите, разположени в долината на реката Мингардо до подножието на планината Булгериа, са засети с маслинови дървета от специален издържлив местен сорт. Освен зехтин, тук се произвежда добро червено вино,  плодове и зеленчуци. От млякото на малки стада кози и овце, свободно пасящи около маслиновите дървета, се произвежда местен вид сирене. Челле ди Булгериа е е подобно на българските китни селца в полите на планината. Приликата с наши архитектурни резервати от Възраждането е поразителна. Тесните и  криви улички с каменна настилка, солидните зидани дувари на къщите – всички те обитаеми и много добре поддържани с чешми и мушкато, всичко това те кара да забравиш, че си извън пределите на родината.
 
Преди четири години няколко млади и предприемчиви жители на селото решават да организират кулинарен фестивал, на който не само да представят произвежданите хранителни продукти в родното им място, но и да привлекат любители на традиционните ястия. Тази инициатива е подкрепена от общинското ръководство и от всички жители. В състава на инициативен комитет на асоциация „Асчерчеларум”, днес са Давиде Маротта, Пиерджанни Гуида и Джанлуиджи Гуида.
 
Състезателният дух не е чужд на жителите на Челле. Обикновено околните населени места организират своите местни празници в деня на католическия светец-патрон, както в България се честват съборите на празника на светиите. Но тук тържеството е посветено на самите жители. На местния диалект кулинарната фиеста се нарича 'а Чиллизи. Тя се проведе на 17, 18 и 19 август, докато у нас честваме духовния покровител на всички българи Св.Иван Рилски.



 
Щандовете за продажба на готови ястия са разположени в малки дворове, приземните етажи на жилищата или по ъглите на уличките. Екстериорът е аранжиран по проект на архитекта от Челле Енцо Иммедиато. Нанизи от сухи чушки, снопчета риган и житни класове, напомнят окачените по стрехите на нашите селски къщи, а балите слама използвани като пейки, допълват атмосферата на празника след края на жътвата.  



Сбирка от запазени предмети от бита оформят малък етнографски музей в една от къщите на стария център. Едва надникнали вътре учудването е голямо, виждаме отново познатите нисък таван с малко прозорче, в дъното огнище с  котлето, окачените черпаци и други предмети, които трябва да са „под ръка“. 
 
Всеки от щандовете на събора е специализиран в определен тип ястия. Разбира се един от първите е с големите казани в които се приготвят няколко типа паста, друг предлага местен летен специалитет от патладжани. Трапезата няма да е пълна без тънко нарязани мезета и червено вино, а който стигне до края може да опита традиционни сладки и ликьори, препоръчани за храносмилане. Осветлението е дискретно и навсякъде звучи фолклорна музика. Деца с акордеони спонтанно  увличат посетителите да се включат в импровизирани надпявания.     



За много от предлаганите ястия можем да настояваме, че са само наши български, а всъщност това е ново доказателство за общия ни родов корен. Откриваме яхния от бобови храни в глинен гювеч, пред скарата на която се пече пресен суджук има такава опашка, че е невъзможно да се доближим дори за снимка, а сред сладкишите типични за района са и нашите прасковки. Но безспорна изненада за всички нас беше пържената мекица, която тук наричат пържена пица. Малки и големи търпеливо чакат своя ред за специалитета от хлебно тесто, което тук се предпочита със сол или мортадела – вид пресен салам.
 
Кметът на Челе ди Булгериа Марота придружава българската група при дегустацията на местните ястия и вино. Сходни с вкуса на българина бяха абсолютно всички храни предложени на кулинарния фестивал, но фаворит се оказа зимния специалитет от свински дроб и сърце приготвени с пикантен доматен сос и дафинов лист.



Джанфранка Ди Лука от щанда за сандвичи и предястия, предложи да представи един типичен за България хранителен продукт. Хит стана българското саламурено сирене на щанда за млечни продукти, където се предлагаха препечени на скара филийки и салата. Сиренето е доставено от фирма Treasure, която е  сред дарителите и изпълнител на проекта за статуята на кан Алцек.
                                 
След първоначална дегустация и запознаване с кулинарнте традиции в България свързани с този популярен хранителен продукт, решението на творческия екип доведе до комбиниране с местното козе сирене, домати, риган и зехтин, аранжирани върху клонки от ароматния средиземноморски храст мирта.    



На официалното откриване на 'а Чиллизи на 17 август, Фондация „Въздигане”, събрала средствата за реализиране на статуята на Алцек, връчи на кмета на Челе 1000 исторически комикса, посветени на подвизите на кана. Това е част от проект за изучаване на български език на учениците от общините Челле, Рока Глориоза и Камерота. Пилотно той стартира още от тази учебна година за първи клас в Челле. За тази цел вече е одобрена учителка - българка, която е вписана в регистъра на имащите право да преподават в държавните училища в Италия. Част от инициативата е планираният колоездачен поход Челле ди Булгериа до Велики Преслав и размяна на изложби през декември. А за годишнината от откриването на стауята, през юни 2017 кмета Джино Марота предложи да се създаде българо-италиански комитет за организиране на честванията едновременно в Италия и България.



 Гергана Лазарова туш и акварел 
 Неозаглавена, Челе ди Булгериа, юни 2016


По темата работиха: Тотка Тодорова, Елица Димова
Източник: Портал12

Все още няма коментари. Бъди първият, който ще напише коментар!

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай