България има дълбоки корени в ядрото на нашата планета

26.07.2016 г.
3592 прочитания
2 коментара
Добавена от:
Портал12
Надежда Иванова е самобитен художник, който има солидна творческа биография, но най-характерното за нея е необикновената й способност да естетизира космическите процеси, да ги превръща в сложни „плетки”, които имат три нива на познание. Конкретното съдържа информация за случващото се над и под нас – във висините и в дълбините на Земята. символичното съдържание на картините говори за глобалното бъдеще на България и абстрактно-духовно, което чрез напластена холограма обяснява квантовата физика. Има над 20 самостоятелни изложби и престижни награди, едната от които Златен медал за синтез на изкуствата и науката, Питсбърг, САЩ, 1996 г.

Надя е работила дълги години с Кубрат Томов, който се отличаваше с паранормалните си способности. Художничката отказва да отговаря на въпроси, съгласява се на разговор само ако приема, че чрез него ще създадем съвместна творба. Така че започваме да рисуваме в нейното ателие...



Ти твориш в три различни времена – минало, настояще и бъдеще, но спецификата на твоята живопис сякаш идва от миналото на твоето семейство и формирането ти като творец в близост до природата. Плетеницата на твоя живот присъства в картините ти, може би, защото зпочва от фината наука за човека и неговата същност. Твоите родители са ти дали много и най-вече изящното плетиво на майка ти. Какво заплете тя в твоя живот?

Ние сме духовни същества и подлежим на глобална еволюция. И това касае не само нашата галактика, но и други светове. Тази идея е много важна за мен и ангажира голям част от времето и творческата ми енергия. Въпросът е с какво ние ще допринесем за горния процес.

Плетивото на твоя род и ген как се разви в живота ти?

Аз съм отрасла в едно село в Родопите. Моят град Батак е бил преди това село Батак. Родила съм се в много уникално семейство – майка ми и баща ми се занимаваха с творчество - имаха ателие. Майка ми се издържаше с плетиво, бродерия и ръчен труд в следвоенните години, когато нямаше какво да си купиш в магазините. Сега нямаме представа какво означава всичко необходимо за човека да се създаде ръчно. Те произвеждаха от „а” до „я” за облеклото. В Батак имаше две такива ателиета, едното беше нашето. Селището беше около 10 000 души. Хората се занимаваха главно с животновъдство и растениевъдство, но заради голямата надморска височина -1036 м основното препитание се осигуряваше чрез отглеждането на биволи, крави и овце. Преобладаващо беше овцевъдството. Хората сами си произвеждаха вълната, а майка ми правеше от нея изкуството на живота. Тя изпридаше, тъчеше и ушиваше от ръкавиците до опинците. Дядо ми – търговец, който търгуваше с Англия и Германия, й беше донесъл машина „Науман”. Аз и моите три сестри помагахме, защото вълната, която хората носеха не беше произведена фабрично, тя беше вътък, изпредена и извлачена, но понякога имаше грапавини по нишката и мама казваше, че това не може да мине през „моята машина”. Майка плетеше освен пуловери, но и по-малки неща - яки, колани, престилки. Та тази „паутина” се подлагаше на допълнителна обработка. Често идваха при майка за корекции. Всичко се преправяше отново. Беше много изящно, красиво и с много любов произведено.



Имахме съсед, който пътуваше в чужбина – беше шофьор и непрекъснато възхваляваше лъскавите опаковки на Запада с малки грамажи. Но ние си произвеждахме всичко качествено, а сега имаме лъскави опаковки, но нямаме онзи живот, който човек сам си сътворява. Може би точно затова съм се родила там, за да помни клетъчната ми памет това минало и да не допусне ДНК да я извратим и замърсим.

Вътъкът минава през много ръце преди да достигне до своя собственик и майка ти не е приемала несъвършена основа, която не е могла да мине нито през нейното съзнание, нито през нейната машина.Оттам ли идва този стремеж към перфектното или към матрицата, която може да покаже зад геометричната форма нещо повече и дори да се преобрази в душа. Това материята на душата ли е?

Да, това е душевността на човека. Например, овчарът, който е подстригал овцете, ако ги обича, трябваше да то направи така, че те да не чувстват болка, а руното да бъде цяло.  За да направим нещо отначало много често сме искали вълната да не ни се носи преработена. Тя се сортираше по мекота и качество. Вълната за бебешки дрехи трябваше да бъде с определено качество, за да не дразни кожата на детето. Това се правеше от голяма любов. В Батак основният поминък беше горското стопанство, а зимата е много студена и мама плетеше особени шапка, отворени само около очите и носа. Всичко беше по човешки изучено.



Твоите картини запридат ли отново душата на българина и Балкана? Сякаш тя се е изгубила...

Художникът не трябва да бяга от душевността на българина, от фините нишки. Аз не бягам от първичната природа. Рисунките са пълни с нишки. В картините ми те са свързани не само с духовния свят, но и с растителния и животинския вътък. В платната ми е заложено златното сечение на Фибоначи. Дядо ми ни беше дал земя и ние ходехме по поляните. Наблюдението на венчелистчетата, пчеличките, дребните същества, при които животът е много фино заложен, това е което оформя художника.

Аз никога не бягам от висшата хармония, която висшият разум е сътворил. На поляните на Дженевра на 1450 м надморско равнище видях цялата тази красота, но родителите ми а показаха. Това рефлектираше в начина на живот и хранене, както и в начина, по който разговаряха хората.

Ти създаде една картина от историята току-що или ние може би направихме една картина. Повечето платна са едновременно и история, но и пророчество. Преходът на човека към космическо съзнание преминава и през генезиса на човека. Говориш за орбиталната верига Хавона в книгата ти „Безкрайният кръг на светлината”, която определяш като седемте съвършени светове. Това подобно на рай ли е?

Аз съм любопитен човек, както си и ти и затова сме се събрали, защото аз без теб не мога. Ние сме различни поколения, моето поколение ще премине в друг свят, но животът продължава и в други нива на съзнанието, но когато това стане аз ще знам, че примерно, Еличка остава тук и съм спокойна. А този свят Хавона не е подобен на рая, той е раят. Всичко, което е горе е и това, което е долу. Това е в друго измерение и е пригодено за човека или за други същества. То е подобно на първо място, защото има приемственост. Основата на това е приемствеността от едно поколение към друго.

Бог няма да допусне да изчезне идеята за съзиданието на света. Хуан Хосе Бенитес говори за Хавона и че седем е върховното еволюционно число. От астралния свят се преминава през космическото човешко същество в седма най-висока еволюционна степен.

В българското древно учение седмицата е ключът за разбиране на цялото учение.

Да, това е порталът към учението. Тя е висшият разум и вечният модел на сътворението. Имам една картина „Автопортрет”, която е с вплетено число седем. Седмицата е вечният модел на вечния разум.

Като говорим, че херметичните принципи пресътворяват света, ти виждаш със съзнанието си и това, което е горе, и това, както и структури отдолу под земята. Какво виждаш отдолу?

Аз виждам не чрез физическото тяло, по-скоро го осъзнавам  и това, което виждам е подобно на сфера, като мога да съм отвътре или отвън. Сферата е най-висшият на човешко съзнание, която се образува от натрупване на различни геометрични форми, както казваше Кубрат Томов.

Какво знаеше повече от другите Кубрат Томов?

Той беше и е висше същество. Създаде толкова много научни постановки и написа много книги. Едно от големите му постижения беше книгата за съвършената конституция на България, написана за 1000 години напред. Трудовете му са достойни за Нобелова награда. Малко хора знаят, че само приживе може да се получи наградата. „Изкуството да живеем ефективно” е една от книгите му.

Едно от големите му постижения беше създаването на Движението на нова култура, което той разпространи и в други държави. Но когато изпрати идеите си на 19 посолства, е получил отговор само от две. Той влияеше силно на творчеството ми и ми разкри, че картините ми са холографски.

В числото Дуло се намира знанието и за т.нар. петстотингодишни цикли, през които преминават цивилизациите, но както казва Петър Осоговец България е като феникс, който може да се въздигне и от пепелта. Какво е това, през което преминаваме, пепел ли?

Петър Осоговец е велик български жрец. Всъщност ние не преминаваме през пепелта, а се възражда нашият дух през определено време. Основата на това е, че България има център, генетични особености и формули, които са закодирани в материалния и нематериален свят. Всичко това има много дълбоки корени в ядрото на нашата планета и няма как да бъде унищожено.

Нашата държава никога няма да загине, защото всичко това е в ефира. Хората, които работят в сферата на духа знаят, че материалният носител може лесно да бъде погазен, но Акашовите записи ги съхраняват и никой не е по-силен от Твореца.

Автор: Елица Димова
 
Източник: Портал12

Коментари: 2
  • Портал12
    26.07.2016 г., 13:21 ч.
    1     0

    Здравейте! Благодарим за интереса, ще предадем вашите контакти на художничката, за да се свърже с вас. Поздрави!  

  • dani
    26.07.2016 г., 13:17 ч.
    1     0

    Dobar den.Molia da mi dadete kontakt s Nadejda Ivanova,zashtoto imam interes ot neinite tvorbi  

    Facebook - Yordan Kamenov, ili e-mail : yordankamenov@yahoo.de i tel: 0878 75 07 34

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай