АНАНДАМАИ МА

29.03.2017 г.
163 гледания
0 коментара
Добавена от:
Упражнения Песни

ЖИВОТЪТ И УЧЕНИЕТО НА 
ШРИ АНАНДАМАИ МА 


“Татко, преди да се появя на този аз бях същата. Като малко момиче аз бях същата. Пораснах, станах жена, но пак си бях същата. Дори когато танцът на творението промени заобикалящото ме в дома на вечността, аз ще съм същата.” Тези думи са отправени от изпълнената с блаженство Майка към Парамахамса Йогананда, когато той я посещава в Калкута през 1936 г. 

“Само си представи, че едно дърво, например – един красив, здрав, стар бук, с тихи стъпки се приближи към теб. Как ще се почувстваш? Ще се попиташ: Полудявам ли или сънувам? В края на краищата ще трябва да признаеш, че си навлязъл в ново измерение на действителността, за което до този момент си бил невежа.” С тези думи немската писателка Мелита Мешман обобщава първите си впечатления от Анандамаи Ма (Блажената Майка).

Опиянен от Бога мистик ли е тя? Аватар ли е? Не е ли самият Абсолют? Не е ли проявление на Божествената Майка? Италианската й последователка Мириам Ор стига до заключението: “Майката не е човек като всички останали. Тя е Божествената Светлина обвита в човешка форма.”

На тези въпроси Анандамаи Ма отговаря : “Е добре, аз съм това, за което ме мислите! Нито повече, нито по-малко.” Или: “Това тяло е като музикален инструмент. Това, което чувате, зависи от това, което свирите на него.”

Анандамаи Ма диагностицира болестта на днешната цивилизация като “прекалена секуларизация” (имаща прекалено светски, несвързан с духовността характер – бел. прев.). Тя изказа предположението, че лекарството за тежкото ни заболяване не може да бъде открито от инженери, социолози или психолози, а от лекари на душата. Тя предписа една смела, коренна промяна в представите и начина ни на мислене от насоченост навън, към насоченост навътре, от материализъм към духовност, и от центрираност в човека, към центрираност в Бога.

Учениците й твърдят, че тя постоянно е в състояние на самадхи. Дори когато гледа към теб осъзнаваш, че е с теб, но и далеч отвъд теб; че притежава прозорливост, която обхваща както проявеното, така и трансцеденталното. В нейно присъствие човек се чувства умствено гол. Не съществува нищо, което да се опиташ да скриеш. Колкото и смущаващо да изглежда това, то се смекчава от осъзнаването, че Анандамаи Ма разбира всички и никого не порицава, защото от нейна гледна точка вие преди всичко сте душа. Може би опетнена от егоистични наклонности, но все пак душа. Да бъдеш в нейно присъствие довежда както до осъзнаване на несъвършенствата ни, така и до необикновено усещане за покой. 

“Бог е във всеки, но човека тръгва да го търси навън. Това е Божествена игра и Божествено творение.”
Анандамаи Ма

Човек, който е посадил в градината си цветя, може да реши да ги замени с овощни дръвчета. Очевидно е, че за да направи място за овошките ще трябва да махне цветята. По подобен начин (но в много по-големи мащаби) и Бог – великия градинар, пренарежда света според замисъла си. Тя не дава допълнителни подробности за Божествения план, с изключение на това, че той е от полза за духовното израстване на човека, защото състраданието е в самата природа на Бога. А понеже Бог е милостив, човека може да се обръща към него чрез молитвата си. Тогава се проявява благодатта (божията милост). Всъщност, Анандамаи Ма говори за два вида милост. Божията милост въздейства дори върху кармичния закон. Чрез милостта си Бог е в състояние да премахне всички кармични задължения (последици) на този, който се обръща към Него с искреност и най-голяма преданост. Той  може да ги издигне в такава сфера на трансцеденталното, в която кармата не действа.

“Щастие, което зависи от нещо – независимо дали от човек, пари, удобства и така нататък, не може да бъде трайно. Само Бог е в състояние да даде трайна удовлетвореност.” Анандамаи Ма предупреждава последователите си да не се отдават на прекалената скръб и траур по време на тежка за тях загуба, тъй като това може да се превърне в препятствие както за покойника, така и за живия. Душата на починалия бива задържана към земното от мислите на скърбящия, а живият усилва привързаността си към материалното. Той не бива да забравя, че атма (душата) не умира и че неговата атма и душата на починалия са едно. Човека преди всичко трябва да плаче не за загубата на едно тяло, а да плаче за Бога. Съвсем човешко е, разбира се, при смърта на любим човек да проливаме сълзи, но загубата не бива да парализира жизнеността ни: “Задължение на човека е при всякакви обстоятелства да си остане балансиран и спокоен, и да се моли единствено за добруването на душата.”

Духовната еволюция на човека много силно се повлиява от мисълта, която пуска котва в ума му в мига на смърта: “Така, както пиявицата не напуска мястото си, без да се е закачила за нещо друго, така и душата в момента на напускане на тялото се захваща за някакво ново съществувание, в зависимост от състоянието на ума на умиращия.” Нека никой обаче да не стига до извода, че може да живее както му хрумне, като забрави за Бога и се отдаде на сетивни удоволствия и че в мига на смърта си ще може да катапултира в божественото чрез правилни мисли. Това е напълно погрешно, тъй като човекът е същество изтъкано от навици и затова при смърта ума му ще остане сред тези мисли, които най-много са го изпълвали по време на живота.

     За да приведе доказателства по този въпрос Анандамаи Ма ни разказа за една алчна стара жена – продавачка на масло, която била на смъртно легло. Тя цял живот продавала масло на пазара. Никога и на никого не дала на вересия, и на никого не отпуснала дори капчица масло. Когато просяците я молили за масло, тя винаги отговаряла: “Няма да ти дам нито капка, нито капка!” Когато вече била на прага на смърта си, загрижените за духовното й добруване роднини се опитали да я накарат да произнася “Рама” или “Кришна”, но тя успяла да произнесе само: “Няма да ти дам нито капка, нито капка!” Това се било превърнало в нейна мантра.

Този разказ иска да ни покаже, че ежедневните мисли и действия на човека през жизнения му път определят състоянието на съзнанието и духовната му съдба. Именно поради тази причина Анандамаи Ма убеждава последователите си постоянно да бъдат съсредоточени в Бога, да практикуват божественото присъствие и да се заемат със садхана.

Според Анандамаи Ма, великия подбудител към духовно усилие е болката, страданието: “Не забравяйте, че човекът е роден, за да преживее различните радости и скърби, зависещи от желанията му. Бог идва за кратко при вас под маската на страданието. Така Той ви пречиства. Страданието е за ваше добро. 

Страданието е една необходимост, едно средство за пречистване и за вливане в човека на усърдие и плам, за да търси Бога, единствения източник на щастие. Само ако знаеше човека, че Бог е този, който носи най-голяма наслада! Но така, както някой, който никога не е вкусвал расагула (прочут бенгалски сладкиш) не може да си представи сладостта му, така и човек, който не е преживявал божественото, не е в състояние да разбере върховното блаженство от Божественото присъствие.

Анандамаи Ма сравнява садханата с горчивото хапче, което доктора ни предписва, за да ни излекува. По същия начин, духовното усилие от начало изглежда неприятно. Грубите удоволствия за сетивата са толкова  лесно достъпни. По-фините радости на душата могат да бъдат достигнати само след цялостно пренасочване на енергиите, чрез префокусиране на вниманието и овладяване на навиците ни, които са затвърдявани в продължение на много животи. Все още няма друга алтернатива – ако човек иска да бъде излекуван от страданието, горчивото хапче на садханата трябва да бъде погълнато. Когато непоколебимото му усилие доведе до първите проблясъци на Божественото блаженство, тогава в човека се надига чувството за вдъхновение. Когато е усетена магнетичната притегателност на Бога, тогава светските привличания намаляват и, в края на краищата, с лекота можем да се доближим до божествената ни цел: “Да постигнеш Бога означава да постигнеш самия себе си. Как можеш да се умориш, когато си се заел с най-важното нещо?” Фалшивото себелюбие изчезва, когато се отъждествяваме с истинската ни същност. В Бога откриваме свобода. За нещастие, мнозина от нас отлагат поглъщането на лекарството. А когато дойде старостта започваме да се оплакваме: “Здрача наближава, живота си отива. О Господи, смили се над мен и ме преведи отвъд!” Но на този етап вече много рядко сме в състояние да съберем необходимата енергия, за да привлечем божията милост.

    Най-важния елемент за една успешна садхана е жаждата на човека за Бога. Трябва да копнеем за Бога “с цялото си сърце, с целия си ум и с цялата си душа.” Трябва да жадуваме за Бога така, както моряка корабокрушенец копнее за брега. В търсенето си на Бога трябва да бъдем така съсредоточени и отдадени, както бизнесменът е погълнат от финансовия си успех. По отношение на садханата всички останали задължения трябва да бъдат на второ място.

“Разширете съсухреното си сърце, превърнете чуждата полза в своя собствена и колкото се може повече служете на другите със състрадание, доброжелателност и щедрост. Дотогава, докато човек се радва на нещата в света и има потребности и желания, той трябва да се грижи и за нуждите на околните. В противен случай не може да бъде наречен човек. Винаги, когато можете давайте на бедните, хранете гладните, грижете се за болните. Практикувайте служенето си като религиозно задължение и сами ще разберете, че служещият, този, на когото служите и самото служене само изглеждат разделени.”
Анандамаи Ма

“Така, както огънят изгаря всички отпадъци, така и тройното страдание пречиства човешкото сърце от всички нечистотии (пороци) и довежда до нарастваща еднонасоченост на ума му в търсене на Истината. Когато стане дълбоко осъзнат за слабостта си и бъде измъчван от мисълта за нежеланите импулси и натъжаващите го черти на характера му, когато нещастия като бедност, тежка загуба или унижения го накарат да почувства живота си безполезен, тогава и само тогава той ще развие истинска вяра и религиозна преданост, и ще го обземе силното желание да се отдаде в нозете на Върховната Същност. Затова страданието трябва да бъде приветствано. Меката светлина на луната никога не изглежда по-облекчаваща, освен след изгарящия зной на летния ден.” Великото обещание е следното: “Бог прогонва болката чрез болка и чрез нещастие разрушава нещастието. Когато това бъде направено, Той повече не изпраща страдание. Разбирането за това трябва през цялото време да е в ума ви.”
Анандамаи Ма

За да постави още по-силно ударение върху пречистващото въздействие на болката, Анандамаи Ма разказва историята на една глинена делва, която станала съд за пуджа (церемония). Отначало, това била само една буца пръст, по която хората газили и в която забивали острите си лопати. След това пръстта била взета от грънчаря, който я омесил, сложел я на грънчарското колело, завъртял я, оформил я и я изпекъл, за да я направи твърда. Едва тогава тя била готова да бъде използвана като церемониален съд и в нея да се налива вода от свещената Ганга. По същия начин и човешките делви трябва да бъдат оформени, за да станат подходящи инструменти за божествената душа: “Бъдете търпеливи и издръжливи като земята. Във вас ще се пробуди Божествения живот.” Разглеждайки страданието от наистина монистична гледна точка се очертава още един аспект: “Кой е този, който обича и който страда? Той самият организира играта със самия себе си. Човека страда, защото възприема двойствеността. Открий Единия навсякъде и във всичко, и ще настъпи края на болката и страданието.”
Анандамаи Ма

“Светските неща ни изглеждат досадни, еднообразни и твърде чужди; светските разговори изгубват цялата си привлекателност, стават безсмислени, а на един по-следващ етап, дори мъчителни. Колкото повече човек се отдалечава от света на сетивата, толкова повече се доближава до Бога.”
Анандамаи Ма

Анандамаи Ма строго предупреждава, да не се дава обет за отречение преди човек истински да се е подготвил за такава стъпка. Дотогава, докато човек вътрешно е заразен от непреодолими желания и е склонен към омраза, гняв или страх, оттеглянето в Хималаите е заблуда. Простото външно отречение няма да доведе до нищо. Носенето на оцветената в охра (геру) роба на отречението може да помогне на някой да заживее според обетите си, но рано или късно човек трябва да достигне състояние, при което няма да има нужда от такова напомняне. В края на краищата, дори геру робата е част от илюзията. Тя може и да примами човека към духовната гордост и високомерието.

За да го илюстрира, Анандамаи Ма разказва за срещата си с един санясин. След многогодишни напрегнати усилия, той не бил постигнал никакво забележимо духовно развитие и от отчаяние се отказал от живота в отречение. Скоро след това той постигнал просветление.
    Ако човек не е в състояние да се отдаде на пълно отречение, тогава може да използва семейния си живот за духовен напредък. В семейния живот възникват безкрайни възможности за практикуване на садхана. Човек може да служи на Бога в образа на съпругата (съпруга) и децата си. Дома му може да се превърне в ашрам, в който цялото семейство задружно да участва в богослужението. След като се родят няколко деца мъжът и жената би трябвало да заживеят като брат и сестра, въздържайки се от сексуални отношения. Анандамаи Ма обикновено подтиква семейните да подражават в живота си на начина, по който са живяли древните риши (пророци, светци). В съответствие с това, когато човек наближи 55 или 60-годишна възраст той трябва да се оттегли от светските дейности. Човека е изиграл ролята си, като е изпълнил обществените си задължения. Мъдростта изисква оставащите няколко години да бъдат посветени само на Бога. 

Анандамаи Ма стига до там, че одобрява оттеглянето от семейния живот дори в по-ранна възраст, стига човека наистина да е погълнат от огъня на отречението. По никакъв начин обаче не приема оттеглянето от семейни ангажименти на хора, чийто мотив е да избягат от семейните си задължения. Копнежа за отречение трябва да бъде като на Буда, който напуснал семейството си, за да открие причината за страданието. Много показателен е факта, че в сегашната конституция на Индия има клауза, даваща право на развод в случай, че единия от брачните партньори поиска да заживее в отречение. Много малка е вероятността в Съединените Щати да се появи необходимостта от подобен закон.

Младите хора ще са добре подготвени в изкуството на живота само, ако са научени на самоконтрол, уравновесеност, безкористност и центрираност в Бога.

При особеното значение, което отдава на ненарушимостта на семейните връзки, съвсем не е за чудене препоръката на Анандамаи Ма: “Има само един брак!” Тя никога не дава съвет за втори брак, дори и на вдовици. Трябва да отбележим обаче, че тя по никакъв начин не се отнася дискриминиращо към идващите при нея, които вече са били женени по два или дори по три пъти.

Подбрани слова на Анандамаи Ма

Приемай всички житейски обстоятелства каквито и да са те, като Негов дар. С твърдост понасяй нещастията и практикувай служене.

Стреми се мисълта ти през цялото време да е съсредоточена върху божието име или върху тази форма на божественото, която най-много те привлича. Нека ума ти бъде обърнат най-вече към Бога. Тогава и само тогава можеш да се надяваш на мир.

Човека трябва да се държи като герой. С твърдост и търпение трябва да поняся периодите на нещастие. Времето никога не стои на едно място.

Да живееш според висшите си идеали отначало изглежда неприятно и тягостно, но в края на краищата води до истинско благополучие и мир.

Божията воля е над всичко. Живеейки в хармония с тази воля и превръщайки се в инструмент в ръцете Му трябва да се опитате да Го постигнете.                

Човек, който не търси любовта на Бога и който с леко сърце се освобождава от постоянно стоварващите му се отговорности, ще смята живота за прекалено тежък и никога няма да е в състояние да осъществи каквото и да било. Човека трябва с радост да служи на света със съзнанието, че всяко служене е Негово служене. Извършваната с подобна нагласа работа помага да се пречистят ума и сърцето.

Защо говорите за себереализацията в бъдеще време? Тя Е тук и сега. Само трябва да бъде разкъсано покривалото, което я скрива. Какво имам в предвид с “разкъсано”? Това, което при всички случаи е обречено на унищожение, трябва да бъде унищожено. Когато покривалото се пръсне на парчета, тогава заблестява ТОВА, което вечно СЪЩЕСТВУВА – ЕДИНИЯТ, самоосветяващият се.

Eдиния се открива чрез пролети сълзи и копнеж за Него. Опитайте се да намирате убежище само в Единия както във времена на страдания и нищета, така и по време на благоденствие и късмет. Не забравяйте, че каквото и да прави Той – благодатния за всички, извор на добротата, е само за ваше добро, за най-доброто.

Живота в света е битка. Осъзнавайки духовното си богатство човека трябва да се сражава и да излезе от нея като победител. А на този, който разбира невежеството си, трябва повече да му се вярва, че е постигнал някакво знание.

Само Той знае на кого и под каква форма ще се разкрие. Човешкият ум не е в състояние да разбере по кой път и по какъв начин Той, с огромна сила, ще притегли към себе си всеки отделен човек. Пътя наистина е различен за различните пътници. Той много често унищожава нещастието чрез нещастие и премахва болката с болка.            

Любовта към Бога е най-желателното нещо за човека. Той е този, който ви е родил; който е ваш баща, майка, приятел, любим и господар; който ви е дал всичко; който ви е хранил с амброзията (храната на боговете), изливаща се от собствената му същност. Под каквото и име да се обръщате към Него, това име постоянно трябва да е в ума ви.

Върховната сила присъства във всички форми, под които й се прекланяме. Обръщайте се към Нея и само към Нея. Върховната сила не може да остане безразлична към неутешимите ридания на децата си. Единият е този, който нанася тежките удари, и Той самият е този, който утешава с любящата си прегръдка.

Човекът е въплъщение на желанията. Той мисли за това, което иска, и в края на краищата получава това, което иска. Размишлявайте върху истинската си същност, защото в противен случай ще се появи желание, неправилно действие, безпомощност, страдание и смърт.

Няма друг начин за освобождаване от светските грижи и неприятности, освен търсене на убежище в съзерцаването на Бога. Заемете се с каквато и да било практика, помагаща ви да подържате ума си съсредоточен в Него, който се проявява като Сътворение, Съхранение и Разрушение. Никога не забравяйте, че да съжаляваш заради лошия си късмет само внася безпокойство в ума и разрушава тялото. Няма други последици! Трябва да бъде помнен само Този, по чиито закони е задвижено всичко.

Как може егото да съществува там, където е атма (душата)? Егото съществува в сферата на “мое и твое”, нали така? Отблъскването и привличането вървят ръка за ръка. Само Той самият е и промяната, и вечността. Живей за да откриеш скритата си същност. Който не изживява така живота си извършва самоубийство. Опитай се да премахнеш воала на невежеството чрез съзерцаване на Бога. Стреми се да вървиш по пътя на безсмъртието, превърни се в ученик на Безсмъртния.

На сцената на Неговата пиеса дори получаването може да означава загуба. Това е в природата на движението му. Размишлявай върху Този, Който не може да бъде изгубен. Медитирай единствено върху Него, извора на добротата. Моли се на Него, уповавай се на Него. Опитай се да посвещаваш повече време на джапа и медитация. Постави ума си в нозете Му. Направи усилие за непрекъснато практикуване на джапа и медитация.

В ежедневния си живот човек трябва да опитва да посвещава всяко едно действие на Най-висшия. От мига на сутрешното пробуждане, до момента на заспиването си вечер, човек трябва да се стреми да подържа тази нагласа на ума си. Правейки го, човек постепенно ще стигне до усещането: “Как бих могъл да му предложа алчност, гняв и други нежелани качества? На Този, на когото съм толкова скъп и който е същината ми? Дава ли човек нещо лошо на най-близките, на най-скъпите му?” Ако човек продължи да мисли по този начин, в края на краищата, няма да е в състояние да извършва каквото и да било лошо или нежелано действие. Тогава, когато човек без остатък принесе в жертва, когато поднесе в лотосовите Му нозе всичките си дребни сили и вече не е останало нищо, което би могъл да нарече свое, знаете ли какво прави Той в този щастлив миг? От цялата ви незначителност Той ви прави съвършени и цялостни, и тогава няма какво повече да бъде желано или постигано. Точно в мига, в който завърши себеотдаването ви, моментално настъпва разкриване на неделимото и ненарушимо съвършенство, което се разкрива в Същността ви.

Съвети на Анандамаи Ма за ежедневния живот

    Тази ваша дъщеря се обръща с молба към всички вас, мили мои бащи и майки, да изпълнявате едно нещо. Загрижени сте, дали ще се сдобиете с освобождение от всички болести, с които сте обременени. Знаете, че когато човек е болен за него се изисква подходяща диета и лекарство. Вашето лекарство е повтарянето на Божието име и съзерцаването на смисъла му, а ежедневната ви диета ще е самоконтрола. Практикувайте тези две неща през един специален ден от седмицата, веднъж на две седмици или поне веднъж месечно. Колкото повече сте в състояние да практикувате, толкова по-добре. През този специален ден на отдаденост трябва спазвате следните правила:
    1. Съблюдавайте истинност в думите, мислите и делата си.
    2. Придържайте се към изключителна простота в храната и облеклото си.
    3. През този ден поддържайте ума си спокоен, като повече предпочитания давате на вечното, отколкото на преходното. С ревностна отдаденост непрекъснато пребивавайте в Неговите форми, Неговите послания към хората и Неговото величие, както е описано в Гитата.
    4. През този ден се опитайте постоянно да подържате в ума си мисълта, че Бог изпраща всички грижи и неприятности, за да ви поучава.
    5. През този ден се отдайте на духа на служенето с убеденост, че вашите родители, учители, деца, съпруги, съпрузи и съседи са множество проводници, служенето на които винаги достига до Бога.
    6. Постоянно укрепвайте убеждението си, че живеете в Истината, че израствате в лоното на Бога и от ден на ден все повече и повече се отдавате на разкриването му.
    7. Никога не забравяйте, че радостите и болките в света са преходни сенки на собствената ви същност. Играта с божествените енергии (сили) води до вечен мир и щастие.
    8. Дайте на ума си едно дълго въже, за да си играе с Него. Наслаждавайте се на красотата на Неговите форми, качества и благоволение, на това, което е написано за Него в шастрите (светите писания) и което е било казано за Него от светците от всички страни по света.
    9. Когато имате усещането, че не напредвате по духовния път, винаги си припомняйте, че отговорността за пречките е само ваша. Укрепете волята си с още повече здравина и сила, с едно по-пречистено или по-извисено себеусещане, т.е.: “Трябва да призовавам Неговото име”, “Ще се прекланям пред Него”, “Трябва да се науча да Го обичам.” Подобно насочено към Бога усещане за аз-а е по-подходящо от егоистичният аз.
    10. През целия ден помнете, че в повтарянето на Неговото име има достатъчно сила и мощ, за да ви пречисти от всички грехове (ако има такива), независимо дали от този или от предишен живот.
АНАНДАМАИ МА
АНАНДАМАИ МА
АНАНДАМАИ МА
АНАНДАМАИ МА
АНАНДАМАИ МА
АНАНДАМАИ МА
АНАНДАМАИ МА И ЙОГАНАНДА
АНАНДАМАИ МА И ЙОГАНАНДА
Все още няма коментари. Бъди първият, който ще напише коментар!

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай
Публикувай галерия