Акад. Антон Дончев: Раждат се много красиви деца, но това е плашещ знак! (ВИДЕО)

19.04.2016 г.
5114 прочитания
4 коментара
Добавена от:
Портал12
По време на международния форум “Българският дух в Европа през вековете” акад. Антон Дончев разказва за духовността на предците ни, възроденият интерес към тях и нуждата от определяне на ценностите вътре в нас.

Как смятате - появата на богомилството в онези векове опит за реформация и ревизия на християнството ли е било?
Хората по него време са били християни - траките. Те влизат в състава на българската държава и техния владетел им довежда гръцки свещеници, които проповядват християнство, различно от това на местните траки. Това което се е появило като влияние, като течение -  хората, които са можели да въздействат на обществото, да го наречем един елит на обществото са отговорили на едно желание на вече християнското население да съедини в една сплав това, което се е носило от апостолски времена и е било пропито от тракийската култура, от тракийското схващане за света, за любовта, за жената с това, което проповядват гръцките свещеници от каноническите евангелия. Слава на Бога тези гръцките свещеници са били заменени с български свещеници, излезли от школите на Св. Климент от Охрид и от Преславската школа. Тези нови свещеници са излезли от средите на местното население и не може да не са носили част от духовността. Този български елит, който е познавал богатството на тракийската култура, която е била протохристиянска е поискал да вкара тази култура в християнството.

Днес интересът към богомилството защо се възражда?
Интересът се наблюдава поради едно общо възраждане в цялото човечество. Не бива обаче никога да забравяме, че ние сме залив в океана, че нивото на нашата култура, зависи от нивото на водата в океана.

Това е все едно пробуждане. Все едно, едно човечество, което малко махмурлия се оглежда и казва: Чакайте сега, какво направихме всъщност? Добре, покланяме се на Мамона, въздигаме парите, но какъв е резлутатът? Положението не е добро, хората не живеят добре, те не са щастливи. Очевидно материалното не може да ни доведе до чувството на щастие. Ами да погледнем назад, в крайна сметка сме живели хиляди години, как са отговаряли тогава на тези въпроси.

Това пробуждане, за което говорите, до какво ще ни доведе?
Започва една промяна на лицата, на излъчването на хората. Аз се срещам с много хора и забелязвам, че започват да растат необикновено красиви деца, жени и мъже. И това е плашещо!

Дъбовете, когато има тежка зима, когато ще има потоп, раждат три пъти повече жълъди, отколкото в нормални години! Когато България се е борила за своето оцеляване с Василий ІІ по времето на Самуил и Кракра, са започнали да се раждат необикновено красиви хора. Момчетата не са можели да облекат ризите на бащите си, защото са били по-едри от тях, по-големи, по-красиви. Страхувам се, че тази физическа промяна у нашия народ е някаква самозащита на нацията.

Искате да кажете, че предизвикателствата и изпитанията пред нас тепърва предстоят?
Те не предстоят, ние сме вътре в предизвикателствата. Това което става не е нормално. Въпреки че материлната база не бива да бъде оценка на положението, начинът по който нашият народ живее не е правилен. Той не отговаря на нашата интелигентност и култура, да се чувстваме онеправдани спрямо един французин или германец.

В тази връзка не е ли време да събудим онзи богомилски, възрожденски дух, както и да го наречем, който да ни даде стимул да поемем своята отговорност към обществото, в което живеем и към родината?
Говорим за едно продуждане на интереса особено у младите хора към духовността.Защото недоволството от това, което е в момента, води до търсенето на нови пътища.Какво означава да възродим богомилството?

По отношение на ценностите, в които вярваме и които следваме...
Точно така. След освобождението ние сме доказали за историците, а и за обикновените хора, че само за 25 години България е извършила до известна степен чудеса. Но преди това ние имаме едно възраждане на точно този дух български и възрожденски, за който вие говорите и който променя хората. И точно тук отново опираме до тази дума ценност!

Как определяме тогава нашите ценности в днешно време?
Проблемът е в мерките, в ценостите. Тоест дали вие се мъчите да намерите едни истински ценостти. В момента ние си мерим живота в педи. Византийците са имали система за мерене на земята в педи. Представете си нещастните селяни, колко е зависило кой ще им измери земята, дали е метър и 50 или е някой великан. Трябва да установим някаква мярка, ние нямаме мерки!


В тази връзка саможертвата ценност ли е?
Какво значи саможертва? Малко заплашително звучи това. Всеки трябва малко да остане сам със себе си и съвършено честно да си признае какво става с него, към какво се стреми, какво иска всъщност да направи и какво от това, което иска да направи, действително има стойност.
Нужна е една беседа със себе си за установяване на твойте собствените ценности и за признанието, че част от ценностите ти са резултат на признанието на чужди ценности, които ти си приел, без да се замисляш за какво става дума!

 
Източник: Портал12

Коментари: 4
  • Bilko Begins
    20.04.2016 г., 17:35 ч.
    2     0

    Точно така, инстинктът за самосъхранение винаги ще отключи такива лостове и механизми, че няма да ни позволи да се затрием като етнос, като хора, като индивиди, като днк

  • Живко
    19.04.2016 г., 21:39 ч.
    3     0

    Много скрити послания каза академикът, не знам дали всички ще ги доловят...?....

  • Краси
    19.04.2016 г., 20:04 ч.
    4     0

    Дерзайте и бъдете СИЛНИ,...с вас сме и не само ние (последователите Ви) с НАС е самия ТВОРЕЦ на светлината <3  

  • Радка Георгиева
    19.04.2016 г., 16:57 ч.
    3     0

    Браво на вас! Много ми хареса интервюто!

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай